Духовната Мирова Вълна на Мъдростта

Новата Религия

Защита правата на Душата

Защита правата на душата -

00:0000:00

"Една религия, ако не вещае оптимален бъдещ живот, е само регистрация на всекидневието.."

"Когато говорим за тезите в религиите, ние не връщаме очите си назад. Напротив, отправяме ги в бъдещето, защото човечеството никога няма да бъде без религия – не толкова като формула, колкото като битие на духовна необходимост. Така, както съм писал – религията е духовна потреба, нравствена градация и социална сила!

"И идеята за развитието е една и биологична, и морална, и духовна сила. Тази идея е лежала в религиите, защото винаги е имало богове, с които човечеството се е „здрависвало“; всеки бог е бранил някого, всеки от великаните на нашето мислене или от героичните воини е имал своя бог-покровител. "

"Идеята за безсмъртието е най-оптимистичното начало в религиите!"

"Всяка религиозна доктрина обещава един живот в отвъдността и колкото човек по-съвършен отиде, т.е. освободен от онова, което наричаме пороци или несъвместимости със заповедите на божествените учения или на гражданските повеления, толкова по-завидно място ще намери в отвъдността. Човечеството се бори за бъдещето, а не за настоящето и затова религиите са една оптимистична идея за Свобода!"

Unknown Track - Unknown Artist

00:0000:00

"Безсмъртието не е материята, безсмъртието е духовната субстанция в човека. И ако трябва да йерархираме коя духовна субстанция – душата или Духът, безспорно, първият белег на безсмъртие е душевността, но тя не е още Духът. Духът е Мирова даденост!"

"Във всички митологии има питие на безсмъртието. То не е в това, че човек няма да умира. То е в това, че пие едно питие, което го приближава до Божествеността, а тя му осигурява – и когато умира – безсмъртие. Затова съм казал, че само Животът е непобедим, другото е актуалности на деня!"

"Няма религия, която да не брани човека, защото нейната единствена пъпна връв е Бог – човек."

"Религиозни учения ще кажат, че човекът е грешен. Когато човекът поискал да яде плода на знанието, охранителите на Бога го обвинили в грях – правят грешници Адам и Ева. Защото знанието им било казало що е добро и зло! Но оставям възпитанието... Знанието е Книгата на Живота в човека; знаещият е повече от безгрешния дори!"

"И така, ядоха от Дървото на познанието, но не ги допуснаха до Дървото на Живота. И тогава, вижте колко ясно казахме, че хората съществуват, само Бог живее!"

"Това Творецът направи със Своето творение – даде му една следгробна властност. "

"Голямата истина върху това Повеление е Пътят към Дървото на Живота. Той е даден. Но онова, което трябва да се осъществи,.... човекът трябва да си извоюва. Наистина трябва да го извоюва, за да може тази голяма тайна да стане реалност. "

"И както знаете, боговете са го заклеймили, че щял да стане като тях да знае що е добро и зло… Щом боговете знаят що е добро, защо забраняват тогава на чадата си да станат добри? Не може! Но очаквам това посещение…"

"Човекът не е грешен, защото не е грешка – той е Диханието и образът на Твореца!"

"Затова казвам, че няма блудник, който се връща – има син, който намира Баща си! Не е блудник този, който нарушава битието, а онзи, който е загубил пътя. Затова именно видимата страна на почитта като белег, това е родителят, макар че, когато искаш да тръгнеш в Пътя, за който ти е чертано да се осъществиш... ти имаш само Себе си."

"И да се твърди, че Бог е казал на Адам, че е грешник – това не е вярно! Институтът имаше нужда от "грешници". Човекът може да не е съвършен, но защо трябва да бъде грешен? За да може да бъде винаги подчинен в изпълнение волята на института. Но с обявяването човека за грешен, светът тъпче на едно и също место от юдазма до сега."

"Човек трябва да знае! И казах, че знаещият е повече от безгрешния. Това е голямата истина. На човека е сложена веригата на грехопадението, но, слава Богу, Иисус Христос Го освободиха – Той е роден без първороден грях... (Само това липсваше – на Него да Му сложат първороден грях!) Значи, когато става въпрос за Посветения, Когото можем да направим Син на Отца, тогава вече намираме едно оправдание, че Той е без първороден грях, но другите всички... (Католическата църква поне и на майка Му постави безгрешие.) Слагат на човека един знаменател – да го привържат тук в задължение. Той, обаче, не се страхува от природата – започва да я подчинява; не се страхува и от себеподобния, макар че може победителят да му бъде властник. Не се отчайва, защото му остава вътрешната даденост, че той е един бог в себе си, въпреки че са го вързали. Ето защо му се казва: "Ти си грешен и единственото ти спасение е не законът да те оправдае, а изповедта,че си виновен".

"Затова бяха пратени на земята – Идете да станете съвършени човеци! Това им даде Бог и това е, което направиха те – не грешните, а боговете в развитие!"

"Ето голямата тайна. Не защото само сме грешни – грешност, която всъщност ни направи богове! – а защото искаме да станем съвършени като човеци. "

"За зла участ на човечеството всички учения, ведно с религиите, не само в тяхната социална приложност, морално-етична законодателност и културна последица, са оставили най-зловещия белег – белега на заплахата. Заплашват и чакат страх и подчинение. Най-скръбното за еволюцията на човешкия род е, когато духовните учения искат подчинени, а не богове!"

Критиката

на

Ваклуш Толев

"Школите са наистина академия на знанието. И там са правели точно това – знание са давали. А "посветените" излизат да правят добродетели, за да могат да имат подчинени… Това е и най-голямата грешка на Моисей – изопачаване на знанията."

"Когато човек започне да си служи със заплаха с Учението, не е проблемът само за извратеността, с която мисълта навиква да господства, а че изпуска изпредвид тронния жезъл на духовността. Учението не трябва да служи за заплаха! Това е непознаване стойността на мисъл-формите. Даже при липсата на страх в една личност от това, че някой я заплашва, понякога тя не е в състояние да разкъса гирляндата на зломислието, образувало около нея мисъл-форми. Защо? Защото хилядолетия са излъчвани отрицания и заплахи с учения. Властта на страха е нещо, от което тепърва човечеството с Учението на Мъдростта ще трябва да се освободи."

"Юдейската религия се занимава с най-крайната неучтивост – да определя в кой ден да работите, в кой не. Това показва вярност към едно изповедание, но ограниченост в мислене както за настояще, така и за бъдеще. Тогава как ще се доближат до безкрайността?! "

"Проблемът на посветеността е право на присъствие с отговорност!"

"Един посветен като Моисей създава религия на отмъщението: Око за око, зъб за зъб!... но един Велик посветен никога няма да каже такива думи! Първо, това е обида към Космичната даденост. Всемирността може да наказва, но не и да дава благоволение на престъпността. Иначе виждаме разделението: добро и зло. Но ето дойдохме до Мъдростта: няма зло, има нееволюирало добро!"

"Ако липсва свещенодейственост, става както при Моисей. Той, в злобата си срещу Египет, слага петно на народа си. Не казва: „Всяко зло за добро“, а – „Отмъсти на злото“. Моисей не се опазва от омразата си, защото той не е изработил религия за поведение към тези, които ги бяха оробили. Създава око за око, зъб за зъб, с което злосторникът казва вече „око за очи, зъб за зъби“... Така неовладяната страстология за мъст и зло физиономира човека в крайности. И тогава няма защо да се учудваме, че революциите не изиграха ролята на кръвопущания, за да се намали налягането (както се е правило с кръвното налягане, когато е нямало други лекарства)."

"Но само това ли е миналото? Миналото е много по-страшно, когато стои с известни нормативи у нас. Така е с хората, които Моисей принуждава, на които дава Десет Божи заповеди... Понеже никой не го е слушал, той счупва плочите, но се връща, носи им нови Десет заповеди и безмерната жестокост. Как няма да искаме свобода от това минало!? То е било потребно, за да се направи един юдаизъм, който обаче в приложността си е неизмерим със своето наказателно битие. Битие на вечния страх, че ти си грешник и че ще бъдеш вечният роб на своя Саваот. А Саваот какво е? Идеята на отмъщението."

"Защото, когато Моисей взема Десетте Божии заповеди и се завръща в лагера на изведения еврейски народ от египетското робство, и сварва евреите да играят около златния телец, какво прави този, който получава уж Божии заповеди? Моисей счупва Заповедите, извиква си верните хора и (в Библията пише) убива 3000 души. Какъв морал тогава искаме да има устойчивост!? Аз се питам как оттук нататък тези хора вече в продължение на повече от 3500 години са правили морална устойчивост и са градили безгрешния... 3000 души! А заповедта там казва: „Не убивай!“ Затова пък Мойсей не го погребаха в Обетованата земя. Но има ли някакво значение къде е погребан като тия 3000 души също не ги погребаха в Обетованата земя?!"

"Еволюцията е погрешно поставена в страниците най-напред на моралните таблици: Не убивай; Не лъжи; Не кради! Добре: „Не лъжи!“ – и всички лъжат! Да, дори когато огледалото дава на човека реален образ, той търси пудра, за да изглежда друг. Кого лъже?! Да не говоря за: „Не убивай!“. Да, но се обявява война. И ако войникът не убива, няма да има и победа. Тогава?! Тези, които убиваха на войните, са орденоносци. Сега, отделен е въпросът еволюцията признава ли смъртта..."

"Когато искаме да говорим за тези образци, ние непременно трябва да дадем своята дан, но в никакъв случай – вечна покорност. Защо? Защото дори нравствената таблица се сменя. Можем ли да изповядаме само една таблица на евреите: не лъжи, не кради, не убивай... когато целият свят и лъже, и краде, и убива, и какво ли не прави!? Вижте, трябва да се намери това, което Христос рече: Аз и Отец едно сме! И защо еврейската религия Го разпна? Защото се правел на Бог. Не, човек не се прави на Бог – той е бог роден от Бога. И затова съм казал много смело: човекът е бог в развитие!"

„Аз нямам цел, имам служение.“

"Сега няма по-голям храм от храма на Мъдростта, няма по-голяма тайна от олтара, който сменя тезата на Добродетелта с тезата на Знанието. Знанието! И много фигурно и хубаво е казано в Библията − Стар Завет. Старецът може да ви разправя нещо за бойните си действия в някоя война, но когато няма мъдрост, той никога не може да ви каже и дума за истината. Аз и Отец сме едно – ето това е голямата Истина! Представете си каква дързост е имал Иисус, Който отрича цялото Старозаветие! Старозаветниците не дават да кажете името на Господа, а Той ви рече, че е едно с Отца Си!"

"Така че евреинът Моисей, когато дава Десетте Божии заповеди, е бил обиден на египтяните. (А и сега, когато един държавен глава го обидите, търси начин да си отмъсти.) На Моисей знанието е невежество, а незнанието не е още невежество – то значи, че в еволюцията човекът не е направил своя ход. И ние трябва да питаме: Кого да виним? Кое невежество е по-силно, кое е изстъпление на безнравствеността?"

"Моисей иска да изведе една робска психика, защото те са роби; иска да изведе тази робска психика, като я освободи от мъст, но є създава закон, който ражда „око за око, зъб за зъб“. Затова не можа да премахне настъпателната и отмъстителна политика или дързост на отмъщението. И дори създаде нова робска психика с формулата, с която може да се обвинява: Вие грехопаднахте. "

"Тогава и формулата „страх“ няма да послужи на нито един теократ, какъвто е бил, разбира се, и Моисей – най-изявеният и подчертаният. Създавайки страхова психоза, той създава теокрацията, а нейната цел е да има подвластен човека. И все пак, Моисей се е самоизлъгал, че човекът може да бъде подвластен. Създавайки идеята за грехопадението, той дава формула за насилие, но ето, че културата на Духовните вълни, по силата на Пътя, който има да извървим, го опровергава."

"Юдеите създадоха нова робска психика, най-тежката, защото свободния направиха роб на собствена уж вина – грях. И колко е властна, че дори в едно модерно време искат с още по-модерни средства да обосноват „пътя на греха“, за да имат власт! (Всички тези висши администрации, които решават съдбини, не знаят да правят молитва – тя не им е и потребна, защото с нея пак могат да сгрешат – затуй им липсва проницание.) Тяхната граница е стената, която не позволява душевната будност да прави живот. При Моисей границата е робската психика!"

"Знанието е сила, която ви задължава!"

"Време е доктрината на грехопадението да бъде изгорена на кладата на Знанието"

"В Третото хилядолетие сме!"

"Сега взело да се руши... Вижте, нека се рушат – човек трябва да

навикне да се прощава с минало. "

"Разбира се, институцията е, която блуждае, институцията е, която санкционира доктрината на добродетелите. Именно затова Правдата на юдеите скара човека с Господа, възправи и Бога срещу човека! Няма друга доктрина, която по-зловещо да е въздействала на това – Господ да си отмъщава на човека...! Няма такова нещо. Това е изобилие на недоразумение! И ние се чудим тогава защо такова е човечеството, много бавно вървяла еволюцията... Еволюцията не върви бавно, но още се храни от енергиите на ума. Но ще се храни и от енергиите на Духа!"

"Тайната е да не позволите някой да покрие вашия Бог! Това прави Учението Път на Мъдростта. Другото е не толкова оскърбление на Бога у нас, отколкото невежество. Защо? Защото хората не знаят по-горния стадий. От стадия, в който са утвърдени сега, бранят всичко, дори с обида. А няма по-голяма обида от това да те направят грешник..."

"Не е достатъчно само да се притежава Мъдрост, изисква се отговорност, за да се опази – да не се сведе до онова, което почти всички религиозни учения са правили..."

Внушение на християнските институти

"Ваклуш Толев: Чакаме го. Защото това е може би най-доброто, което мога да извърша на света… Да опазя човека – бог в развитие, вместо поданика и послушника да се отказва от сатана. Първом, няма сатани – има недоразвитие! Аз не мога да се сърдя на първичния човек, който е носил космата дреха, не мога да му се сърдя и че се е катерил по дърветата да яде ябълки на познанието."

"Няма зло, има нееволюирало добро! Аз не признавам сатани! Това е внушение на институти, които чрез сатани, дяволи и ангели правят поведението на човека грешно. И виждате, че няма по-кавгаджийски бог от юдейския. Бог обаче не може да се занимава с това, което му приписват свещените книги. Всъщност човекът е изграждал себе си, извеждал е Бога според своите потреби. И това е светостта му, това е и дързостта на Иисуса да рече: Аз и Отец сме едно!"

"А колкото до дявола, въпросът е дали отговорността може да го махне от битието на човечеството, или служението да го обезсмисли? Безспорно, по-добре е служението да го обезсмисли, тъй като за мен той не е институционален."

"Оставете го на отживяване, защото той е отживян, въпреки обредите, които още се правят. Простете се с оня минал с чакано бъдеще човек. Направете тази тайна! Отминете онова, което е отживелица, за да направите признанието, и то в първия стадий на Мъдростта!"

"Натрапен е от института, който не иска да признае, че го е измислил в услуга на власт. Затова казва, че той е Божие измерение за това, че има зло. Злото не е в дявола – злото е в дяволиите, които носят чадата на Бога! Несъвместимостта, която институциите нарекоха дявол, е услуга на невежеството. Спрямо онова, което има някаква класация, те търсят как да убият будното съзнание на човечеството чрез внушен страх. Това е голямата битка, от която човечеството трябва да бъде освободено – свободно от дяволиите, чийто образ наричат дявол."

"Целостта да се живее животът на Учението Път на Мъдростта е дългът ни да захраним сега човечеството с Мъдрост, та да му позволим да прочете и Книгата на Истината. А тя пък ще направи човека достатъчно божествен, за да бъде свободен. Тогава се губи смисълът на ада с неговите девет кръга. (Да си го запазят католиците, ако щете и ония, които още се считат грешници.)"

"Пътят на Учението на Мъдростта е ваша утрешна будност на събудената отговорност, която Небесните дарове дават на тази планета, изтощена и обременена от човешко мислене. Попитал ли се е някой къде отиват неговите мисли? Знаете ли, че всичко това е вашият Небесен покров! Затова поисках пред Организацията на обединените нации да защитят правата на душата. Разбира се, и те са сънници, както е налична и липсата на държавници, като огледална потреба в тази епоха! (Не говоря за всички тези, които казват, че са политици.) Защита правата на Душата! Най-важното `и право е никой да не иска анатема. Това е кощунство! Както в социалната теза депресията, която упълномощеният с власт налага. Властта не е дадена, за да прави беди, но инквизицията е налице..."

"Когато поставих въпроса за капсулиране на кармата – това е и наша отговорност вече. Ще трябва да дадем въздух на хората, въздух да събуждат мисълта си. Клада!... Поклон на тези, които са горели на клади. Защо? Вярно е – тълпата ще се освободи от ненужните дърва – ще отиде да ги запали, но този човек си свети и свети... Ако може да погълнете това, което казвам – чуждата вина да не е ваша невинност, вие правите клада. Това е и на Иисуса величието. Иначе е изопачен, оплют, но Той направи онова, което в едно иносказание може да кажете – Голготски път и идеята за царство Небесно, т.е. изведе в Небесата работниците на ада."

"Но Той даде безсмъртие не в преизподните, а в Царството Небесно. Ето това е един друг реален факт, фактът на бъдещето, което дават религиите и което Той им рече: Живот вечен."

"..защото за първи път този Син беше възправил зрението на човека от земята към Небето. Той беше рекъл смелите думи – Царство Небесно, а не Преизподня; Той изведе от ада онези, които Го предшестваха; Той отправи зрението към други простори. Без да отрича беше оплодил човешката душа за нови пътища и за нови плодове на радостта.."

"..те наистина могат да кажат: „не отивайте да гледате телевизия, защото тя е дяволска работа“. Такива има. Не е дяволска работа, защото е изобретение на ума. А откъде взеха идеята за телевизията — от ясновидството. Ясновидството е телевизия, радиото е яснослушане. Как да ги отречем тези неща?"

"С маломислието, с което човечеството живее, наистина е много смешно."

"А знанието, което Учението на Мъдростта дава, няма откъде другаде да бъде взето. Не е проблемът да няма ад – проблемът е да знаете, че адът е поведение, което можете всяка минута да променяте. Това са големите неща, това е потребният ден!"

"Трябва да разберем тази тайна. Защото като гледам онези опростителни празници (накичени там с разни дрънкалки и пр.), си мисля: още играем на дяволи, още играем на сатани, още играем на съдбовности, а не на властност. Властност, която, както казах, е Бог в човека. А игрите са, че човекът изявява Бога и тази утешност го прави велик – това само задоволява. Идеята за огъня е чудесна, но тя не е била да се гонят сатани. Тя е била първичната сила на Кундалини в първичния човек. А как я употребяват сега – това е липса на будност! А да не говоря и за липса на отговорност, защото тя е нещо много, много странно. И накрая, раят като ум – той няма да си отива както астрала, защото умът остави имена. Когато се извърви Пътят на тази бъдна посветеност, тогава ще се сменят и имената. Защо? Защото вибрациите, които дава Бог в човека, няма да са вибрациите, които Адам даде като имена на животните и на другите."

"„Душата си...“ – една същност, чиято безспорна субстанциалност ние защитихме пред Организацията на обединените народи (поискахме защита на душата срещу анатемата) и чиято субективна обективност и обективна субективност учените вече доказаха. Институти в Америка, в Англия и Япония, институти в Русия излязоха с нови измерения за душата, излязоха с нови данни за обективността, за субстанциалността на душата. Защото след физическото тяло ние имаме астрално тяло, което също е материално; имаме ментално (мисловно) тяло, което също е материално; имаме Причинен свят... Не е достатъчно обаче само това, че след хиляди години се доказва нещо, за което всички посветени са знаели – именно субстанциалността, и за което е изграждана култура – култура на душата."

"А една институция си изважда злото, за да извърши работата на един институт, който се нарича религия... Това не е битка срещу религиите, не, това е знание! В знанието може да отпадне онова, което няма стойности. Религията обаче се устоява и онова, което няма стойност, става фанатично. В знанието може да отмерите глупостта, в религията – фанатизма! Ето нещата, които провалят Пътя."

"Човекът е свещен! Не канонът, не материята. Защото много храмове си отидоха, а онези, които стоят, са атракции. Ежедневието не е било осмислено от хората и е било канонизирано от институциите! Канонизирано като всекидневие, което ви тежи."

"Идеята за развитието е много красиво изразена от Христос: Този, който е сложил ръката си на ралото, да не се обръща, защото браздата му ще стане крива. Или това, което ви казвам – освободете се от трагичната дреха на миналото! Ето какво показа Иисус Христос, когато даваше новото Учение. Във всичкото Си битие Той, Който тогава още не беше Син Божий за човечеството, се възправи срещу Иерусалимския храм, който беше частица от еволюцията на човешката история и на човешкия дух, защото този храм проповядваше тезата за единобожието, като развитие от тотемния и от заобикалящия го митологичен свят. Но Иисус се възправи и рече много смели думи срещу неговата основна доктрина – Око за око, зъб за зъб, и срещу това да се пази кръвното начало (идея, която и сега съществува). Той рече: Обичай врага си!; и посочи Своето битие: Всеки, който слуша Словото на Отца Ми, е Мой брат, Моя сестра, Моя майка… Така Той се възправи срещу колосалността на храма, който прегръщаше в утробата си цяла Иудея. Възправи се и срещу хилядите каменни божества – стихийните сили, на които хората правеха своите поклони. Тази личност, която се остави да бъде разпната, победи както каменните божества, така и остави безмълвен Иерусалимския храм – от 2000 години. Не е ли това развитие?! Не се ли смениха идеи; не дойдоха ли нови пулсация?! Това трябва да разбере светът."

"И тогава виждате защо е смислена жертвата на този, който прави нещо ново."

"Аз и Отец едно сме!"

"А на Иисус не Му дадоха право да бъде равен на Отца, освен да Му бъде Син! Логично е една вяра да се пази от религиозни опущения, а ги направиха. Какво показва това? Че стадият на прераждащите се, които са определяли физиономията на културата, е, че не знаят дори с една йота по-нагоре какво става."

"Значи само човекът може да търси Бога! Кой човек? Всеки! Тайната на Боготърсенето е най-великото нещо в човешката душа, най-плътният израз на Божия Дух у нас. Кой обаче може да каже Аз и Отец едно сме? Всеки може да Го търси и всеки в своята възможност Го усвоява и прилага – от обикновено служение на каменни олтари и жертвоприноси до върховни посвещения и скъсване завесата на олтара свещен. И когато е наречен вече Син Човечески и Син Божий – Той е, Който може да Го представи; Той е, Който може да си позволи да рече: Аз и Отец едно сме! Той е, Който може да ви каже: "Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее."

"Вие сте богове в развитие и следователно нищо страшно няма в това да търсите Бог! Само идеята за Божеството ви дава духовна власт и път за съвършенство в тезата за свобода от недостатъци! Може да осъществите Бога, защото имате Неговото дихание. Божественото не е вън от нас, то е у нас! Ето защо в лицето на всекиго може да видите себе си. А когато видите себе си в другия, вие сте признали Бога в него. Така няма себе си да оскърбите, че сте небожествени."

"Докато всяка нравствена таблица, която излиза от религиозно поведение, ви повелява: „Човекът – грешен, човекът – зло...“ Не! Човекът е еволюционност! Той не може да не мине през стадиите. Затова се ражда и идея за безсмъртие."

"Това е една от най-тежките вериги на човешкия род, сложена под различни форми. В продължение на хилядилетия държат човечеството на този пристан – да принася жертви на олтара на греха. Тази власт, която има грехът върху съзнанието и битието на света като култура, е нещо по-силно от земното притегляне. Тя е, която го е научила да държи главата си надолу, защото е грешен..."

"Ако не е обидно, е смешно... Трагедията на религиозните институти е тази, че са навикнали на присмеха на знанието да отговарят, че сте грешници – най-евтиното извинение и най-недостойното отговаряне."

"Бог не ще признание со страхом. Тази идея на нашата църква со страхом Божиим е искана респектност от човека, на когото липсва величие. А човекът е бог в развитие – това е тайната на Твореца. Иначе нямаше нужда да прави един Син Човечески Син Божий. Но институциите си запазиха права, с които изгребват Божествеността на човека с пълномощия. А Иисус рече: Аз съм Животът вечен! Малка ли е тази дързост?! Отделен е въпросът, че някакъв ангел отива да каже на Дева Мария: Ще зачнеш и ще родиш Син... Но имаме ли йерархия на пророци; и само те ли ще останат? Или само измерителна мярка ще бъде пророкът, а изключителната дарба ще ражда Синове Божии! Всеки е син Божий, стига да знае потребата на Баща си! "

"Това, което пледирахме пред Обединените народи, е защита правото на душата. А кога я защитаваш – когато е лишена от нещо. Тя е лишена от право на битие в културата на човечеството и не я признават. Религиите я признават, но кой приема сега религиите за статукво, което ти дава път? Никой. Хората се преструват, защото човекът от простолюдието търси олтара за утешение на себе си – че е грешен... Така културата на света не приема идеята за свобода. И те вписват в Хартата клауза за свобода на съвестта, а не искат да признаят за реална субстанциалност душата, след като достатъчно прояви има сега от различни учени, че тя е реална субстанция."

"И не може да се каже на човека, че умира, когато му е дадено безсмъртие; не може да се употреби и анатема, след като той е сътворен като бог в развитие."

"Бог, който не се ражда за радост в света, а за отмъщение, не е Бог. "

"...тя е, която във втората от Десетте Божи заповеди не му позволява да погледне към Небето и да има име на Бога. Да прави хекатомби, да забранява да изречете името на Бога, само жрецът да влиза в посвещението, защото ковчежето на знанията излъчвало огън и ви унищожавало...!? А ние искаме човек да чете лист от олтара си, наречен Книга на Живота!? Ние не търсим прошка – търсим събудено битие, защото искаме да изгорим жертвеника на греховете. Да спрем тези жертви! Идеята за страха е в основата на жертвоприносите. Страх и че някой може да бъде над вас, че някой може да ви вземе трона. А какво казахме? Човекът е Богонеобходимост, зрима Богонеобходимост!"

"Затова човечеството си е сменяло боговете, но боговете не могат да сменят човечеството! Каква трагедия за боговете, на които сме правили всичките умиления... Наистина е голяма трагедията им – сменяли сме ги, но те, боговете, нямат другиго. Ето къде е тайната на Учението Път на Мъдростта и защо сте родили в себе си потребата да бъдете Деца на Деня, не на нощта! Затова смених Молитвата на Любовта – исках да махна един похлупак над главите на човечеството."

"Затова смених молитвата „Отче наш!“, защото там се иска Бог да не ни въвежда в изкушение. Какъв е този Бог, който ще ни въвежда в изкушение!? Така в молитвата „Отче наш!“ махнах (разбира се, написах и нова молитва вече), че Бог ви изкушава. (С това ще освободят Христос като виновник, като богохулник, защото бил казал, че е едно с Бога.) Как може да се сложи такава таблица на невежеството – Не ме въвеждай в изкушение, избави ме от лукавия! Кой е лукавият и Бог ли те въвежда!? Можете ли да си представите каква усмирителна ризница е сложена на човешката духовност, в просперитета на човека бог в развитие!? Как тогава няма да разпнат Иисус! А те не можаха да познаят, че в тази йерархия на Духовните вълни смъртта освидетелства безсмъртието! Защото другото е умиране. А безсмъртието е най-добрият знак за победа над смъртта! Така че не се учудвам от това, което са правили посветените..."

"Защото няма по-грозно нещо от твърдението, че Бог те въвежда в изкушение, както го пише в християнската молитва. Бог никога не може да те въведе в изкушение. Откъде-накъде: Не ме въвеждай в изкушение, а избави ме от лукавия!... И мен много ме е учудвало как две хилядолетия и повече никой не се противопостави на този факт! Защо? Защото са приели тезата "зло и добро". Те са видимост, но не са духовна реалност; те са мироглед, който може да си отиде с тази фраза: няма зло, има нееволюирало добро!"

"Всички тези неща имат свои дадености, но кой ще ги види? И най-посветените не ги забелязват... Да не говорим за тези, които демонстрират феномени."

"Но когато вече сами управлявате своята лодка по течението към океана на Всемирното и сами се преборвате с вълните на вседневието, няма нужда да бъдете защитавани от някого. Затова се иска не само смелост, но и дързост, и знание!"

"Вижте, Бог не е страшилище на социалния живот – Бог е моделация за развитие!"

"Традиция е, че в молитвата „Отче наш“ се дава една фраза, която е обидна – Не ни въвеждай в изкушение, а избави ни от лукавия! Това е голямо поругание над нашия Творец – Той да ни въвежда в изкушение и като милост да ни дава избавление!? Ето виждате... Затова голямата идея е да се освободите от навик и традиция, достатъчно убийствени – в продължение на 2000 години да повтаряте, че Бог ви изкушава! И как искате тогава да пробиете хоризонта; как искате да станете възкръсващи?! Как искате да дадете Битие, след като никой не ви призова да извървите Голготския път?! Защото Голготският път се счита за пътя на злото. Няма такова зло! Ако ние не изходим своята Голгота, ще останем в традицията и слепотата, че Голготският път е мъчилище. А Голготският път е подготовка да одухотворявате материята, да направите Възкресение. И по този начин вече, така както умът се е опитал в предшествие на духовната си присъщност да направи едно ново поколение, вие да направите една нова култура. А качествата ще създават идеология! Но ужасът е, когато от неусвоената нова култура някой се опитва да прави идеологии! И това е грешката на посредствениците, които се опитват с кражба от чужди знания да минат за култури. Човекът не може да бъде бог още, тогава когато краде. Може би тук е била идеята на защитните добродетели, или таблици: Не кради! А и не можеш да откраднеш Бога – трябва обаче да го осъществиш! Това е голямата тайна."

ОТЧЕ НАШ!

Да се свети името Ти;

да прииде царството Ти;

да бъде волята Ти!

Научи ме,

жив да бъда в Тебе,

светъл в Дух и Душа,

целомъдрен в мисъл и тяло

и със събожническо служение

към всичко!

Ти си сега

и във всички времена!

А М И Н !

"Смешно е, но дано някои се пробудят. Не е време за такива неща. В човека, в продължение на няколко хилядолетия, действуват няколко духовни вълни и това е, което го промива в неговата чистота за възприемане на света.

"Затова Мъдростта е свобода от боговете на миналото – за да може да кажете: една-две стъпки напред…"

"Значи Голгота е една нова идея – идея за бъдеще и прощение с минало. Тя не е път на сълзите – само да палят свещи и да ронят сълзи; без проницание да правят поклонения и непотребни приноси на жертви на златните олтари..."

"Животът е не в оцеляването, а в развитието! Това може всеки да го сложи и като социален път. Не да оцелеете, защото мнозина чрез оцеляването намериха извинение да слязат от стълбата на нравствената отговорност. Значи не е въпросът да се оцелее, а да се развиваме!"

"Не както в Апокалипсиса – да излива чашите на отмъщението и тем подобните ужаси, защото това не може да бъде Божие."

"Една от най-големите приложни воли, които човекът трябва да упражни в бъдността, е свобода от натрапеното му, че е грешен, и от съмнението, че не е бог в развитие. Свобода! "

"С това ще се сложи край и на таблиците на морала, който без просветност и знание е само наложено институционално наказание. Защото човекът продължава да убива, човекът продължава да краде, да прелюбодейства; човекът продължава на каменни божества да прави още поклони. Затова: Освободете се!"

"За първи път поставям пред света, а и пред личното ви битие: Научи ни чуждата вина да не приемаме за своя невинност! Това е голямата идея за събожника, не принудителната сила да обичаш враг. Не е расовият принцип, че той не е в твоето покръщение, не е тотемът, който е на другото племе. Това е събожникът, който ни дава основание, че не можем чуждата вина, с която си измиваме ръцете, да приемем за своя невинност. Ако той има вина, нека я нахраним с енергията на горивността, за да израсне доброто, а не да търсим недостатък. По този начин да смъкнем дрехата на грешника. Тогава ние разбираме съвиновността и не бягаме в невинност. Така и като личности, и като изживели колективната отговорност, и като Мирови необходимости ние създаваме свят на взаимна отговорност пред олтара на Онова, Което е казало: Да сътворим човека!"

"Човечеството е навикнало – а Христос се опита да го отучи! – навикнало е да се извинява с грешницата, с грешника, с културата на миналото, със звяра в човека, или бестията, както ще каже Ницше. Навикнало е с тези неща, въпреки че му бе речено: Обичайте врага си! А защо трябваше дори да бъде и „враг“? Защото извинително е да приемете чуждата вина – така се улеснявате да я приемете за своя невинност. Къде е тогава ролята на това да обичате врага си; къде е и тайната, която казахме: служение без Себе си?! Как искате в отсрещния да видите събожник, след като отивате непрекъснато да шумите и да говорите против него?! Това ли е събожникът; това ли е онзи, на когото трябва, когато можете, да дадете своята дреха, за да го облечете?!"

"Ние освободихме човека от неудобството на гнева. Христос го подсказа и даде модел за добродетелите – Обичай врага си! Защо враг? Самата дума "враг" създава позиция на дискомфорт."

"А хората се чудят как можело да няма зло. Може! Защото има еволюция на нееволюиралото. Те са навикнали, че то не може да еволюира, но злото еволюира в тезата Обичай врага си, а не доброто!"

"Не! Да обичаш враг е насилие, а там, където има насилие, остава неудоволетвореност от успеха. Затова казвам, че няма враг, има събожник!"

"А сега ние премахваме дори страха, че има враг. Слагаме най-безболезнената форма на взаимност – събожник. Енергията да обичате врага си сама по себе си спира до прага на врага, но когато кажете „събожник“, не можете да се противопоставите. "

"Това велико събратство, което ние освободихме от завист и взаимна ненавист чрез една може би от най-потребните духовни енергии – събожник. Затова, дайте на Дома събожничество в реалност, направете го жива част от себе си!"

"Бог Отец има привилегия да твори, но Бог Син има привилегия да възкръсва! Тогава човекът има правото да стане събожник! Няма как да бъде опровергано. Щом единият има право да твори, а другият има право да възкръсва, тогава защо онова, което идва, да няма право да се обожествява?!"

"Да се надмогне не само биологията, която е сътвореният човек, защото той е един специален изказ: Да сътворим човек! Не казва за другите същества да сътворим, казва: Земята да произведе трева...; водата да произведе влечуги... – да произведе! Но – Да сътворим човека..., и то в какво? Вижте как се минава от безформения във формения: ... по образ и подобие Наше. Следователно Бог Сам казва, че носи нашия образ. Тогава имаме ли основание да кажем, че човекът е събожник, а не враг или приятел и пр.?"

"Събожникът е не доктринер, а утрешният Творец! Той ще създава нова творческа даденост, а не изпълнение. Но сега Творецът е едно, а подобието е Неговото присъствие. Представете си какви още ценности трябва да придобие човешката съзнателност, да се набогати с истини."

"Има известни неща, които трябва да се коригират. Трябва да се изживее траура по едно минало. Не е лек проблема човек да се освободи от веригите на своето минало, колкото и борбен да е той. Защо? Защото стотици съзнания са пропити от една тайна на служението на Правдата, на Любовта, на това, което винаги ще казвам, че природата е безжалостна, а човекът е жесток. Така че, когато правим тези сравнения, ние трябва да освободим човека от жестокостта като приемем еволюцията в природата като закон гальовен в нашето пътуване. Това е, което трябва също да извършим със себе си. Ние трябва да изживеем траура по миналото. И сега има някои съзнания, които се връщат много далече да изживяват едно минало, което отдавна беше наречено старозаветно. Може би точно в този смисъл Христос каза, че идва да изпълни закона и пророците и със същата насоченост да извърши прощението с траура за това минало: Мислите, че дойдох мир да дам на земята? Не казвам ви, а раздяла. "

„Не търсете спомен за човека – живейте с динамиката на деня – бог в развитие.“

"Светът не е имал доскоро представа за йерархията на Духовните вълни. Хората приемат вече дошлото – някои за него готови жертвеници стават, но не могат да позволят след тях да има друго бъдеще. Това е непрозрение, с което духовно не се възмъжава, а се калцира. Възмъжаването е просперитет! Ако не можете да оставите в бъдността идеята някой да ви обнови – вие се опитвате да бъдете канара. А канарата има само един начин да освободи пътя – да бъде взривена. Идва нова Духовна вълна и я взривява."

"Така е станало с митологиите – тази канара-митология, която обитава цялата планета и от която още няма напълно освобождаване, е взривена – взривявана е от юдаизма, от будизма, но най-вече е взривена от християнството. Културата на възмездието, културата на отмъщението – все култури на депресията, е трябвало да дадат место на прощението. Не е важно дали можете да прощавате на врага си, важното е, че любовта като последна форма на таблицата на добродетелите трябва да ви научи дори да го обичате."

"Идеята за чужда вина ще угасне в идеята за събожника! Няма чужда вина! "

"Човекът, колкото и да е грешен, е твой събожник. Тогава на него ще погледнеш, както гледаш на твоето дете. И по закона на прераждането твоето дете не е твое – с едно прераждане сега е дошло, дошло е теб да освободи от нещо или пък ти да го освободиш от нещо. Но събожникът е съпътник във вечността! Защото неговото и твоето Дихание са едно и също. Тогава твоята жертва към другия не е просто жертва към него – тя е жертва към космичната даденост, която всички имаме – носим Космичния човек! Следователно взаимността със събожника те задължава. Тогава чак може да разберете, че нямате нужда в поведението си към събожника от запалване свещта на съвестта – защото вие самите сте съвест!"

"Търпимостта е, която може да ви научи на съжителство, тя е пламъкът на съвестта. Не е проблемът на прощението. Защото в културите на добродетелите направихме лицемери хората на прощението. Не, огледалността – рискът, че всяка вина е и ваша, тя не е чужда, тя е на всички ни. В този смисъл добродетелта на събожника е търпимост, която ви създава право на съжителство. Това е, с което може да тръгнете."

"Така че преобразявайте се и изведете Бог от себе си – чрез знанието на Мъдростта освободете Бог у себе си! Имате дълг – дълг на голямата битка за Бога у човека, дълг да се слеете с Него! Във Вълната на Мъдростта ще следвате волята на Бога в себе си."

"Нека път да ви бъде волята на Единосъщието; нека живот да ви бъде Молитвата на Мъдростта; нека олтар на служение да ви бъде Книгата на Живота!"

"И самото Възкресение като реалност е свидетелят на Отца, че Неговият възлюбен е станал Синовност. Това е голямата идея, че Бог има потреба от синове. Но и малкият е толкова Богоосезаема необходимост, колкото и най-големият, и най-посветеният. Единосъщието на Христос, обаче, Който от Иисус трябваше да мине всички стадии на обличане на дрехата на помазаничество, е Синовност. Защото всички са синове на Бога, но когато станете Синовност, тогава вие сте в присъщността да бъдете Единосъщни! И ние виждаме, че Бог направи Своя Син (за Когото беше казал: Това е Моят Възлюбен, Него слушайте) Единосъщ. Тази потреба има своята съпоставка в свидетелството, че човекът е един зрим теогон в идеята на осъществяването. И тук беше голямата тайна на Христос, Който рече: Аз и Отец сме едно! Така Той предостави на мислителите и на християнските отци възможността след това да говорят за Троица Единосъщна. Това е благодатта на Синовността. А тя трябваше да дойде от Възкресението – Той каза, че е едно и също с Отца, но постави тази зримост – следгробната властност. Това не значи, че вложеният Кундалини може да бъде събуден с разтривки или пък като правите йогически упражнения. Ако беше така, нямаше в Индия пет хиляди години все да медитират и все в Ганг да се къпят... Нищо обидно няма в това да се къпят в Ганг и да си мислят, че са оздравели – въпросът е, че са си позволили да бъдат болни, за да се илюзират след това, че са оздравели."

"Човекът има сили, които, когато се събудят, могат да му дадат реалността да живее Божеството.Защото човек и Бог са едно и също!"

"Събожникът има в себе си „опозиция“ – Бащата-Бог. Трябва ли да Го стигне, или, както в религията на християнството – да остане Син, Който няма всички привилегии на Бащата? Ако е само Син, тогава това Дихание, което Му е вдъхнал Бащата-Бог, къде отива?! Неслучайно в обикновеното раждане търсим образа на бащата в детето му и сравняваме подобията – примерно, че носовете им били едни и същи "

"А всяка душа е душа в душата на другия, всяка душа е искра от Божията същност! "

"Бъдете победители, защото вие живеете и изпълнявате волята на Отец! Победител е онзи, който в лицето на т. нар. враг е видял приятел; онзи, който в прощението е намерил взаимност. Човекът е една Всемирна валенция, която не изпълнява само чужда воля, а и собствена възможност. Всемирна валенция, защото с всеки може да направи съединение – има валентност за всичко. Вие нямате врагове – имате нееволюирали братя и приятели, имате едно присъствие в себе си, когато сте го видели в другия. И не бива да лишавате себе си, давайки преднина на Бога вън от вас. Всеки, който е осъществил Бог в себе си, е осъществил Мъдростта като орисана необходимост и не може да има враг вън от себе си. Не търсете „врага“ другаде освен в своята нееволюирала (естествена, разбира се) природа, в своята не дотам просветена мисъл и не дотам готова същност да поемете Божията мъдрост."

"Трябва да водите голяма битка в душите си, в мислите си, в желанията си. Аз не се илюзирам, че всичко е победено. Ако беше всичко победено, щяхте да бъдете богове, а вие, както съм ви казал, сте човеци – богове в развитие. Светостта е достойнство, свещеността е величие, но Божествеността е победа!"

"Вие сте богове в развитие и следователно нищо страшно няма в това да търсите Бог! Само идеята за Божеството ви дава духовна власт и път за съвършенство в тезата за свобода от недостатъци! Може да осъществите Бога, защото имате Неговото дихание. Божественото не е вън от нас, то е у нас! Ето защо в лицето на всекиго може да видите себе си. А когато видите себе си в другия, вие сте признали Бога в него. Така няма себе си да оскърбите, че сте небожествени."

"За да не се осъждате в едно бъдеще, когато гледате настоящето, което става минало, вие трябва сега в пътя на своята йерархическа общност да свършите голямото си дело. И когато виждате, че някой върши безумия, не искам да го заклеймявате, не искам дори да се надсмивате, а просто да се самоосъдите, че не сте дали някога на хората достатъчно будност, за да не бъдат толкова глупави и толкова престъпни в еволюцията по отношение на бъдещето."

"Пътят е един – човек е от Бога и човекът е към Бога! Бог у човека и човекът, който търси Бог в себе си. "

"Новата Духовна вълна на Мъдростта дава един нов Път за знание – идея за свобода. И именно чрез списание Нур се търси просветлението за това обещаващо знание за бъдещето, за една нова епоха – епохата на свобода от страха пред Бога и пред човека, свобода от стари молитви и олтари, свобода от минало и от идеологии."

"Нужни са нови коловози и това е да приложите една воля на достойнството, която е Път на Мъдростта. Бог не може да въвежда другаде освен в служение за обожествяване! Това е вече не въображение, а реалният духовен хляб на Мъдростта, който списание Нур ще направи трапеза на вашия живот. Така нашето днес ще роди оплоденото утре, защото му даваме жизнена енергия и формиран образ в Духовната вълна на Мъдростта. Мъдростта живее чрез списание Нур!"