top of page

"И това, което пък Учението Път на Мъдростта остави, това, което Посланията ви дадоха, е голямото тайнство как се ражда, как се изгражда и как се утвърждава събожникът!"


"Децата на Деня го имат в това Послание на Мировия Логос, защото Бдението е Пътят! То им отрежда причастие в тайнството на служението без Себе си, а по този Път, безспорно ги водят даренията, които Планетният Логос предоставя."


"Енергията на Посланията в своята първична тайна е една енигма. Затова имат и йерархия. "


"Посланията са идея на благодатта в тайнствеността. Показът е тогава, когато имате извор, но извор, който не стигне океана, не е още привършил пътя си. "


"Тази енергия има своята планетна цялост, има и индивидуална колективност. Човекът е със седем тела – следователно е със седем степени на своята възможност. И тогава той, като първична даденост, започва да разгръща листите на своята индивидуална колективност. Тази сборност е от събудената тайна, наречена живот в осъществяващата се Божественост, която е Сътворител. И затова е дадена възможността човекът да бъде Съсътворител, човекът да е и Творец – за да се съпостави с универсалността на Мировото съзнание, на великото тайнство."


"...голямото тайнство как се ражда, как се изгражда и как се утвърждава събожникът.."


"...за да се осъществи това велико тайнство дойде Духовната вълна на Мъдростта, дойде знанието, че човекът е един бог в развитие; че няма зло, има нееволюирало добро!"


Еволюцията не може да бъде отречена – тя има непрекъсната поточност до момента, когато Божията човечност може да одухотвори първичния Адам. И затова можем да кажем, че Адам се търси като бог, а Иисус се утвърждава като Бог! 


"Затова казвам: В сътворения Адам работи роденият Христос. "


"Така че имаме целостта – Адам Земен и Небесен;"


"Небесният е вложен, но той трябва да се извоюва и да освободи Земния. И на Земния Адам му дават възкресение, когато отново се връща към Небесния. Той може да възкръсне – вложеният Бог у него да възкръсне в идеята за Съсътворителството!"


"Адам носи и откровението – Диханието, на своя Сътворител. "


"Щом на човека му предоставяш правото на Своето Дихание и той може чрез това Дихание да прави Възкресение и да прави Единосъщие със своя Отец… Не с Абсолюта! От Абсолюта се вземат само вибрации, които могат да се понасят, за да се създаде Сътворение – Fiat lux!"
 

"..намерете в Книгата си на Живота този Кундалини – изведете го, той да ви даде будност."


"Защото той е вътрешната революция, Диханието; той е осветената бъдност към Дървото на Живота!"


"Кое поведение на Небесния Адам е осветена бъдност – вече пътят към Дървото на Живота. Адам в живота Иисусов – Възкресението чрез Самокръщението – Аз съм Пътят, Истината и Животът!"


"Тайнството Кръщение е идея-формула за Богоусвояване."


"..то е едно вътрешно вживяване да събудите Бог. "


"Кое е онова, което като жива вода, като жив извор, като знание, потребно за Децата на Деня или за човека бог в развитие, трябва да се извърши? Коя е първата необходимост, с която човекът трябва да влезе в битие на едно духовно Послание и на едно планетно предназначение? Това е неговото кръщение. "


"Така в Учението на Мъдростта тайнството Кръщение не е потапянето във вода, нито онова Миропомазване (печатът на Светия Дух), така добре изразено на Йорданската река, когато Духът под формата на гълъб слиза над Христос. И двата феномена са външни. Кръщението в Мъдростта вече е вътрешно – на Огъня; имаме пълното съзнание за едно раждане от Огъня. Как родиха Иисус: Радвай се, Благодатна – ще зачнеш и ще родиш! Как ще зачна, като не познавам мъж? – естествената реакция на жената – Дух Светий ще те оплоди, Огънят! Ето това е първата образност, която тайнството Кръщение сега ще направи – всички се раждат, тайнството дава Рождество! Мъдростта не говори за раждане, а за Рождество, което ви изпраща в храма на Кръщението."


"В Мъдростта Огънят на Кундалини дава кръщението на човека.
Самокръщението е събуденият Кундалини!"


"Кръщението! ... – човекът се осъзнава във водата, която е астралният образ на светлината. "


"Това е, което човечеството тепърва чува – че водата е астралният образ на Светлината! Тази Светлина задвижва чакрите и както всяка тук светлина ни позволява да четем. Досега Кръщението е с вода, което събужда астрала, но чакрите ще трябва да акумулират Диханието на планетата – Огънят, и да го трансформират. В Мъдростта Кундалини дава Кръщението!"


"Това е Богоусвояването: Кръщението – усвои Бога, потопи се в астралната светлина на водата! И този, който е имал будността в астрала си, знае, че там е една мека светлина – жива реалност, че е светлина. Това е голямата истина!"


"Самокръщението.."


".. дава вашата будност, тя е вашето главно усещане. "


"Този, който поне малко е имал работа с Кундалини, той знае, че това Самокръщение ви дава не само Мирово съзнание, то ви дава Мирово присъствие. И трябва да се разбере, че Мировото съзнание е ничие – то е на всички!"


"Будността не е само наблюдението – потребата от новото е да го сложите и в духовния си растеж. Тази тайна трябва да се знае, да се знае кое е само един факт и кое може да взриви факта, за да извади оттам енергията за растеж, за посвещение, за осмисляне на жертвата; за безстрашието, с което можете да надкрачите гроба, като там извършите своето Самокръщение. Защото именно Самокръщението ви дава правото на Възкресение!"


"Виждаме как йерархията върви; как тази вътрешна ритмичност дава великото тайнство на Огъня! И какво рече Иоан: „...аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?“[5], а Христос му отговаря: Свърши си работата, защото Аз там, в гробницата, трябва да извърша тежкото Кръщение със Себе Си – Самокръщението. И точно това прави – голямото отробяване, което всеки трябва да осъществи.
Така дойдохме до тайнството Разпятие – сложиха Иисус в гроба и Той има смелостта да извърши Самокръщение. Няма нужда от кръстник; в гроба Той се самокръщава – самокръщава се за Възкресение."


"Идеята за Самокръщението е най-великото тайнство! До идването на християнството имаше индивидуални възкресения, но никой не беше го извършил със Самокръщение! "


 "С какво? С Огъня, който носи. Какво казва Иоан, когато кръщава в реката Иордан? Аз ви кръщавам с вода, а Оня, Който иде подире ми, ще ви кръщава с Дух и огън![4]"


"..когато направите Самокръщението, какво ви остава? "


"Това отваля камъка вътре у нас. И тогава свободни от тази гробница, да изведем Онзи, Който е направил Самокръщението във великото тайнство на Възкресението и потребна единственост с Единосъщието!"


"Възкресението е възможността да влезете в лоното на Единосъщието."


"Идеята за Единосъщието е енергия на подобието! Така това велико тайнство освободи от тайна голямата истина Аз и Отец сме едно. "


"Така властта на Себевъзкресението, на Себекръщението, което Той направи, стана по-властна от чудото на кадуцея – жезълът на възкресението, което всички стари религии са ползвали. Там се вършеше възкресение, но не кръщение с вътрешната същност – с това, което Христос нарече „Царство небесно“ (което всички носим). "


"Кадуцеят е външната енергия, не вътрешната, взета от великата сила Кундалини у нас. И Христос е единственият, Който приложи Кундалини и създаде идеята за Възкресението. Възкресението върна и умножи енергията чрез личната енергия на Възкръсналия – не на благоволението, а на волята на Съсътворителя. Това можеше да направи само предназначеният, а не предопределеният; не чуждата енергия, не кадуцеят, който може да взима от Мировото съзнание и да прави действия. Иисус Христос единствен в света направи Самокръщение, изведе Своя Кундалини и разруши гроба. ..(Всеки от нас носи възможността за Самокръщение.)"


"Самокръщението е енергията на Възкресението, а Възкресението е реалният път за Единосъщието! "


"Великото тайнство в гробницата – Самокръщението, ви освобождава да не бъдете само благоразположени в лицето на вашия Сътворител. Не Това е Моят любим Син – не, Той тогава ще каже: „Това е Моят Син Единосъщ; седни от дясно Ми!“ "


"Неговият Отец Му даде Откровението и в душевността на света събуди тайнството за Единосъщието."


"Защото е извършен най-великият акт! Щом може да имате благоволение при кръщението с вода и да ви се отварят Небеса, тогава представете си какво бихте получили, когато извършите акта на Самокръщението! Не ви трябва нищо (нито кръстител, нито астрала-водата), а с тайната на Диханието, или както го бяхме казали: Божията човечност ще се срещне с Човешката божественост, ще излезете от гробницата, самокръстили се във великото тайнство Възкресение. Възкресението ви дава възможност да бъде извикан вашият Богопомазан Дух, вашата осъществена личност в Богослужение, и тогава от Син Човечески да станете Син Божий и да бъдете Единосъщ!"


"И щом сте Единосъщие, което само за себе си носи всичката енергия, вие не може да не бъдете Съсътворител!"


"И с тази идея на Самокръщението, когато нашата планета привърши своята култура в цялост, когато Културните раси създадат знамето на бъдността и вие направите своето Възкресение, тогава, в идеята на Единосъщието, вие ще бъдете, както казвам, бъдните Богове на планетата Земя."


"При Христос няма енергия вън от Него; има енергия на събудения Кундалини. Tри кръщения има Христос: eдно кръщение, когато е на осем дни, за да се спази закона, че необрязаната плът трябва да бъде убита; едно кръщение, когато в реката Иордан трябва да влезе, т.е. в астрала, защото, както съм казал, водата е астралният образ на Светлината, и да му се отворят очите, да види в Небесата тайнства и да чуе гласа на Своя Повелител: Това е Моят възлюблен Син, над Когото е Моето благоволение! И третото кръщение, това е Самокръщението. Една нова формула не, а едно ново тайнство в битието на Христос."


"Ето защо Христос след Възкресението Си рече: Радвайте се, Аз победих света! С какво? С една от най-големите тайни, която вътрешната същност на Учението Път на Мъдростта нарече Самокръщение в гробницата." 


"И тогава Възкресението е демонстрирана и овладяна безсмъртност. Възкресението е знакът, че сте яли плод от Дървото на Живота!"


"Виждате ли къде е заложено тайнството на Възкресението – това, което не можаха да разберат и което сега с една дума определих: Самокръщение да направите – преди Възкресението! И колко хубаво го е казал, само че отпред няма „само“: „С кръщение трябва да се кръстя!“ Не ви трябва Иоан Кръстителят, не ви трябва реката Йордан, трябва ви Гробницата. Затуй тази година повикът ми е: Възкресението – път на Самокръщението! Без Иоан, без Йордан: Възкресение, единство с Отца!"


Оттук е и великото тайнство – идеята на Преображението, която свидетелства за няколко степени материи осезаеми, за да можем в това тайнство да направим и Възкресение. 


"И първият акт на вложената при Сътворението божественост у нас – на Диханието, това е именно, че тя, като събудена енергия отвътре, може да направи Възкресение. А казваме, че Възкресение не се прави с благоволение, а чрез Самокръщение!"


"Третото око! Къде го сложи Христос? В Самокръщението. "


"И вътрешната енергия, с която осенявате във водата, фактически какво е – сваляне това, което се нарича Светия Дух, за да Го покажете. Както когато Иисус излиза от водата – разтвориха Му се Небесата и очите Му видяха... Очите Му видяха – тая вътрешна откровеност, която е манифестирана в един външен образ.(За първи път това е дадено.) И именно ако тази тайна се овладее – че водата е астралният образ на Светлината, тогава ще се разбере, че в астрала зрението дава други познания; и тогава от една външна, обредна страна получавате тайнство, получавате концепция."


"Но тайнството е това, че когато излиза от водата, т.е. от астрала, какво вижда Той? "


"Но отвориха Му се очите – „видя да се разтварят небесата“. Идея за свобода от астрала – небесата, или както казваме умът – Той излиза от астрала и вижда, че Му се отваря полето на ментала, на ума. "


"Ето Пътя, който всеки трябва да изходи – да излезете от астрала и да ви се отворят небеса, за да можете да видите своето предназначение .."


"Докато сте в астрала, вие не може да видите Духа. Много хубаво е казано! Не може да видите иначе гълъба – трябва да излезете от там. Тогава с проницанието на събудения Кундалини или чрез интуицията да дойде едно временно, дори постоянно зрение на духа ви и да чуете гласа, или по-скоро присъдата на бъдещето ви, с това, което (тук както е казано) Духът на Отца, Духът на Бога дава. Тази повеля е ясна – Ти си Моят възлюбен Син, над Когото е Моето благоволение. Това е знакът на признанието. (Сега, разбира се, никога няма да се отиде в реката Йордан...)"


"Кръщението има своя Миров образ, така както е дадено в светото Евангелие. Цяла една река обслужва тази велика тайна, това тайнство. Може ли човекът да търси реката другаде освен в себе си? Всеки човек носи една река. Това е неговото астрално тяло, което съществува в астралното му поле. Там е великата река – реката на Кръщението."


"И като се кръсти, веднага излезе из водата! Какво казвам за водата – че тя е астралният образ на светлината. Къде се кръщава човекът?... Разбира се, че образите и външните картини са необходими за памет, която е само впечатление, но не и прозрение. Затова ще се сложи външната форма – купелът, вместо да се научат да излизат от светлината. Къде Нарцис намери първото огледало, за да се види? Във водата. И когато се видя се себевлюби и разбира се се удави. Защото тайната не е само да излезете от водата. Тайната е да ви се отвори небето! Всички могат да излязат (дори от обикновено къпане) от водата, но ако само гледате горе и чакате отгоре, няма да ви се отвори небето. Посветеността е проблем вътре! И тук е добре казано. Когато излиза, не се отвори друго, а: ...отвориха Му се небесата – Неговите небеса! Вътре в Него се отвориха небесата. Ако някой непрекъснато чака да му се отвори друго небе, никога няма да бъде посветен. Вътре у вас трябва да се отвори! Адамовото начало, умът, Му позволи чрез душевната цялост да види Духа Божий. И какво правеше Духът? Слизаше, слизаше като гълъб и се спусна върху Него. Това е Мировото кръщение – да ви се отвори личното небе и да видите. И аз ви уверявам, че това е една жива реалност. Гълъбът е наистина жива реалност! Очите са дадени, за да ги научите да се съсредоточават. Съсредоточените очи могат да видят този гълъб. Може един път в живота да ви се случи и дай Боже да стане за всеки! Но трябва да ви се отвори небето, трябва да направите това велико Кръщение, т.е. да излезете от астрала. Защото той е битието ви – чрез астрала енергиите идват, за да живее вашата физика."

"Причастието е другото тайнство, което ще остане в Учението на Мъдростта. То ще остане във всички времена заради една пряка, елементарна, а всъщност най-висша духовност."

"Историята на Причастието безспорно започва още от тотемното ядене на животното принесено, т.е. родоначалникът принесен – енергетичната му сила поета, не толкова плътта. Това животно-тотем по-късно става хералдически герб – фигура на преходността, но то като тотем е божество и когато се приема, когато се яде, ставаш събожествен."

"То винаги е внасяно като енергии, с които той се е зареждал във всички свои молитви през всички свои еволюционни етапи. Човечеството, разбира се, си е раждало потреби, които са го водили до олтара – благодарност да прелее виното или водата, благодарност да сложи едно животно там в жертвопринос, благодарност чрез елей като помазване – за да създаде образ на величие и дан на признание както към природата в цялост, така и към Божеството в личностно отношение. Вие не можете да пренебрегнете природата дори когато взимате от нея плода или животното, водата или виното и ги поднасяте на Божеството."

"Ще се мине и през тайнството на Причастието, което е сублимираната велика тайна на християнството – от тотемното ядене на божеството до преобретение на хляб и вино, както Христос казва: Ето, този хляб е Моето тяло, това вино е моята кръв![33] Тогава няма защо да изглежда странно, че в Причастието Той е живителната сила и съпричастност с Божеството..."

"Когато вземете причастието, то е съпричастност с Божеството, Богоуподобяване. Отделен е въпросът, че всички ядат и пият причастие, а не са станали богове... Тук е трагедията на човечеството, когато от тайнствата са направили това, което нарекох „колективно съзнание“, когато са облекчили чрез обреда (даже и когато е тайнство), облекчили са мързела на човека в мислене и търсене на откровение!Казал съм в началните години: обреди – не! Защото това улеснява човека да не учи голямото Учение.Мина времето на универсалното възпитание чрез тайнства като обреди, чрез създаване на мирови церемонии – когато се напътят няколко хиляди души да отиват на Елевзийските поклонения..."
 
"Голямата дреха на обреда трябва да бъде свалена; да свалим всеки олтар, колкото и да е бил свещен, ако този олтар не е Книгата на Живота у вас, която има също тъй седем печата."

"И няма защо да се търси животното, няма защо да се търси материята или хлябът, който да бъде осветен. "

"Причастието ще остане – Огънят, душевната благодат, изведената знайност и необходимата святост."

"Причастието в Мъдростта е Себеизнасянето на Божеството от човека и внасянето Му в човека."

"Тайнството Причастие е идея-формула за Богоуподобяване."

"..то е енергия – енергия, която ви дава съпричастност в бъдещата идея на Съсътворителя. "

"Човек трябва да започне да усеща как расте, как се разгръща, как си прави причастие."

"Причастието ще остане като будност и святост, като познание на Бога – в себе си и вън от себе си."

"Това е, което може да се нарече вече святост, с която отиваш подготвен да приемеш Светото причастие. Святост, която няма нищо общо с монашеските святости. Аз говоря за светостта на посветения, който носи отговорност не пред началника си, а пред Небето. И тук е възхищението ми от проницателността в религията на българите – имат един Бог, който е Небе, който е Слънце, който е всичко. И нямат нито сонм от ангели, нито сборище от сатани. Тогава естествено Причастието е една духовност; Причастието в будността си, в хигиената си води до една святост, която е вдъхновение на вътрешното ни знание. И става това, което е в нашето християнство – когато вземете Причастието, вие сте в единство със своя Господ Бог. Там има един израз много знаменателен: „Който непречистен, който несвят отива да вземе светите дарове на причастението, сам си носи гибел!“ Защото ще изгори. (Отделен е въпросът, че никой не е видял някой, взел причастие, да изгаря от нечестивост...)"

"От него светът се обновява. Но какво трябва да се извърши, за да се получи обновение? Хигиена, т.е. катарзис. Трябва да се прочистиш. Как ще стане? С будност и отговорност. Ако не си пробуден как ще направиш отговорността си, за да можеш да получиш причастие!"

"Две хиляди години хората постят – сега трябва да извикат живия Христос в себе си."

"Може би културата е внесла репресията и депресията, но аз пак ще повторя: Бог не знае що е насилие."

"Хиляди години все имаше грешници. Христос ги освободи от греха, а те все са грешници, защото пък църквите не ги освобождават... Каква е изгодата, много е ясно! Но крайно време е за освободения човек! Не става въпрос за безгрешния, а за несъвършения – както не е ставало въпрос, че някой не е безсмъртен. Но в йерархията на безсмъртието си не е съвършен още. Това трябва да се знае! Защото стъпката към съвършенството е, която ще ви дава идея за Синовност: Аз върша делата на Отца Ми – каквото прави Той... Това е идея, която т. нар. Син Човечески и Син Божий остави."

 "Вътрешно идва смущението. Затова започва чистотата, затова идва будността – за да се направи преценката, която е везната и е едно вътрешно свято чувство на събудения за съприкосновение с даровете, които те правят единосъщ със своя Отец."

"Така Причастието ще влезе в човешкото битие, с което ние естествено ще трябва да направим своето велико преобращение. Защото ако не получим преобращението не можем да се отдадем на служение. А служението е над всичко. То не може да бъде смущавано, ако и да не е изпълнена целостта във великата тайна Бог-човек – човек-Бог. Ако една клетка в Иисус беше несъгласна с Разпятието Му, нямаше да има Възкресение. Това е великото служение на целостта. Той служеше, Той свещенодействаше – не като жрец, а като Богосин. Ето бъднината."

"И именно с тази събудена отговорност и с великото внасяне на тайнството Причастие в душевността ...ти дават енергията на служението, "

"Естествено е, че сега, и в Мъдростта , Чашата е мястото за Кундалини. Именно тази тайна, съпроводена с пулсациите на Огъня, е част от великото голямо тайнство."

"Къде трябва да дойде пулсацията на Кундалини? В тази пета рана, която ние наричаме чашата на великото причастие – в Граала, четвъртия център, центърът на универсалното съзнание, на будността. Това е сърдечният център, който нищо общо няма със сърцето, с физическия орган."

"Именно от тази чаша вие можете да отпивате, вие можете да одухотворите тялото си. Когато Кундалини е в своята чаша! "

"Кундалини си дава своите лъчи и човекът получава великото си причастие – съпричастник. Кръстеният взима своето причастие. Така той след своята одухотвореност, след своята будност, след своята святост е в един нов живот."

"Защото Христос с двубоя между Дух и материя сложи началото на одухотворената материя. А сега – направете я вече вътре у себе си, осветете този храм; отпийте от тази чаша на светостта! Това е вътрешното Причастие, което Христос подсказа "

"В Духовната вълна на Мъдростта материята трябва да се одухотвори. Защото тази одухотворена материя – Преображението Христово, е истинското битие в нас. "

"Това е преобраз. И много добре е дадено в Евангелието – преобразът на Иисус Христос. Ако нямате Преображението – преобразът на Христос, вие не бихте трансформирали водата в Светлина. Но Причастието е да трансформирате огънят вече в мисъл!"

"..и да се събуди онази мъничка светулка, която наричаме Светлина. Светлина, която дава преценка и те прави буден. Какво направиха благоразумните девици? Взеха си гориво за светилото. А неразумните – не. Когато Той дойде и даряваше, те нямаха с какво да запалят своето кандилце, своето светило. Не можеха да бъдат будни във виждането си."

"..затова в тайнството Причастие е сложена потребата на одухотвореното, именно тази астрална светлина и този азов представител – всичко като идея за чистота, т.е. катарзисът, огнената сила на Кръщението, която изгаря онова, което е далечно минало. Защото там у вас чакат, искат... Трябва да бъдат изгорени! Ето какво е катарзисът, голямото приготовление. То ви отваря будността и окото на зрението, което е вътрешното ви озарение.."

"Всичко това трябва да ви доведе до одухотворяване на материята."

"И така, идва една святост – светостта, която създава съсъда...– чашата на Причастието. Именно от тази чаша вие можете да отпивате, вие можете да одухотворите тялото си. Когато Кундалини е в своята чаша! "

"Това е Причастието, формула за осветяване на плътта; преобратяване, освещаване на даровете, които, макар и запазени, когато ги взимате, вие взимате Тялото и Духа на Господа. От обикновената материя те се трансформират в духовна енергия."

 "Защото всеки, който може да одухотвори материята, може да си направи своя прилив на висшата и неизбежна Божественост като енергия за причастие и съприсъствие в работата с Волята на Отца Си. Тук е голямата тайна на тайнството Причастие. С цялата твоя физическа корпусност, с цялата твоя пластика от тела (още шест могат да бъдат в тази светлина, която си събудил със своята молитва и с нея черпиш от голямата чаша на природната съприсъственост на Божеството в тебе) да създадеш възможността така, както Духовната вълна го налага – одухотворената материя и разпръскването. Тук вече можете да сложите тайната на Възкресението. Тя е, която трябва да ви научи как да си вземете от този огън, защото събуденият Кундалини е Възкресението – той е, който може да ви изведе от астрала, от ментала, той е, който може да ви легитимира. Затова в този тайнствен обред трябва да се приеме и дързостта на Възкресението, което носи самата енергия на Причастието заради величието на Сътворителя Си. Не може Сътворителят да бъде оскърбен в пестеливостта на човека, когато Бог му дава щедрости. Има една великолепна фраза на Христос: Тя даде всичко, а оня от излишъка си. В Причастието на Мъдростта не може да правите от излишъци подаръци, защото Възкресението е не излишък, а признание, че Божеството е в човека и той Го извежда на живот."

".. така, огънят на Кундалини е Живот. "

"Умиращият и вечно раждащ се Феникс – това е тайнството на Огъня, който изпепелява и възкресява!"

"Тогава вече можем да кажем, че тази неслитност е вечна слитност в цялост и все пак триипостасна, както е казано – Триъгълник. Единосъщна е Троицата. Там е окото на Отца – това, което Духовната вълна на Истината ще даде, защото окото на вътрешното знание не може да бъде илюзирано. И когато се събуди Кундалини, ще ви накара чрез петия център да чуете (защото петият център може да ви служи и когато никой друг още не работи) отнякъде тази благодатна песен: Това е Моят Възлюбен. Когато чуете Себе си, тогава ще разберете за възлюбления у вас. И тогава няма да се покорите на оня, който каза „Ето човека!“ Ако ти не беше дадено свише..., ти ли ще Ме съдиш – така Христос обезличи властника, който уж имаше власт. Който иска да ви определя битието трябва да разбере, че не е той, а вие, когато сте чули онзи Глас."

"Време е Духовната вълна на Мъдростта в идеята за Причастието да сложи идеята за Възкресението като всекидневие дори. Защо никой не поставя въпроса за едно всекидневно възкресение? "

"Поносимостта минава и през онзи стадий, който наричаме Възкресение. Възкресението не е да се отворят очите за чудо. Възкресението е знание за това, което в обикновения стадий на живота наричаме „еволюция“. Нищо повече от това! Но безспорно институтите ще говорят за чудеса, за да сеят респект в отговорност и подчинение."

"Идеята за всекидневно възкресение като урок трябва да бъде прилагана – това е Мъдростта! "

"Най-хубавият ден в историята на човека, в цялата история на човечеството е наистина Възкресението. Нека го пазим. И нека от него изходим за бъдещото си вечно битие. А ние, когато ще бъдем в живота на Вечността, не можем да говорим за Възкресение, а ще говорим за оная Светлина, за която в кн. „Битие“ е казано още в първите редове, когато светът не е устроен, когато Духът броди над безводната земя. Само една дума беше нужна, за да започне света и тя беше: Да бъде Светлина! Ето това ни трябва. Да бъде Светлина! И светът започва, а Мъдростта е Светлина."

"Възкръсналият е знак, Възкресението – живот! Така човекът получава своето божествено право да е съработник на своя Сътворител."
 

"Едно друго тайнство, което Учението Път на Мъдростта предостави, е Бракът."


"След Кръщението и Причастието, което е вече въздействието върху чакрите, в които се крие мисловната посветеност, да направите Бракосъчетание между Дух и материя. Без това Бракосъчетание не можете да имате събуден седми център. Затова идеята на бракосъчетанието, на събирането на хората, има узаконяване. Те си мислят, че това е повеля, в която имат елементарното обричане на служение, а то е нещо повече – то е повелята, че Духът трансформира материята."


"..най-голямата подготовка на това, което идеята на Бракосъчетанието в тайнствата на Мъдростта ще ви донесе – да направите човека, който може да възкръсва, т.е. онзи, който е победил материята и може да я пръска и събира. "


"Един Човек можа да се освети и да направи третата тайна на Бракосъчетанието – Възкресението."


"Така че Възкресението няма да бъде риск, нито чудо, а феномен на овладяна, на одухотворена плът, феномен на освободен и изведен Бог от онова, което Му е послужило, което Бог е направил в природата и в историята на социалността – човека."


"В Учението Път на Мъдростта запазваме тайнството Бракосъчетание като дом за прииждането на големи, на велики души! "


..казахме – че бракът е гостолюбивият дом на големите души, които трябва да идват – гостолюбив дом! То е Богоприложност."


"Така Бракосъчетанието е не толкова обредната страна, колкото отговорността – да се създаде огнище за приют на велики души – гостолюбие към онези, които чакат, защото трябва да работят. "


"..гостолюб дом за съхранение на велики и посветени души."


"Те трябва да дойдат, за да могат да дадат път и реалност на голямото Учение на Мъдростта, с което човечеството сменя не само своето биологично поведение, а сменя целостта, защото започва да се храни не от своя ум, а от своята интуиция, която му слага една нова култура за социално деяние: Няма зло, има нееволюирало добро. Не може да бъде сравнено! Това не е нова атомна енергия, това е нещо страшно! Светът се прощава, прощава се с една своя живяна новост, която му остави християнството – Учението на Любовта, което за съжаление не можа да осъществи да обичаш врага си. Но в никакъв случай прииждането на новите духовни вълни не може да бъде съобразено с това какво учението на предишните е осъществило."


"Мъдростта сменя всичко. Ще дойде една фаланга от апостоли, една сонмност от велики, от посветени души, които трябва да кажат, че умът е надделян, че интуицията е, която носите като Божие дарение и като собствено изработена книга на Живота. Отлистваш! Ако някой довчера е писал, това е било вашата воля, подчинена на вашия ум и на вашите желания. От днес вие ще пишете не подчинени, а с прозрението на интуицията нова страница в книгата на живота си. Това е мястото на бракосъчетанието, или на светостта на едно тайнство, в което вие можете да станете гостолюбив дом на велики посветени души. Грижа да извикате, грижа да отгледате, грижа да осигурите път и място за изява на великите посветени. Защото все още раждането става чрез утроба, става от една взаимност. Прераждат се, извикват се души, готови за развитие и които можем наистина да благославяме, че те са извикани за еволюция. Но ще идват и души, които са велики. Най-после ще идват и тези, които са осветени като божествени души и служители."


"Така този гостолюб дом е една голяма част от бъдещата подготовка, когато ще могат да се викат душите. Разбира се, това няма да стане след сто години, възможно е да не стане и след хиляда, но човекът ще може да се ражда с призоваване."


"И точно това Децата на Деня трябва да направят – да дадат приютност на будни, големи души (а не на посредствени, които и без това трябва да правят еволюция и прераждане), които ще извършат преобрата на света."


"Потребата от този гостолюбив дом, от това светилище, и възможността за призиви и готовността да се съхрани една душа, която след това ще стане светлоносеща, е голямото признание на този храм семейство."


"Всяка еволюционна вълна донася със себе си виждането и охраняването на идващите души, които ще осъществят едно ново учение и които трябва да го направят духовна реалност. Как ще дойдат? Чрез вътрешна святост, чрез това прозрение за гостолюбив дом. Великите и посветени души първи трябва да слязат, за да донесат новото. Затова със столетия ученията са чакали утвърждаване. На будизма му трябваха три века, за да дойде Ашока и да го наложи. И християнството повече от три века чака един Константин Велики, който не е бил никак добродетелен, но го наложи, санкционира го като историческа даденост, призната в съвместност, а след това и като лично вероизповедание на народи, които изповядваха Христос. Три века един апостолски звън бродеше из катакомби, направи жертви от големи души. (Колкото и да изглеждат езичници, имали са прозрение за Христос.) Великите личности са, които създават земетръси и вулканически изригвания в душевността на цели народи."


"Бракосъчетанието трябва да остане в тайнствата. Не е проблем на елементарна вярност. Проблемът е, че човек трябва да се види като една цялост, като вътрешно предназначение. А това вътрешно предназначение да даде сигурност на една велика душа, да й създадете храм, в който тя трябва да направи Молитвата на Мъдростта, за да можем наистина да говорим за будност на душата. Не будност на ума като съображение, не будност на желанието ни като потреба, а будност на душата в служение на Всемирността – служение, което е отговорност, защото Огънят е който осветява; Огънят е, който ни дава осветен дом за велики души. Много няма да го осъзнаят, но ще извършат бракосъчетанието, защото вътре работи Вечният, Великият, Големият. Тогава вашето трудолюбие е трудолюбие на благословенния, макар че е необходимост на Великия. В такъв смисъл подготвяме съвършеното и естествената възможност, безпринудното. Защото одухотвореното, израснало в духовния храм, много лесно може да възкръсва."


"Бракосъчетанието като тайнство е оставено като потреба на светостта, като едно велико прозрение, защото то трябва да приюти, да отгледа и защити една душа прииждаща, за да се създаде това, което казах изначало – светлината да стане очи, а не да събужда орган или функция за очи. Тогава се създава великото, вечното знание, че Той и ти сте едно. Така че когато ще приютите тази душа, която трябва да намери своята защита за осъществяване, вие няма да осъществите себе си, вие ще осъществите Него. Аз и Той значи Него да осъществите. Колкото повече Негови слизат, толкова повече ще е одухотворяването. "


"Така този дом на светостта, този дом на гостолюбието, на чаканите, на идващите, на исканите души е част от голямата идея за целостта."


"Ето как ще дойдем до прозрението, с което трябва да видим света – за поселници, които ще правят олтари. "


 "Тогава отговорността е да създадем най-удобната люлка, люлка на душата, която трябва да се всели, за да може да направи това, което се казва – плът. Словото да стане плът."


"А прииждане може да се прави и без да се изграждат нови тела. Велики души често поселяват (да не употребя лошата дума „обсебват“) готови тела, но едно тяло трябва да е в състояние да понесе подобна енергия, защото енергията на висшата, посветената личност може да го изгори. И затуй има определени боледувания, с които трябва биологията да се подготви да понесе енергията."

"В световната битка на религиите идеята за тайнствата създава непреодолими бездни. Реформацията беше едно умствено потопяване (колкото и практически да станаха добри бизнесмени). Те се лишиха – най-напред имаха три тайнства, след това оставиха две, а някои ще останат с едно. Вижте, идеята за тайнствата не е дали светостта, с която ви се дава, вие ще я вземете, а дали ви научава в Богоуподобяване, в Богоусвояване и в Богоприложност. Тези неща могат да бъдат опростени до невъзможност, каквото направи умът с формите на Реформацията. Те направиха приложни хора, но не направиха богоприложници. Няма нищо обидно от това, което казвам. Просто соча защо светът загуби енергията за Богоусвояването. Отделен въпрос е формулата за Причастието, формулата за Кръщението. Кога може да трансформирате тайнството? Тогава, когато знаете същината му и владеете енергията му. Че вие, когато го лишите от енергия, какво вършите!?"

 

"Тази голяма радост, която казахме, че е усмивка на Мъдростта, е великото тайнство, че Един, Сътворителят (Който не е единствен) е предоставил Себе Си в бъдната пътека на Децата на Деня да станат Негови Съсътворители. Това е великото тайнство на Учението Път на Мъдростта! Не само че имате събожници, към които носите отговорност – вие имате будната необходимост да бъдете Съсътворители. Не се лишавайте от това основание, което Знанието – не вече като прозрение само, а като вътрешно откровение, ви е дало. Не се лишавайте от него! И точно тук Семинарите, точно тук събирането на Школата и действието на общото ви участие в Събора създаваха тази аура, макар че отвреме-навреме сигурно някоя мравка е полазвала върху мисълта ви."

Тайнството- Събожник

bottom of page