Учителя ме погледна, и каза: ще бъдеш светец, и ме загледа чакайки някаква реакция. А пък аз, вместо да се зарадвам, си припомних, какво ми е останало, като спомен за светците. Представата за тях ми беше, като за едни отшелници в затънтените планини, което не го исках, и тъй като ми се живееше сред хората се намусих. Той усети настроението ми, и се коригира: ще бъдеш светец, и ще живееш сред хората. Това последното ми хареса, но представата за светците, все още будеше кофти настроение, и той престана да я използва. Каза: ще имаш- ей такъв ореол около главата, и показа един голям кръг колкото ширината на тялото ми, с двете си ръце, и аз изпаднах във въодушевление, че ще имам толкова голям ореол, като допълни: ще получиш, и едно постоянно лъчение около главата- един пръст, а когато засияе ореола, ще е колкото ширината на тялото ти. Така разправяйки ми, за тоя ореол неусетно бе променил моето негативно настроение, към едно по позитивно, от което се чувствах много по-добре; щях да имам един великолепен, и голям ореол. И той беше прав, и това предсказание му се сбъдна, както и много от другите, които направи за мене- вече с нетърпение очаквам, и другите неща дето ми предсказа. Предрече денят ( беше на свети дух по църковния календар ) ,когато ще го усетя ореола в пълнота, и добави: тогава ще знаеш, как трябва да го правиш. Частичното излъчване създава не равномерен ореол, а когато човек отпусне излъчването да преминава във всички посоки- назад, настрани, напред, нагоре; това оформя един красив, и приятен ореол. Най-трудно ми беше да насоча излъчванията напреде- да излизат и през лицето, но с практиката, и това свикнах да правя. Така тази светлина, която излиза през лицето, може да се усети и види от другите хора, като едно особено приятно лъчение, като една чаровност и магнетичност; дори и да не виждат то се усеща, а виждащите могат да го видят вече и ореола, като едно ярко слънчево сияние, което човек излъчва- както по иконите около главите на изображенията по тях. Много приемат тази светлина за лековита, и някои от виждащите ( способни на драго сърце да ти разкрият целия ти живот с подробности, тъй като се правят, че знаят всичко, а нямащи си и на представа, как да излъчват тази светлина, въпреки че имат някви си свръх сили), когато е видят, че е излъчвам търсят близост, за да ги облъчи (като мухи покрай нощна лампа). Забравяйки, че носят тази светлина в себе си- всеки човек е има, и може да е излъчва. Но си спомням думите на учителя, който казваше, че тя по скоро променя съдбата. Явно е някакъв цяр, но не е панацея за физически болести. Аз може и да съм светец, но не съм лечител- лечителството отклонява в грешна посока светците, които днес са смятани от простолюдието най-вече само като лечители. Търсят да се докоснат до мощите на светците, за да се излекуват. Като ония в Ганг дето влизат за да оздравеят, но са си позволили преди това да се разболеят, а след това търсят някой друг да ги излекува. И като знак на висше уважение към светците, си позволяват християнските институти- да си ги разчленяват "безцеремонно", за да си ги целуват, в коя църква занесли ръка, в кой манастир поставили торс, къде изпратили нозе, (като влезна в някоя такава църква, и ме хваща жал за човечеца как са го нарязали, и разхвърлили частите му незнайно къде- безочливо ) другаде пък подарили бедро, къде пък скатали патка, къде яли пили, и се веселили на трупа- пардон на светите мощи; e не дай си боже, някой да си е прелапал с надеждата, че така ще получи свръх сили, или пък ще се излекува, ще се очисти от греховете- е не може да няма поне едно такова говедо- изкушил се властник сред християнските институти- канибализъм, лошото е когато е навлязъл сред институтите на християнската религията (одобрена религиозна гавра със тялото на човечеца- който са нарекли светец, което определено не е почит, и е липса на съвест ). Но тази дума светец е харесвам толкова, колкото и думата посветен; така че.......,   ще ги използвам само като нарицателни.