"Ние отворихме дверите на храм за Третото хилядолетие.. "

"Духовната вълна на Мъдростта"

"отваря дверите и на един нов храм"

"..отворен е един нов храм, там всеки ще намери своя олтар, мъдрецът – своя трон, служителят – своя жезъл. Но там няма големи и малки, а служение, което не чака награда. Пътникът на Мъдростта тръгва от личния дом към Мирово служение; тръгва да потърси своя собствен зодиакален знак в хармония с космическия хороскоп и в отговорност да изпълни дълга си..!"
 

"Вратата на храма е отворена. Олтарят ще чака своите служители, Тронът ще чака своите господари, Жезълът ще ги овласти."

"Благодатта на отворените врати на храма на Мъдростта е, че там олтар е човекът бог в развитие. В този храм винаги ще има един потир, който ще дава причастие и дай, Боже, благодат да се довърши това велико дело."

" И всеки може да отиде и да направи своето велико причастие, всеки може да влезе"
 

"..дверите на храма на Знанието са отворени."
 

"Не позволявайте някой да ги затвори – вашата жертва ще ги дари с векове да бъдат отворени.  "
 

" Един се научава да жертва своя ден, друг се научава да пожертва своята нощ, но аз казах, че който може да пожертва себе си, той може да служи! "

" – служение без Себе си!"

" Защото...  това, което Мъдростта дава... е...: Аз и Той сме едно! "

"34. Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело."

"Затова вдигаме един нов храм – Храма на Мъдростта, Дом на Мъдростта! .. И оттук нататък Учението на Мъдростта, след като има Деца на Деня, създава кодекса на служението. И казахме, че този кодекс е служение без себе си и път за света в идеята за свобода. "

"„Аз и Отец едно сме“ – това е служение!"
 

"Вратите на Храма Господен са отворени, Служението сложи своя знак; отговорността ни извика и извършихме това, което е достойно както за Служението, така и за бъдещето!"
 

"Няма зло, има нееволюирало добро. " 
 

"Този знак е и надписът, който сложихме над храма на Мъдростта."

"Ние отворихме и двете врати на храма на Мъдростта, където се пее нейната песен на хилядилетията: Няма зло, има нееволюирало добро. Това е храмовият ви надпис, т.е. това е лист от Книгата на Живота, с който сте започнали. Точно затова, защото не сте признавали злото, сте яли плода. Защото сте искали знание! Това трябва да разбере човечеството в бъдеще. То трябва да се освободи в служение на злото, търсейки погасяването или обвинявайки своята съпроводност, която наричаме материя, тяло. Затова казахме, че материята не може да бъде отричана, а трябва да бъде одухотворявана. Ето ви знамето: Няма зло, има нееволюирало добро!"
 

"Защо са слагани формули на храмовете? Защото това са единствените сборища, където човек трябва да събуди духовните си очи. Там има такива надписи като „Познай себе си и ще познаеш боговете!“ Ние казваме: Няма зло, има нееволюирало добро. Хайде да го приложим, колкото и да е тежка кармата: лична, семейна, социална, национална и всемирна!"
 

"Вие не може да правите бъдеще без наличието на отворена врата в един вечен храм, който ви чака да бъдете Единство с Онова, което Логосите са нарекли Свой Отец. Нашата възложена задача е да се осъществим като Логоси, но в никакъв случай да не ограничаваме Вечното, Неопределеното."
 

"..защото сега даваме един нов храм – храма, в който се ражда Отец, олтара, който е Книгата на Живота или Ликът на Бога; даваме дързостта на посветения да счупи печатите... Това е голямата култура, другото е да четеш буквализъм и да те направят жертва на първороден грях!"
 

"И ето тук е храмът..."
 

"..както съм писал, сам жив да бъдеш храм? Няма по-велика тайна от тази! Това е основание да не може да ви победи никой – че искаш сам жив да бъдеш храм, че си напуснал родни простори, че си напуснал бащин дом, че искаш да си свободен!"
 

"Всеки момент, когато можем да се съзнаем като дете на Отца, да го направим тържество, да е обладана от радост цялата ни душевност и телесност."

"Какво направихме ние? Дадохме ли Знанието на Мъдростта; дадохме ли и идеята за нетленния храм – Книгата на Живота, новият олтар, който е вътре у нас, не вън?!"

"Този, който го е страх да си смени храма, значи не признава своята йерархия: от тотемния дъб, през митологичните богове, до едноличния олтар и до храма на събожника, към който трябва да се върви."

"Всичко е у нас; Бог е у нас! Издигат се великолепни храмове, градят се олтари – но Божеството къде е?! А е сътворен един великолепен храм – храмът човек; издигнат е един величав олтар – олтарът на личността! Но къде е Божеството? И точно тук е върховенството на Иисус Христос – Той не позволява на нито една Своя клетка да вибрира в смут на страха, че е загубен Бога. Това е величие! ..но не го осъзнаха и направиха плачове за Разпнатия, без да съзрат, че Той извършва не само епохалното (епохалното е само земно), а осъществява Божествена взаимност. Освобождава предишни Свои братя по служение от това, което или не са знаели, или не е било потребно да кажат."
 

"Миналото е най-страшният вал, който човешкият крак трябва да надкрачи. Най-трудното е именно прощението с онова, което е останало, чиято битнина има много подчертано вътрешно присъствие у нас – това е миналото ни съзнание – навикът да стоим в един и същи дом, в един и същи храм; да палим едни и същи свещи; да се кръстим пред една и съща икона."

"Просто, когато погледнете един човек, влязъл в храма, като видите как механично се кръсти например, ще разберете, че това не само е проблем на невежество, а вече на отъпяване. Може в целия си живот един път да го направи, но да го направи така, както го изисква формулата на посвещението. А не механичното осемнадесет пъти да се кръсти, триста пъти да пада на колене и нищо да не вложи – ужасът от повторението. Или както в известни моления в монашеските манастири се върши – имат броеници, които гледат да преброят, а не какво ще кажат."

"Така не се върши развитие."

"В чуждия храм отивахте на моление – в собствения трябва да бъдете на служение!"
 

"Винаги трябва да пазим храма си от подриване, а не да си спомняме за Бога само в неделя и в дребно угодничество да Му поднасяме запалена свещ!"

"Ето това нарекох дързост – да се наруши навика, да се излезе вън от улицата и да се тръгне по пътя на една нова необходимост, на едно ново битие – битието на Мъдростта. "

 "И сега стоят властни нелепостите на изповеданието – кълнат се в златото на храма, а не в олтара. Това правят чудатите изповедници на инкубаторни религии! "

"Услугата на предишните религиозни култури е услуга на невежеството, но и на възпитанието."
 

"Цялата култура е извеждана от съображения. Защо? Защото това е ценността на ума – да преценява, но не и да има прозрение. Преценявайки, вие правите съображение с какво да се съхраните. Щом знаете с какво да се съхраните, правите китайска стена, правите египетски пирамиди и пр. – всичко, което ви съхранява. Вие правите идеология, която ви дава принадлежност и като съображение принадлежите към нея, ама тя е безплодие. Безплодие, но като историческа даденост в социалната сграда се запазва със столетия. Защо? Защото, в края на краищата, една идеология, макар и да носи посредствени идеи, трябва да утвърди историческа реалност. Не може откъснато да се разглеждат нещата! И тогава, когато не ви достига да направите обширното знание, когато Мировото съзнание не ви дава енергии, вие правите храм, правите пагода, правите джамия и там отивате да се извините за несъвършенство. Ама искате, искате да ви се даде щедро, защото все пак някаква будност под страх, че нямате достатъчно отговорен морал ви кара да страдате. (И вашето страдание го приписвате на Бога...!)"
 

"Идеята да минем през всичко това е, че плътта на планетата е наша съставка. Трябвало е да минем през кентавъра – човек уж, а кон още. Трябвало е конят у нас, природната сила, цялата ни природа да бъде обоготворена! Сфинксът – човек, който е и лъв, и орел, е символ пък на чакащата мисъл и вкованата воля. От сфинкса, кентавъра, минотавъра трябва да се измъкне човешкият дух. Но как? Божествата, както казах, са отработвали от себе си това, което е било необходимо да предоставят на нашата планета, за да се изгради тялото, наречено от някои гробница, от други – тъмница. Но Христос каза: Вие сте храм Божий! Това е важно да се разбере, за да не се живее със стреса за собствената ни физика. Защото тя се одухотворява! Нашата плът е богатство. Ангелите не я притежават, затова нямат и нашата култура. Те могат да ни гостуват, но не и да ни стигнат; могат да имат свобода в други полета, но не и знанията, които ние имаме на Земята!"

 

"Както виждате сега на Олимп го няма храма на Зевс; нито пък на Изида или на бога на мъдростта Тот в Египет, или на който и да е – няма да ги намерите. Но те са направили своето."
 

"По-голяма революция едва ли може да се извърши в света на предметността, в света на културите на човечеството. Защото никоя култура досега не класира еволюцията на човечеството като идея за обожествяване. И тогава, когато Учението Път на Мъдростта иззижда храм без догми и създава потреба от тайнства, които не са верига, а Служение, то ни осветява в идеята на този храм. Къде е той? У нас! Но докато се иззида този храм, навикът е една от големите беди.... Беда, без която не можем, но която трябва да победим, трябва да надкрачим в идея за свобода.."

"Човекът, като йерархия след индивида, прави своята култура в планетата. Безспорно е, че сега има нужда от един нов храм. Какво е новият храм? Трайността винаги иска своя образец. Зависи, разбира се, с кое сетиво го приемаме и с кои измерения го оценяваме. Така че онова, което Учението Път на Мъдростта дава на човечеството и ние го наричаме новия храм, това е именно събожникът. Идеята за събожника предполага смяна на този олтар, на този трон, и на този жезъл, които държахме вън от себе си."

"Човекът трябва да съчетае в своя вътрешен храм олтар, трон и жезъл – за да изпита силата на тайнството, да носи достойнството на короната и да възправи жезъла на властта. "
"И тук можем да кажем, че именно пред олтаря, трона и пред жезъла ние сме в този отворен храм на тези отворени вътрешни повици, на тези планетни потреби, на тази Всемирна еволюция, която ни води и ни чака. "

"Какво е тронът? Тронът е символ на управление, символ на ръководство. Тронът винаги е бил символът на този, който носи отговорност за нравствената, духовната, социалната и личната градивност на човека в сътрудничество на еволюцията. Това е, което лежи в основата на династиите, на фараонството, на жреците, а след това и на държавния мъж. Така че всеки е премного отговорен за трона, защото той е частица от социалния, но в същото време е частица от Мировия трон – от трона на един нов Храм."

"Тронът е душевната цялост да ръководиш. "
 

"Това е тронът – място където човекът ще се научи да управлява; място, където трябва да иззида храма, в който се вселява Всевишният, за да върши Своето си. Ние сме, които трябва да го отработим."

"Жезълът е бил винаги символ на власт и известие. "

"..в смиреното достойнство на своето осъществено Божествено битие, се поднася жезълът. "
 

"Този, който може наистина да държи достойно жезъла, няма защо да се страхува да седи на трона. Достойнството е най-добрата идея на Служението! Този, който може да потърси мястото на трона като велик олтар на бъдещето, той е, който може да каже: аз имам жертвата и дързостта за Свобода."

"Жезълът е придружен още с един атрибут, особено в духовния път на човека, той е придружен с чашата – чашата на причастието. Този, който има властта, той е, който може да дава причастието за единение и побратимяване, и за Вечен живот. Тогава чак ние можем да разберем тайната мисъл, че само Истината ще ви направи свободни."
 

"Именно когато сте иззидали храм и олтар, Вечният ще може да дойде да извърши Своята благодарственост, да извърши Своето светителско моление. Тогава вече ще седнете на трона, за да ръководите една еволюция в човешкия живот или да дадете повеленията, с които човешката душа, ум и сърце ще се осъществяват."

"Под тяло винаги се разбира планетната плът, твърдото, грубото. Но все пак в Християнството за него се говори като за храм, който е обиталище на Бога – идея, която липсва в доктрината на политеистичната богонаука. Може един цезар да бъде обявен за божество, но я няма тайната, че тялото е храм. В един Юдаизъм също я няма. Казано е в писанията им и особено в псалмите, че човекът е син на Бога, но никъде – че той е обиталище на Бога. И виждате колко много може да се измести ъгълът на преценката за тази материя, която трябва да бъде одухотворявана. Тялото ведно с другите наши съставки като еманация и продължение на Божествеността има обратния знак – на връщане и одухотворяване на материята. Най-простото доказателство беше възможността на Христос да възкръсне, което значи, че може да се събира и пръска материята. Това е въпрос, който подлежи както на преценка, така и на изчаквано развитие. Този, който е Христос – може, но този, който е още само Иисус – не!"

"Мисълта на Христос е: Вие сте храм на Божия Дух! Това е не само божествено вярно, но и човешко прието. Той не конкретизира: „Вашият ум е Моят храм; вашите чувства са Моето обиталище!“ Така че не бива да поглеждаме на някое от телата си с пренебрежение, ако искаме да бъдем Божие обиталище; трябва както в храм постоянно да храним святост, да се пазим от скверност. (Когато излъчим една грозна мисъл, тя осквернява не само света около нас, но и нашия храм, граден от Духа!)"

"Не е време вече за школи на посвещенията, които Египет с хилядолетия остави, нито пък за половинчатото мислене на школско обучение в Индия, нито за сибилските книжки и оракулските вещания. Не. Сега е време светилото да се сложи на светилник, за да свети на всички вкъщи — необходимостта от домова нравственост и домова жертва. Домовата радост, защото вътре има светлина.. Домовата радост да не позволиш от прага ти да излезе! .. Вкъщи — в личния ни храм. Да освети нашата мисъл, да освети нашите чувства, да освети нашето тяло. Трябва да свети вкъщи. И тогава, когато осветите тази къща, влезте навътре в стаята и там се помолете, не се показвайте вън, защото Отец е там, на тихото, на скритото място. Когато вие сте осветили своя храм, Неговото гостуване е безспорно признание за Негова прослава, за прослава на вашия Отец, защото вие сте образ и подобие. Това е голямото, това е Мъдростта. Тя е светлина и ето защо в молитвата казваме: Жив да бъда в Тебе, светъл в Дух и душа... Светъл в Дух и душа! Именно да се освети."

".. едно от големите земни откровения в човешката култура за възпитание на мисълта как да надмогнем в страшния двубой, който се води в хилядолетията между човека и Божеството, човека у нас, за да отворим една нова двера. От храма, където ходихме да дадем на Божеството своето подчинение, защото то със своите благодати ни хранеше в пътя на съвършенството, сега ще се върнем в своя собствен храм, където Божеството чака и където живият му израз е човекът-бог."

"..Христос нарича нашето тяло храм, обиталище на Духа Господен. Затова е властна необходимостта то да бъде усъвършенствано... Ако вие не осветите материята тук, на Земята, не можете да присъствате във висшите полета. Защото присъщата усетност за приложение на божествеността е тук, на физическото поле. "

"Колко ясни са нещата, когато храмът е готов, пътят е чист и поклонниците чакат. Иисус ще поеме смирено Своя път на Учител, за да даде благослов. Той беше рекъл: Смирих се до смърт! – и го направи – не се разбунтува, дори укори собствения Си ученик, когато извади нож, за да Го защити.[6] Този царствен път водеше към храма, към светилището на миналото. Но Христос измести светилището вътре в човека – всеки от вас е един храм. Храмът за старозаветието е вън, а за християнството – вътре в човека."
 

"Заключиха обаче вратите на храма и не изведоха Бог от човека – отрекоха еволюцията и наложиха само молитвата. "

"Но вие сте, които трябва да намерите вратата. Защото Христос предупреждава: Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.[13] Трябва да намерите малката вратичка на личния си храм. Там някъде да видите своята духовна образност, своята малка иконичка – себе си в Божието дарение, че сте Негово дете. Така Той ще разкрие Себе си у вас, а вие ще се познаете чрез Него – че никога не сте били разлъчни! [14] "

 "Той, Иисус, бе в храма на Отца Си; и какво рече: Вие сте храм Божий; там, където двама души са в Мое име, Аз съм при тях."
"Когато се съберем – Христос у нас и ние в Него, тогава сме обиталището и храмът на Бога! Ето това е, което ни дава Възкресението."
"Изсвирете като Орфей песен за укротяването на животните у вас, за да ги победите и да можете да възкръснете."

"Само че трябва да се знае: Оставете и плевелите, и житото заедно до жътва...[14] Този, който няма знания, когато скубе плевелите, изскубва и житото си."
 

"То е едно вътрешно задължение, за да се създадат стъпки, по които след това може да се направи пътека, а когато човечеството узрее – да положи Път към храма. Обществото Път на Мъдростта направи точно тази стъпка!"
 

"Защото всичко, що е направил посветеният, е във възможността и на най-обикновения." 

 "Христос даде идеята за вътрешната свобода. Не може да възкръсне несвободният – дори една малка мисъл с отрицание или завист да е родила душата му, ще трябва да я освободи, ще трябва да махне веригата от собствения си духовен свят. Защото само свободният може да живее! Тогава вече – в своето достойнство, ние бихме се познали във Възкресението, бихме оценили величието на жертвата. "

"Нека сложим Възкресението в своята лична пазва и с тази светлина Христова да изходим пътя, който Той още от Своето детство беше посочил: Аз трябва да бъда там, в онова, което принадлежи на Отца Ми. "

"..най-страшната напаст, която можеше да сполети човешкия род – да се страхува човекът, че е бог в развитие."

"Аз и Отца едно сме!"

"Ако това разберем – че трябва да бъдем в храма на Отца, т.е. в душевността и в духовността си, ние наистина сме живели дни на Възкресение и можем да си честитим „Христос возкресе“. Пред закона на жертвата за Възкресението не можем да даваме от излишъка си (както онзи богаташ в храма Иерусалимски), а трябва да намерим щедрост, на която окото не завижда, и да разкъсаме завесата на храма. Всички носим един олтар и една завеса. Нека да разкъсаме човешката си гръд заради Божествената святост!"

"„Адаме, где си?“, е голямата тайна!"

"Сега всеки трябва да се потърси къде е, всеки трябва да направи в себе си този зов: „Адаме, где си?“ Има един велик момент в живота на Иисус – когато родителите Му Го търсят.."
 

"– една, разбира се, отговорна родителска грижа."

 "..и Го намират в Иерусалимския храм. "

"Да, така е, детето го няма, трябва да бъде търсено. Човечеството много пъти се губи в търсене, защото не знае къде трябва да бъде Онзи, Който му е потребен. Това е, когато нашите мисли, нашите чувства, нашата доктрина е тръгнала да търси във външния свят своя Дух. Вън от храма Му Го търсят! "

"Тогава Той казва: Защо сте Ме търсили другаде, освен там, при онова, което принадлежи на Отца Ми? "

"Там са събрани сърцето на едно дванадесетгодишно дете и всемирната душа на Христос, който Го чакаше! "
 

"Точно това трябва всеки да се попита: при онова ли е, което принадлежи на Отца му?"
 

"Кой и кога може да каже „Aз съм при онова, което принадлежи на Отца Ми?“ Всеки, когато усети, че принадлежи там; всеки, когато благодатта на осенението е при него. След това ще премине и своята подготовка, за да извърши делото, както Христос рече: Работя това, което работи Отца Ми! "

 "Следователно ние трябва да бъдем в своя храм – църковния, вътрешния, всемирния – там, в онова, което принадлежи на Отца ни, за да имаме не въпрос за Бога, а ние да сме въпросът на развитието към Бога! Това трябва да направим със себе си и тогава бихме могли да определим какво е тайнството, какво е съдът, какво е Голгота и защо трябваше да възкръсне Иисус и да се възнесе при Отца Си."

"Предаността и отговорността са стълбове в храма на Възкресението. Ако Иисус не беше предан и отговорен в Своя Голготски път, Той нямаше да осъществи Възкресение, т.е. живот вечен. Само онзи, който е натоварен да изпълни такъв дълг и предречие, ще възкръсва, ще живее! И затова Той казва: Аз Съм Възкресението и Животът!"
"Посланието дава една голяма идея за свобода – светостта да ни възправи пред храма на историята и вътре да призовем всички, които са като нас! Но „ние сме грешници“ – за тях дойдох, изрича Христос. Когато учението стане житейска съдба, всичко което сме извършили ще бъде степенувано, всичко което е озарено, ще бъде ослънчено! Така човечеството ще влезе в една нова ера ... Това е историческото ни бдение, това е отговорната ни святост, това е новият ни олтар! Безспорно не можем да натоварим човечеството да мисли като нас, нито да му внушаваме, защото внушението е една макар и малка упойка. Човек трябва да се потърси в себе си, защото друг няма да извърви еволюцията му. И Христос казва: Всеки трябва да вземе кръста си и да го изнесе – дори до Голгота, ако е готов, за разпятие и за гробница, от която ще възкръсне."

"Посланието тази година е именно Послание на Служението, на сътворителността, защото привършва една културна тенденция. И вие може да сложите в зида, както се казва в Евангелието, камъка, който отхвърлен от зидарите, стана ъгъл на новия храм. Ъгълът на новия храм – храма, в който Бог се познава в човечеството, безспорно ще бъде Пътят на Децата на Деня в тяхното Служение."

"Голяма е разликата между зидаря и служителя. Мнозинството хилядолетия гради своето религиозно съзнание, своята обредност и поклонение, но отхвърля камъка, който ще стане ъгъл на храма. Ъгълът е разделното начало на минало и настояще. Дошъл е часът на тази синорност, но трябва да се знае великото тайнство. "

"„И тъй, мислете за бъдещето и всред пустинята издигайте крепостта на знанието. Вие знаете че всеки камък на тези стени е безусловно полезен. Безусловността прегражда нападките на враговете на знанието.“ Какво съчетание!" 

"Ето, това е „всеки камък на тези стени е безусловно полезен“. И тази именно безусловност е защитата срещу нападките на враговете на знанието. Даже насмешката „многознаещ“... Когато плитчината не може да схване дълбочината, да не влиза навътре. Това е безизходицата на човешката плитка мисъл, непознаването на мировото знание."
"За да бъде изграден Храмът, в неговите основи трябва да легне крайъгълният камък – онзи, който споява двете страни. Основен камък в храма на Мъдростта е изливът на Планетния Логос – Посланието за това, което има да се върши в определена година, хармонично съчетало в себе си Светото евангелие и така даващо словото, вибрацията, светлината, даващо волята да вървим път. Посланието и Евангелието правят сплитане, понеже всичко, оставено от големите Учители, е храна и на бъдното мислене."

"Планетният Логос отвори двери като ни вести Своето Послание..., а ние с лична воля и с Hегово ръководство трябва да изпълним това, което е заръчано. Тази благодат не може и не бива да бъде разпиляна – тази благодат трябва да бъде сложена в зида на храма на обричането: от скитничеството със скинията в пустинята на търсенето да се върнем в храма на едно олтарно служение!"

"..основните принципи, нравствените категории, приложната молитвеност, имат характера да създадат една сила у нас да отворим малко повечко дверите на храма. "

"Така в своя ход Посланието ни довежда и до преддверието на храма.."

"Това, че сме в един нов храм, е което ни дава основание да се напътим към олтаря. Какво е олтарят в битието както на отделния човек, така и във Всемирната Планетна Същност? Това е мястото, където се колени пред Бога; това е мястото, където посветеният ще служи; това е мястото, където се преобратяват даровете, та човек и Бог да бъдат в едно – от тотемното до Съвършеното. ..Олтарят е предпоследната спирка на човека-бог и там той ще се осъществява в служение Божие. ..първосвещеникът има право да свещенодейства в олтаря. Там е съхранено ковчежето – Заветът на света, там са скрижалите на недокоснатата Мъдрост още.  "

"Предназначението, когато влизаме в храма, е да отидем в олтара, предопределението е, да се научим на труд и вяра в този храм. Така че когато зидаме, трябва да е с бъднината.."
 

"Значи къде отиваме? Отиваме пред един олтар. Олтарят винаги е бил, и като символ, образецът на признанието на поклонението, на светителството... "

".. предназначението на всекиго е да разкъса завесата на олтара, на Светая Светих, за да стане миг поне в живота си велик жрец – защото там, в Светая Светих, там са скрижалите на вечността."

"Храм е изграден, когато има кой да светителства в него!"

"Проблемът е, че човек трябва да се види като една цялост, като вътрешно предназначение. А това вътрешно предназначение да даде сигурност на една велика душа, да й създадете храм, в който тя трябва да направи Молитвата на Мъдростта, за да можем наистина да говорим за будност на душата. Не будност на ума като съображение, не будност на желанието ни като потреба, а будност на душата в служение на Всемирността – служение, което е отговорност, защото Огънят е който осветява; Огънят е, който ни дава осветен дом за велики души. "
 

"Ето каква е еволюцията на битието и затова там, в новия храм, има олтар – олтар на Великия Посветен."

"Там е скрижалът на посветеното знание. На олтаря се извършва светителството, на олтаря се дава причастието, там се прави тайнството. Там се учи учението. На олтаря се отварят скрижалите, в които ще се прочете една слязла Мъдрост, от която съзнанието ни ще се разширява, сърцето ни ще почне да излъчва благодатната си Любов. Това е олтарят. Олтарят е тайнство и битие. Значи там трябва да се занесе чашата на посветените; там ще трябва да се отвори завесата, за да се види Мъдростта; там хората ще имат своя пристан и причастие."

"Фигурно е казано, че в момента на Разпятието, завесата на храма се разкъсва – връхната дреха съдба, карма се разкъсва. И тогава няма прикрит олтар – в храма олтарът е вече открит, открито е Диханието в човека."

"Методът на работа, това е, когато човекът ...успее да отвори завесата на онова, което наричаме олтарно служение. А олтарът е за посветените. Разбира се, всеки, който е влязъл вече в храма, ще стане и олтарен служител, но там трябва да се научат много още песни и много още тайни. Така че когато се отвори олтарът, това е лъченето на интуитивната или на духовната ни енергия. Тя във всички случаи е наша, във всички случаи е дълбокият ни опит в пътя на раждането и прераждането; във всички случаи тя е градация на нашата таблица на съсредоточаването, на преминаването през всичките елементи – от размисъл, през съзерцание, до едно вътрешно откровение. "

 "А куполът в храма на богознанието е Възкресението!"

" Тогава вече си Висше човешко същество, в което и Дух, и душа, и тяло се хармонизират."
 

"То е благодат, която стои в историята на всяка душа и никой не бива да се лишава от него. Този, който не иска да го живее, обижда Бог в себе си."

"А какво значи да победиш света – в света да си сложил живия Бог и да си сложил живия свят в собствения си бог. Тогава вие сте отворената врата на храма, защото олтарната завеса вече е разкъсана; вие сте отвалили камъка за Възкресението и сте свидетелствали, че сте вечен, защото Възкресението е знакът на безсмъртието. "

"Какво чака Човечеството? Осъзнало еволюцията си, то като събуден бог в развитие чака да бъде научено да възкръсва! В своя първи усет за себезащита, в своите правила за взаимност, в своите храмове, които руши без жалост и изгражда нови, то се учи на възкресение. Отделни негови божества са възкръснали, но доктрината на възкресението само Христос даде. Той даде идея за прощение и блян на бъдещето. Този блян – възкресението, Духовната вълна на Мъдростта, трябва да направи реалност! "

"Възкресението... то е Живот! То е път, който трябва да се изходи, за да бъдете ослънчени от Светлината, която носите и която ви се дава, за да седнете отдясно на Отца. Но до този момент трябва да се мине по пътя на нееволюиралото добро и оная Велика ръка да може да разкъса завесата на храма, оная Всемирна сила да може да направи своя гръм. Това е да минете Голготския път – мистичен и реален."

 "Това трябва да научи човечеството – във вътрешното си трудолюбие да стои на коленете на своя Христос. Тогава наистина Възкресение ще има; тогава Христос може да каже: Лазаре, излез от гроба. Именно с това тайнство – когато заради Мене ви укорят, човек е отворил вратата на храма, за да влезе на моление вече във Всемирното, на моление за Всечовешкото. "

 

"Тогава няма да има и храм: „Храм пък не видях в него, понеже Господ Бог Вседържител и Агнецът са негов храм.“[15] Е, нека ни оспори някой, че казваме, че човекът е бог в развитие... Можете ли да махнете тази фраза? Ами ето: и Агнецът – Бог Вседържител и Агнецът са Неговият храм! "

"Агнецът – това ще бъде храмът. Защото сами ще си светите; защото вложената в теб Кундалини може да победи света на Ментала и света на Астрала!"
"В един храм, в който според Откровението, дадено на Иоан, ще си светим сами. Тогава няма да има нито луна, нито слънце. Там божеството ще свети!"

"Защото много често се илюзираме с предметността, без да имаме същността. Трябва да потърсим същността на предмета, а от тук и предназначението. Същността на един светилник е да има светило, а не възхищение, че имаме добре изваян светилник. Същността на нашето тяло е да съхрани душата ни и да стане храм на Бога, а не да му се възхищаваме, че е хубаво, пък да не приютим Бог вътре.. Свещта – това ние трябва да преценим когато искаме да принадлежим, когато искаме да светим, когато искаме да ни посети Той. И знаете, че тези които не си бяха взели светило, не можаха да Го видят, защото им беше тъмно. Светилници имаха – светило нямаха. Ние тела имаме, а будни души ако нямаме – е, как искаме тогава да Го познаем и как искаме да Му послужим. А Той беше казал, че не приема те да Му служат, а Той бил дошъл да им послужи. И ако това не осъзнае човекът, че Учителят е дошъл да послужи, тогава той нищо не е разбрал. Защото Христос е една духовна сила. И ако в името на Христос някой е забравил себе си, той е намерил божествеността си. Ако себе си тачи повече от Христос (като духовно битие и принадлежност, разбира се), на другия ден ще увехне."

"А защо вътре в себе си не запали кандилцето?! "

"Всеки има свой храм, има свое кандило и огниво, с което го пали. Един пали кандилото си с желание, друг – с мисъл, трети – с душевност, четвърти – с духовност. "

"– ще дойде в храма на осветената материя! По този начин ще дадем на Кундалини – на изначалната Светлина, присъствие в планетно живеене. И планетната жизненост на Евридика ще направи Възкресенската тайна жизнена истина. Така човечеството ще заживее в своята потреба да знае как трябва да ходи не Голготски, а вече Миров път.."

 "Домът на Мъдростта е тайнство! Той няма да извика никого на изповед, защото храмът е вътре у вас, отговорността е вътре у вас; защото е проблем на знание."

"Нова преценка за човека: не грешникът, а човекът – бог в развитие, човекът Богоосезаема необходимост. "

"Но трябва като бдящи да пазите това, което има в храма. А в храма ви има Учението на Мъдростта! Будният трябва да знае къде е мястото му, а бдящият – да пази храма!"

"Ето защо храмът може да е великолепен, но когато служителят е в опростена възможност, как искате този човек да ви даде отговорност и служение?! Така че тази идея отговорност и служение, когато я спуснете като искано поведение, тя ще ви определи и храма!"
 

"Няма път в йерархията без поведението или жеста, бих казал, на дързостта. Това е едно битие, което трябва да знаем. А то какво е – да забравим всички съблазни на свръхестествените си способности, за да имаме само една – истината на духовната власт! Защото другото е забавление. Когато някой е поканен на театрално представление, той отива в театър, а онзи, който се отбие в забавленията на улицата, той влиза в кръчмата. Когато някой е призован в храма на светостта, той отива, защото знае, че има олтар. Но щом е порутен храмът на истината, тогава му остава едно нещо на човека – улицата, мегданът да бъде негов приютен изглас на доблест и на историческо битие. Човек трябва да проявява достойнство – ако не достойнство за величие, то поне достойнство за спасение. Величието е израз на вътрешната същност на човека, когато именно йерархията го е извела до предопределението. А чрез висшия закон на предназначението тя отрежда социалната гама, личното постижение и божественото нареждане в осъществяване на живота, който имаме тук. Нека не се лъжем, че човек може да има йерархия в своето духовно освещаване без историческа принадлежност и битие. Тук имате своята лична, биологична и социална принадлежност. Там имате само своя ментал и своята духовност. Тук е, където трябва йерархически да обработите всичко, което ще ви направи Синове. Така че забавлението трябва да бъде ограничено. Принадлежността трябва да бъде извършена, осветена. И само тя може да доведе до това, което се нарича екстаза – една от големите степени на йерархическото познание."

"..това е Път на Мъдростта, който поема отговорностно своето служение, който ще има храм, който ще носи главнята на Мъдростта. И всеки в своето вътрешно храмово служение ще трябва да разкъса оная завеса, за която съм говорил, че прикриваше олтарната тайна на Светая Светих, за да може Светителят да извърши великото кръщение на децата на Мъдростта. И тогава в отговорното тяхно пътуване и служение да направят своята личност нов дом, който ще приюти, и тогава ние нямаме основание този ден да не се обичаме; ние нямаме основание да не поискаме онези три задължения на личното ни присъствие във Всемирността,.. "

"А сега – когато е извървяна културата и еволюцията ви е изградила, когато сте се познали като Божия човечност и вашата Човешка божественост отива към Него – вие влизате в храма! В кой храм? Зидания? Да, така е било. На публичната клада? Така е било. Но какво казахме ние: храмът е у нас, олтарът е вече Книгата на Живота! А какво е Книгата на Живота – Божието съзнание. Тогава кого срещаме? Срещаме Човешката божественост с Божието съзнание!"
"Ето защо трябваше да се даде нова пътека, да се изгради нов храм, да се извърши ново светителство."

"Разбирате ли, че вашата отговорност и вашето присъствие днес тук е най-голямата ми радост, която мога да ви оставя в осъществимия от вас път на това, което е най-потребното – жертва без преценка. Жертва за това, което Децата на Деня оставят на тази планета, защото тя има един осветен храм – тяхната плът. Те могат в своята еволюционна потреба да кажат: Аз и Той сме едно! Аз и Той – Този Той, на Когото са давани каквито ли не щете имена, а то относно вас е съ-Сътворителството ви!"

"Значи наистина вашият път е потреба на бъдното човечество като култура, като нов духовен храм вътре в сърцата и събудена съзнателност за присъствие там, където Мъдростта ви е пратила. Благодаря ви от сърце за това, на което днес посветихте своя ден!"

"Деца на Деня, Денят ви чака и вие имате основание да бъдете не само в неговия изгрев, а и в неговия заник – в неговия кръговрат, защото сте зид, върху който ще бъде изграден храмът на Мъдростта."