Няма религия, която да не брани човека, защото нейната единствена пъпна връв е Бог – човек. Религията не се създава за икономическо благополучие – тя може да съдържа социални нормативи, тя може да има икономически правила, защото идеята за правдата, идеята за социалното благо, идеята за равенството идват от нея. Но нейната централна мисъл, нейната мисия в живота на човека си остава тази пъпна връв: Бог – човек. Да се спрем и на другата страна – това е общовалидното правило: какво трябва човек да направи, за да отдаде съответната почит, признание на Онова, към Което има своя пиетет? Така се раждат правилата или методите за отношение между човек и Бог и така се коват морални или нравствени статути. В религията заповеди няма. Религията не е общество на правното подчинение, а е нравствената подчиненост без принудата за отговорността, че ще се получи възмездие. Там има възмездие на друга плоскост – това е грехът. Когато се говори в еврейската религия за заповедите, те имат по-скоро социален характер. Тъй като религиите съпровождат социалните общества в тяхната историческа пътека – те са трябвали да сградят ядро на племето, след това на държавата, които трябва да имат защитност срещу това, което ги заобикаля или срещу онова, което природата им дава като бедствие – те отработват един рефлекс за историческа защита. И оттук идва другата теза за морална защита – това е вече нравственият закон, който се съчетава със социалния. Така можем да разберем защо в едно законодателство се дават заповеди. Защото Не кради! – това е сигурност на обществеността, за да се опази в своето изграждане едно общество и една държава. Но когато дойдем до повелята Не прелюбодействай!, Христос най-възвишено рече: Който е пожелал в сърцето си, е прелюбодействал. Не става въпрос за защита на външното действие, за престъпление с външната постъпка – става въпрос за корумпираност вътре в човека. А еврейството е сложило в този смисъл закона – когато действието е важно, а не помисълът. Там имат едни повели, че когато синовете Божии, като богоизбрани, видяха, че жените човешки са хубави, съблазниха се и отидоха с тях. Вижте, има подтекст в това и тогава логично е да се търси една социална защита в религията, която има моралната сила. Но Христос разграничи тези неща: Прелюбодействал е, който е помислил вече в сърцето си! Няма религия, в която да няма социални закони, в която да няма социални повели. Дълг на всяка религия е, защото тя се осъществява преди всичко в социалната сила, наречена общество. Вън от човека религия няма! Всеки морален статут, който е бил изворно чист от Божеството, е общозадължителен за всемирността на човешкото общество. Ето защо не можем да признаем, че „Око за око, зъб за зъб“ е Божествено излияние. И не лежи в заповедите, но е един социален закон. Жесток – да, и ненравствен, но не е под знаменателя на религията, а е потребност на социалното изграждане. Както виждате, не си го е позволило Християнството – напротив, Христос го оспори. Отрече го само с две думи: Казано ви е „око за око, зъб за зъб“. Аз ви казвам „ако някой ви удари от едната страна – дайте другата“. Той замени социалното битие с моралната отговорност да защити човек в човека, а социалността създава норматива за казън (това е другата страна на въпроса). Пак повтарям, че никоя религия не се осъществява вън от обществото, но не всичко, което е социално, е и религиозно отговорно.И затова се създава публичното право, разграничено от Божественото право, и по този начин вече ние получаваме една връзка цялостна, която е право на единството на религиите. Така че и нравствените повели, и духовните ценности, и космичното въззрение са в Сътворението – имат един Извор и следователно, имат едно единство.