Диджеи в дискотеката на Всемирността
Духовната Мирова Вълна
на Мъдростта
Новата Религия
"Рефлекс за истина"
"Животът е идея за сътворение, а не за унищожение."
"Човекът обаче не е само необходимост, той е и предназначение. Защото Сътворението е идея именно за човек. Нека го предшестват необходимости, които са негова услуга, но по същност идеята на Сътворителя е човекът. Разбира се – в идеята Себе Си, защото човекът е именно съ-Сътворител!"
"Така Духовната вълна на Сътворението създава предпоставките да има човек, който носи не само образ, но и подобие. А подобието е Диханието! Без това наличие на подобието ние не можем да осъществим тази бъднина, че човекът е един чакан Бог."
"И тук е тайната на идеята за Свобода — да събуди у вас нещо от Онзи, Който ви е сътворил."
"В книга Битие още в началото е дадена тази тайна: Да сътворим човека! Това Да сътворим! е призив към онези, които са сътрудничили."
"Идеята на Творчеството има право на съ-Сътворители!"
"Ако щете едно малко цвете, което е давало своя аромат, и то е сътрудничило в идеята на Съсътворителството – свидетелство, че има Живот преди да има Сътворение. Сътворението става свидетел – Бог е Живот! Всемирността, в невъзможността да я окачествим, е Живот; тя от своя страна прави Сътворение. Затова казвам, че от Живота е взета идеята за Сътворението, и тогава – идеята за човека."
"Няма по-голяма оптимистична теза в света от това, човекът да бъде бог в развитие! Ама трябва да се изисква от него Божественост – вложената Божественост да излезе в човешката му даденост!"
"Защото Творецът даде на човека Дихание и му рече:
Ти си вечно жива душа!"
"Няма по-голяма щедрост от тази, която Небето ви е дарило, с правото да направите Учението Път на Мъдростта част от голямата йерархия на Божията воля! Няма по-голяма радост от тази, когато пътникът има своите съпътници. Те свидетелстват и светителстват както за Сътворителя, така и за събожника си."
"Еволюцията ви прави богове, а светителството – Съсътворители! Можете ли да си представите каква е била тайната, която е вложена в идеята на подобието!? Великата тайна на подобието е, че ще станете Съсътворители! А вие си имате образа на Сътворителя."
"Сега тайната на Учението Път на Мъдростта връща Децата на Деня в потреба за вътрешното им откровение, което наричам статичната тайна на революцията, за да може по този начин възкресенската им сила – преимущественото присъствие на Сътворителя им, да бъде в тяхното съзнание, а по-нататък да станат това, което им предоставя културата на Мъдростта – Съсътворители. Съсътворителят е нещо, което в културата на човечеството нямаше. А тази отговорност стои още в глава първа на Битие. Рече Бог: Да сътворим човека! Да сътворим – значи има предшественици. Но след това, когато трябва да ни даде Дихание, дава Сам Своята Божественост, а не с онова, което е било при Него (в развитие и култури от друг размер). Следователно Съсътворител е една изключителна даденост у нас! За която обаче трябва да се изходи път, за която ще трябва да одухотворим материята си; за която трябва да направим Самокръщение – иначе оставаме само с кръщение вън от нас. Ние не можем да имаме култура на плътта в своята Книга на Живота, вътрешния олтар, ако не извършим това, което се нарича Самокръщение."
"Животът е не в оцеляването, а в развитието! "
''А Той, Сътворителят, ви даде Дихание– Той ви даде СебеСи!''
"Вложената тайна в човека е Бог."
"И че силата у нас, която може да ви даде Самокръщение, това е вложената в човека енергия на Самия Сътворител, наречена Дихание. Ние в прабългарската култура я имаме – орендата, висшата духовна сила. Имаме я и в културата на други изповедания, в които се говори за Кундалини, тази Змия-Огън. Затова змията, колкото и проклятия да `и отнасят, си остава мъдрост, защото притежава две много основни качества – гъвкавост, което е прозрение, и сменяне на кожата, т.е. право на прераждане. "
"Сътворението не е довършено! Какво трябва, за да се довърши? Именно тези Послания, в които се каза: Съсътворител! Човекът не е само бог в развитие, човекът довършва Себе си у Бога и Бог се завършва в човека! Една от най-големите идеи на всички векове вече. Човекът – Съсътворител! Не е само Аз и Отец сме едно!, а е Съсътворител! "
"Деца на Деня! И Ден първи няма – в Сътворението Той е наречен „Ден един“[1]"
".. не можем да кажем, че Сътворението е свършило, но сътвореното трябва да изходи пътя – тази своя приложност в идеята за знание, което в Битие е дадено като мотив за наказание. Тогава кой е оробителят? Сътворителят ли – това, което дадени религии предоставиха с акта на отмъщението? Или оробителят е властничеството на тези религии над човека, наричайки го грешник! Говориха за разгневяване на Сътворителя от поведението на човека, разгневяване до такава степен, че да направи дори потоп на унищожението! Къде е тогава тайната на Твореца, че създава човека както като Боголичие, така и като Богоподобие?! Не, не може да бъде Сътворителят оробител! Но културите, дадени на човека, с които го привързаха, с които го сложиха в потопи и на клади, които го поливаха с гневните чаши на отмъщението – да, те правят оробяване като форми на приложност!"
"Свобода от минало! Защо? Защото имате тази нова екзистенция – да бъдеш, което ви дава възможност да станете Съсътворители!"
"Защото, възможно ли е да се върне някой от вас сега в тотема бог-дъб? Какво бихте искали от него и какво той би ви дал?! Да не говорим за бог-животно, да не говорим за митологичните същества."
"Единствената зора, която е останала непомрачена в живота на човека, това е пътят му да търси Бог и да Му служи. Нека изпълним своя дълг в това служение!"
"Потребата на Бога от човек е безспорна, защото само чрез човека Бог се познава! Бог Си сътворява човека – в потреба човекът да направи своята признателност на Бога! Той е направил плът – планети, светила...; направил е целия растителен и животински свят... Но не е можел да бъде цялостен в Себедадеността – защото Бог е Себедаденост! Затова си сътворява онзи, който не само Му дава признание, но поисква и Синовност."
"Няма кой друг да ви каже тази тайна. Проницанието не е във възможностите на гледачките, нито пък на тези, които дават различните зодии какво показвали."
''Така ние имаме вложена една велика тайна – тайната на човека бог в еволюция, на зримия теогон. Пътищата се сменят, пътникът остава един и същ – сътвореният от Отца.''
''Диханието е пъпната връв на човечеството! Диханието е „плексус соларисът“, с който се направи човека „ти си жива душа, ти си бог в развитие“. Оттам е и съхранението на това светилище, наречено „плексус соларис“, а не гламавите игри, с които по различни места си показват пъповете, или пък перверзностите...''
''Изначалната идея ... е една култура.. осъзнатото носене на еволюцията, в която да се разположат енергетичните кръгове, чрез които може да се прави идея за единство с Отца – това беше голямото! Това беше голямата тайна на Диханието върху онова, което беше сътворено. ''
''Има сила, която ви обучава – това е енергия на еволюцията.''
''Промяната не е насилие, а е развитие.''
''И затова моята мисъл е — природата е безжалостна, но не и жестока! Защото тя, по закона на еволюцията, трябва да дава промени.''
''Човекът може да изведе Божието знание от себе си. Това не можаха хората да разберат – че те са, които дават на Божеството жизненост, а Божеството се разкрива у тях, за да им даде благословение да се достигнат.''
''Така че не може и не бива да се живее без идеята за бъдеще!''
'' ..но когато не може да понесе дори промяната си – е, как да го натоварите с това, което засега е само енигма?! Но като енигма, като задача, влага в нас възможността да я решим.''
''Това табу е и защото недоживяната цялост на еволюцията не може да ви качва преждевременно там, за където отговорността ви не ви е отработила йерархия. Човек без отговорност не може да бъде бог!''
''Първият опит, който трябва да осъществи човечеството, това е да стигне своята предназначена Божественост, а тя не може да мине без скàлата на Посланията.''
''Вие сте богове в развитие и следователно нищо страшно няма в това да търсите Бог! Само идеята за Божеството ви дава духовна власт и път за съвършенство в тезата за свобода от недостатъци! Може да осъществите Бога, защото имате Неговото дихание. Божественото не е вън от нас, то е у нас! Ето защо в лицето на всекиго може да видите себе си. А когато видите себе си в другия, вие сте признали Бога в него. Така няма себе си да оскърбите, че сте небожествени.''
"A Бог ви дава Диханието Си... Той слага Сам Своята огненост..! Когато става въпрос за Дихание, Бог не вика никого – дава Себе Си! И Христос за първи път в историята демонстрира Възкресение, което се върши с тази вътрешна сила – със Себе Си. Това е голямото!"
"Човекът като бог е същност, човекът като явление е развиващ се! Развивайте се, като не забравяте, че еволюцията ви има само един връх – Бог в човека и човек в Бога. Ако Го виждате в другия, вие сте Го живели, вие сте Го познали; ако светлината Му не гасне у вас, вие няма да загубите Пътя към Него!"
''Човекът има сили, които, когато се събудят, могат да му дадат реалността да живее Божеството.''
''Онова, което има вечност, е Диханието на Отца. ''
"..което е най-същественото — вие сте Богове! Тази тайна, — човекът е вече Бог!"
''Защото човек и Бог са едно и също!''
''Тайнството е вътре у нас! ''
''Човекът се ражда да осъществи Твореца си! Така че идеята за раждането е безспорна признателност. Не само в лицето на собствения ни родител. Защото и родителят ни има своя родител... И така до Адам, който, макар и сътворен, приема Дихание. Значи човекът е не само плът. Плътта може да я направите в образ, но подобие не може да `и дадете. А Бог дава на човека подобие!''
''В този смисъл Диханието, тази екзистенция, казвам, че е вътрешната революция – Небесна и Земна. И Знанието вече ви сложи дреха. Каква дреха ви е сложило; какво стана с Адам? Гол съм, Господи! – Като си гол, ще ти направя кожени дрехи – ще те облека в лик. И му направи кожени дрехи. (Някои мислят, че са одрали някакъв бизон – не!) Даде му последната спирка на еволюционните тласъци на вложеното Божество; даде му плът, кожа – кожени дрехи.
(''Сътвореният Адам няма пъпна връв и какво може да ви каже това? Като няма пъпна връв, значи е свободен да стане Пантократор – този Адам, който има Диханието! (От него след това идва пъпната връв на Ева.) Затова този Адам не може да бъде вечно заземен. Той е, който ще може да носи планетата, който ще прави нови планети!'')
Чрез какво ги получи – чрез знание! А чрез Дървото на Живота какво може да правите? Можете много лесно да си събличате кожената дреха, защото Животът има един лик – Бог в човека и човекът, изразяващ Бога!''
''Така че Небесният Адам, който излезе от Бога, и Земният Адам, който вече е направил дишане, все са били в утроба. Питал ли се е някой детето, което е в утроба, с какво диша, кой му дава кислород? (Това трябва да кажат докторите.) Както казах навремето: водата не е само H2O – водата е астрална светлина! Нека да видим сега един Адам в утроба, небесна или земна, кога е бил мъртъв? Никога! Имаме умиране, но мъртъв Адам няма! Има умиране, но има и прераждане, има и възкресение. Виждате ли каква тайна е сложена в тази Змия, която си е захапала опашката?!''
"Това Творецът направи със Своето творение – даде му една следгробна властност.''
''Тази идея за новото е бил и Небесният Адам в Небесната утроба; сега и Земният Адам – вън от земната утроба, защото възкръсна вече. Това е то! Човекът бог в развитие..!''
''..когато е дал в реална Човешка божественост! Тогава вече Пътят е, така както е казано в третото повеление: Осветена бъдност е вече Пътят..! Бъдност! Но осветена, защото сте дали Знанието на Учението Път на Мъдростта и сте наясно кой Адам сте – Небесният или Земният. ''
''Ваклуш Толев: Последният постулат е много съществен, защото именно Адам направи първа стъпка в идеята за Знание (и беше възмезден с грях), но му се каза, че има още едно Дърво – Дървото на Живота. Към това Дърво, обаче, никой не го напъти. А и самият той (като „грешен“) трябваше да слезе да се обработва, т.е. да създаде таблицата на добродетелите, но не и прозрението на Знанието.''
''За кого беше приготвено Дървото на познанието; за кого това Дърво беше сложено в Райската градина? Защото Адам не беше още сътворен! Ето какво е голямата необходимост на Божията човечност, у нас да направи Човешката божественост. Сътвори Адам, за да яде той от Дървото на познанието, а след това да яде от Дървото на Живота..!''
"С Дървото на Живота осмисляте жертвата си да ядете от Дървото на знанието. ''
"–защото то е целостта на еволюцията, която ви изгражда за Свобода.''
"Значи еволюцията му е потребна, а бунтът му, а революцията е отговорност. Така се изгражда голямото тайнство – човекът бог в развитие. В този смисъл аз говоря за Конституция на битието, която е човешка конституция. Адам, Земният Адам прави Конституция на битието! И от това вече, докъде се простира будността, вие слагате членове в Конституцията си и отхвърляте онова, което е отживяло. Нейната просторност, както казах, е изчерпаема, но Пътят на битието е неизчерпаем!"
''И така: пътникът ще си остане, пътищата ще се сменят – но Пътят и пътникът винаги ще бъдат едно и също! Казал съм, че Мъдростта, като орисана съдбовност, ще ги отведе в онова, което е вече богопознание, не е знание „що е добро и що е зло“. Има ли тогава кой да пази Дървото на Живота?! Кой ще каже: „Станаха като Нас – Богопознаващи?“ – не на добро и зло, а на посветеност, на предречената тайна на Боговете..?! ''
''Знание носи бъдност, Учението Път на Мъдростта носи осветена бъдност, която ви дава плод от Дървото на Живота! ''
''Това е велико тайнство на културата на Посланието! И това Послание вече не е за година, то не се определя в рамките на добродетелите. То е безмерно! Защото е осветен – осветен е Пътят на бъдността..! ''
''Новият Път е прозрението на Бога в човека! И колкото повече това е същност и става ваш клетъчен живот, толкова по-пълно извършвате предназначението, че човекът е бог в развитие. И тук оправдавате спазмите на еволюцията, която може да ви изведе до това, което казвам – Съсътворител. Съсътворител! Ако вие тези идеи зряло не ги осъществите, как искате да служите без Себе си!? В този смисъл вече новият Път.. ви дава свобода от минало.''
''Тогава разбирате защо сме сложили фразата: Знаещият е повече от безгрешния! (С една фраза сме казали цяла култура.) Дори от безгрешния! Защото степените на усвоеното знание могат в междината си да позволят пропуски, но Знанието като генерален път, като отворена завеса в храма на просветлението, което ви дава идея за предназначение, е идея за свобода от предопределението!''
"И така, ядоха от Дървото на познанието, но не ги допуснаха до Дървото на Живота. И тогава, вижте колко ясно казахме, че хората съществуват, само Бог живее! Следователно, дистанцията в определението „живот“ е предмет на това съществуване. (Ако човек има един тотем за бог, логично е в признаването на тотема, обличането му в съответните енергии и сили той да нарича живот.) "
''Човек съществува – същността е Бог! Само Боговете живеят! След като се осъществим като Божественост, тогава ще живеем. И книгата, която човекът трябва да се научи да чете, за да може да открие вечното и безкрайното на Логоса и на човека, това е Книгата със седемте печата, писана в човешката душа, т.е. Книгата на Живота.''
''Но дадена ли е на човека идеята за Живот? Дадена е.''
''Ваклуш Толев: Казано е, че има такова Дърво, но не са посочени нито Пътят, нито вложената тайна – че неговото бъдеще безспорно трябва да бъде Животът, който Христос демонстрира в Своето основание. Цялото човечество има една възложена задача – да се осъществи като бог в развитие. И Той го направи – не само каза демонстративно Аз и Отец сме едно, но и извървя един Път, който се нарича Голгота. „Голгота е черни кърпи и плач“– не! Голгота е възземане в идеята на вложената Божественост в човека да се срещне с Човешката му божественост, да се срещне в идеята на Възкресението. Ако се разбере тази тайна – че Възкресението води в Единосъщие, няма защо да правим скръбност и да крием Дървото на Живота. Тук именно Христос направи Път! И затова казвам, че този Път е вече осветена бъднос.''
''И така, Адам трябваше да бъде пазен да не вземе от Дървото на Живота. Така че Дървото на Живота се пази – пази се от пламенен меч и херувим...''
''..от въртящия се огнен меч. Огненият меч – Безпричинната Причина
у нас! Там е Дървото на Живота.''
''Затова йерархията на човека има и Причинен свят; има причинна чакра с много повече дълбочина от това, което Дървото на познанието е давало, сравнено с Дървото на Живота. Разбирате ли какво става в света?! Осветената бъдност ви чака, това е тайната!''
''Имаме ли основание да кажем, че заслужено се пази плодът на Дървото на Живота? Имаме – защото иначе ще изгорите, иначе ще умрете от енергията, която не можете да трансформирате. Колко много хора в опита си да събудят Кундалини са умирали, изгаряли са като хартийка; и никой не може да даде обяснение, въпреки че посветените много добре знаят тази тайна.''
''Тогава вече бихме разбрали колко важно е да се тръгне към осветената бъдност в Пътя.. Много отговорно е това пътуване. Много отговорно! ''
''Все пак идеята за извинение за незнание е част от будността, с която човекът почва да пристъпва към своята бъднина.''
''Това е Книгата на Живота и трябва да се разбере нейната стойност. Тя не може да бъде оценявана – дори е смешно да се оценява онова, за което хората нямат признание. Така че имате Дърво на знанието и Книга на знанието; имате Дърво на Живота и Книга на Живота. Искам да се направи тази голяма разлика, за да не се подвеждат хората в пътища, а да имат Път; за да свържете човека с Път. Когато пътникът може да понесе теготата на Пътя, той не ратува за признание, той става Мирова благодат – Мировото съзнание да храни планетното знание.''
''Във всяко нещо чрез Мъдростта може да намерите дълбокия мотив, защото Учението Път на Мъдростта е наистина вододелът, талвегът между културите на добродетелите и открехнатата, отворената първа страница от Книгата на Живота, която си позволихме да направим вече свой олтар! Книгата на Живота става олтар, тя предварва. Малко хора са яли от Дървото на Живота, но Децата на Деня имат вече като нов олтар Книгата на Живота. Това е много важно! Пред олтара на Книгата на Живота ще трябва да принесем своите минали дарове от добродетели – за да познаем Пътя към Дървото на Живота. Защото там се служи когато сте яли от плода на Живота!''
''И затова именно Учението даде един нов Път..''
''Но онова, което трябва да се осъществи,.... човекът трябва да си извоюва. Наистина трябва да го извоюва, за да може тази голяма тайна да стане реалност. ''
''И когато можете тайната на голямото знание да я направите трапезен хляб, каквато и да е молитвата, и на най-обикновения да е, той ще знае, че този хляб е жизненост и че Дървото на Живота вече е близо, след като сте яли от плода на Знанието!''
''Това е вече новият Път, който, както казахме, е вложената даденост от Кундалини!''
''И тогава наистина чрез Знанието, което Учението ви е дало, вие можете да надкрачите един миров страх, да създадете една нова планетна социология и да извървите този Път, за който аз казвам, че е осветена бъдност – за да отидете до онова Дърво не на познанието, а на Живота. ''
'' Но когато има Път, трябва да приготвим своите нозе, за да го изходим. ''
''Пътят на човека е една Божествена даденост!''
''Пътят на човека е една Божествена даденост!''
''Пътят на човека е една Божествена даденост!''
''Умора няма да настигне вашите нозе, когато Духът е определил жертвата ви да дадете Пътя на Мъдростта на едно човечество, което се умори в своето предметно служене и в своята отговорност пред добродетели, без да получи знания. Дори без да признае едно знание, без да разбере, че Дървото на знанието е било преди да бъде сътворен човекът. Разбира се, че Дървото на Живота е предшественик и именно това Дърво, от чиито плодове вие ядете вече, е и вашата устремност, и вашата бъдна благодарност.''
''След това поставихме другата тема: „Дървото на Живота като култура на Единосъщието“. Аз мисля, че няма по-ширна, по-богата илюстрация от тази кауза, която изведохме, от това велико на Единосъщието, което позволява на всеки човек в своята еволюция, когато е изнесъл чрез Човешката си божественост Божията човечност, тя да го направи Единосъщ, за да го сложи от дясната страна на Отца. Защото дясната страна е пътят на бъдещето! Не става въпрос за леви и десни уклони или идеологии, за идеологически вибрации на отрицание или на себехвалба, не – става въпрос за Пътища.''
"Вижте, трябва да се намери това, което Христос рече: Аз и Отец едно сме! И защо еврейската религия Го разпна? Защото се правел на Бог. Не, човек не се прави на Бог – той е бог роден от Бога. И затова съм казал много смело: човекът е бог в развитие!"
"Аз и Отец сме едно – ето това е голямата Истина! Представете си каква дързост е имал Иисус, Който отрича цялото Старозаветие! Старозаветниците не дават да кажете името на Господа, а Той ви рече, че е едно с Отца Си!"
"Само това богатство да беше изнесено.."
"..така както тук го направихте.. с.. Учението Път на Мъдростта."
"..Христос не остана подвластен на юдаизма, а направи ново Учение, в което сложи тайната, че човекът е бог. Това е свобода от минало! Разбира се, до такава степен „осветената вода“ Го поръси в Учението Му, че не остана нищо от Него. Остана формула, че има Христос – не Живот, не великото тайнство Аз съм Възкресението!"
"..ще ползвам Христос в този смисъл. Той казва една много хубава мисъл: Ново вино в стари мехове не се слага. Логично ли е тогава да искаме Децата на Деня да имат нови качества и нови белези щом ново вино в стари мехове не се слага?! И разбира се, че не се слага! Това, което може да направи човекът, е да извика нови енергии, нови пътища – Всичко ново творя. "
"Щом вие може да направите жертва, тогава какво остава този, който е определен да даде жертви!? И точно това направи Иисус. Той обиди юдейското битие, макар че беше невинен. Обиди юдеите в тяхната сънност за прозрение, че човекът е един бог. Християнството в това отношение направи най-големия скок – признателността, синът на човека да стане Син на Бога. Тази събудена отговорност направи култура, чиито нравствени стойности с много децибели надминаха песента на Десетте Божи заповеди. Но хората не разбраха тази култура и не само това, те продължават да лъжат, продължават да убиват, продължават да крадат – крадат достойнството си с недостойно поклонение!"
"Учението Път на Мъдростта ви даде коловозите и понеже бяхте научени да вървите по коловози, които са двойни, вие получихте сега една права едноколовозна линия (така стана и в техниката вече) – няма добро и зло като морална таблица и няма Бог ревнив и жесток. Няма зло, има нееволюирало добро е новият коловоз на моралния ви влак! Единосъщието е едно Божество, което не ревнува от другото до Него, от роденият си Син. И затова ще каже: „Сине Мой, ела и седни отдясно на Отца!“ Кой е този? Човекът – бог в развитие! Само това богатство да беше изнесено, така както тук го направихте, и то с признанието на прозрението, което ви дава идея за един дълъг път на вашето предопределение не, а на вашето предназначение (тези тънки разлики, от които бъднината трябва да получи своя физиогномичност) да създадете култура, да създадете характеристика на Учението Път на Мъдростта...!"
"Когато поставих въпроса за капсулиране на кармата – това е и наша отговорност вече. "
"Отговорността е най-великото тайнство"
"Ще трябва да дадем въздух на хората, въздух да събуждат мисълта си. Клада!... Поклон на тези, които са горели на клади. Защо? Вярно е – тълпата ще се освободи от ненужните дърва – ще отиде да ги запали, но този човек си свети и свети... Ако може да погълнете това, което казвам – чуждата вина да не е ваша невинност, вие правите клада. Това е и на Иисуса величието. Иначе е изопачен, оплют, но Той направи онова, което в едно иносказание може да кажете – Голготски път и идеята за царство Небесно, т.е. изведе в Небесата работниците на ада."
"Когато сте се освободили от своята карма, вие не ходите път в задължение на разплащане, вие ходите Път за бъдеще. Вървите към една, както сме казали, своя тайна – себесъдба!"
"Само онзи, който познае властта над съдбата, може да носи Нур – Всемирната светлина, която пише и чете страници от Книгата на Живота; може да направи Мъдростта живот."
"Себесъдбата е изведеният Бог у вас, а не пътят, който трябва да намерим като извинение защо не сме станали досега по-съвършени – Човешката божественост ли е виновна, за да проиграе енергиите на Божията човечност у нас?! И в най-добрата й приложност себесъдбата можем да наречем Син на Бога."
"Човек трябва да чуе вътрешния глас на Божията човечност, за да може да направи Човешката божественост!"
"..защото чрез самосъзнанието ще се познаете в Бога.Изграждайки себе си, обожествявайки себе си — вие сте Бог в развитие. Всеки човек е Бог в развитие. "
"Цялото човечество има една възложена задача – да се осъществи като бог в развитие. И Той го направи – не само каза демонстративно Аз и Отец сме едно, но и извървя един Път, който се нарича Голгота. „Голгота е черни кърпи и плач“– не! Голгота е възземане в идеята на вложената Божественост в човека да се срещне с Човешката му божественост, да се срещне в идеята на Възкресението. Ако се разбере тази тайна – че Възкресението води в Единосъщие, няма защо да правим скръбност и да крием Дървото на Живота. Тук именно Христос направи Път! И затова казвам, че този Път е вече осветена бъднос."
"Културата, обаче, която впоследствие Христос създава, е, така ако можем да кажем, Мировото начало: човекът е син Божий. А Учението Път на Мъдростта не казва само, че е син Божий – той е един бог в развитие. "
".. Учението Път на Мъдростта нарича човека вече не само син на Бога, а събожник – синът Божий е наследие, събожникът е единство! Така че тогава, когато сте изведени от Книгата на Живота, трябва да светителствате в служение на Сътворителя и на събожника си. Оттук идва изведената вече извървяност, когато може да се каже:Направете пътника Път!"
"Събожникът има в себе си „опозиция“ – Бащата-Бог. Трябва ли да Го стигне, или, както в религията на християнството – да остане Син, Който няма всички привилегии на Бащата? Ако е само Син, тогава това Дихание, което Му е вдъхнал Бащата-Бог, къде отива?! Неслучайно в обикновеното раждане търсим образа на бащата в детето му и сравняваме подобията – примерно, че носовете им били едни и същи."
"Синовността е свързана с Божествеността, а Духът ни като Дихание – с Бога!"
"Защото може всички да са синове Божии, но ако те не са божеството в развитие, не можете да направите поселението с богове. Стихиите дадоха урок, но те са стихии. А Учението Път на Мъдростта ви казва: човекът, не стихията, е бог. Ето една такава тайна."
"Следователно не можем да се лишим от Диханието – тази вътрешна благодат, което е създало у нас вътрешния олтар."
"Значи само човекът може да търси Бога! Кой човек? Всеки! Тайната на Боготърсенето е най-великото нещо в човешката душа, най-плътният израз на Божия Дух у нас. Кой обаче може да каже Аз и Отец едно сме? Всеки може да Го търси и всеки в своята възможност Го усвоява и прилага – от обикновено служение на каменни олтари и жертвоприноси до върховни посвещения и скъсване завесата на олтара свещен. И когато е наречен вече Син Човечески и Син Божий – Той е, Който може да Го представи; Той е, Който може да си позволи да рече: Аз и Отец едно сме! Той е, Който може да ви каже: "Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее."
" Следователно предоставено е в същността на зримия теогон възможността Мировата даденост да го изведе. И самото Възкресение като реалност е свидетелят на Отца, че Неговият възлюбен е станал Синовност. Това е голямата идея, че Бог има потреба от синове. Но и малкият е толкова Богоосезаема необходимост, колкото и най-големият, и най-посветеният. Единосъщието на Христос, обаче, Който от Иисус трябваше да мине всички стадии на обличане на дрехата на помазаничество, е Синовност. Защото всички са синове на Бога, но когато станете Синовност, тогава вие сте в присъщността да бъдете Единосъщни! И ние виждаме, че Бог направи Своя Син (за Когото беше казал: Това е Моят Възлюбен, Него слушайте) Единосъщ. Тази потреба има своята съпоставка в свидетелството, че човекът е един зрим теогон в идеята на осъществяването. И тук беше голямата тайна на Христос, Който рече: Аз и Отец сме едно! Така Той предостави на мислителите и на християнските отци възможността след това да говорят за Троица Единосъщна. Това е благодатта на Синовността. А тя трябваше да дойде от Възкресението – Той каза, че е едно и също с Отца, но постави тази зримост – следгробната властност."
“Пътят е един – човек е от Бога и човекът е към Бога! Бог у човека и човекът, който търси Бог в себе си. “
"И отиващият си човек от освободена съдба, правейки възкресението, отива в Божието лоно. И тогава вече гласът Това е Моят възлюбен Син не може да бъде сложен другояче, освен – Седни от дясната Ми страна! Лявата остана свободна!"
"И затова им каза една от най-великите тайни: Хвърлете мрежата от дясната страна на кораба!"
"..защото тя е настоящето! Това трябва да се разбере – от дясната страна! "
"Защото отдясно е бъдещето. Коя енергия е, която прави обновите? Коя е, която отказва минало?. "(Миналото е старите формули, с които човечеството още се влачи)" Дясната! А какво е корабът — дилижансът на водите. Деятелността, Азът в употреба, животът в динамика — дясната страна в човека е страната на битието, което ще се осъществява. Хвърлете я от дясната страна! Защо не им каза от лявата? Защото трябваше да останат там, където няма риба! Хвърлиха и не можаха вече да я измъкнат поради многото риби! Цели зодиални знаци слага в мрежата, цели култури! Показа им, че има. Астралът е пълен с риби. Мрежите!"
"Те искат да ловят от миналото... А Той преди това им беше казал: хвърлете мрежите, т.е. хвърлете блуждението на мисълта и астрала си.. Хвърлете от дясната страна мрежата! И те я хвърлиха, и не можеха да я извлекат от толкоз много риба..."
"Да, християнството има много недостатъци, но то надскочи многобожието. Макар че християните направиха Троица Единосъщна, ипостасите не останаха еднолични, те са Единосъщни. Това дава основание на бъдещата Духовна вълна да каже, че човекът е един бог в развитие! Кога ще стане Божество? Когато слезе от сцената, защото в Откровението е писано, че след човека има още едно същество. Всички мълчат за това четвърто същество, символизирано с хвърчащ орел. Какво ще правим тогава?! Отново ли ще се върнем в тотемите, или има някаква духовна властност и сила, която стои у нас и прави преобраз на духовното?"
"(Не може да има свобода от Бог. И съм казал, че Свободата като бъдеща култура ще се дава в поносимост, а не в измерение.)"
"Човекът трябва да се надмогне в своето Сътворение, за да има духовната реалност, чийто белег безспорно е Истината, която, както рече Христос, „ще ви направи свободни“[1]. Ето какво е знаел! Знаел е най-великата тайна – тайната на Сътворението и тайната на Единосъщието. Свободата е единственото Битие – Свободата да живееш вече в Бога! "
"Битието за мен е Диханието на Отца. Но Пътят не е само този, който ние определяме – той има милиони свои съществувания и поведения на признания. Даоизмът го нарича единство – че между Пътя и човека, между Пътя и Божеството няма разлика – има единство. А как сме го изразили ние? В Учението на Мъдростта това е изразено с една особена фраза – човекът бог в развитие! Милиони години човекът е бог в развитие – от онова тотемно минало до това, което каза Христос: Аз и Отец сме едно!"
"Той е, Който впоследствие стана извор на Живот и то непресъхнат извор на Живот, защото Той в Своето служение точно за това беше предназначен, Той в Своя Път точно това трябваше да извърши – извор на несвършека на духовните ценности, на Божествения ни път. "
"..за да носи нейната вечна тръпка на развитие? Защото еволюцията е много цялостна. Той трябваше от Земята да вземе жизнеността, а пътя — от Духа. Плътта е жизненост. Пътят е от Духа. И затова Той рече: Аз Съм Пътят, Аз Съм Истината, Аз Съм Животът! "
"Ние сме в живот и животът има свои правила. Бог обаче не слага правила, те са от човека. Улеснено е извеждането на Бога от човека чрез правила, но на човека те са потребни, на Бог – не! И Христос рече: Аз съм Пътят... Оставям настрана това, че Той дава идеята какво в този Път човек трябва да осъществи, за да стане единство с Отца – ...Истината и Живота! Но Той е Пътят! И защо човек трябва да търси Бог? За да се изпълни като едно предречие..."
"Хората се оплакват от това, че статуквото им на добродетели е нарушено, защото още не са яли плода на Знанието. Нямат Знание, а камо ли да бяха яли плода на Живота! Аз съм Пътят, Истината и Животът! Колко ясно – трябва да извървите Пътя, трябва да познаете Истината. Тя пък може да ви направи, както казва Христос, свободни: Само Истината може да ви направи свободни! Другото е поведение, което изисква „гнева на Бога“, за да бъде покорно извършено определеното дело."
"трябва да дойде до Истината ....и тогава чак ще сложи идеята за Свободата като знание – нещо, което Христос подсказа: „...и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни!“[4] А само свободният може да се усвои в неограничеността на Отца си. ...Да се осъществиш в Отца си! И тогава – живей! Той живее – само Бог живее! "
"В този смисъл, когато човек осъществи Път, Истина и Живот, той няма бъдеще – има само бъднинa. Тогава жертвата за бъдещето ще се обезсмисли с това, че Истината ще бъде по-важна, защото тя ще даде вътрешното зрение на човека. А Животът ще надкрачи всяка преходност!"
“Правете не само бъдеще, а и бъднина! Бъдещето е с измерение на време и пространство. Затова намерете бъднината си – всяко бъдеще е утрешно настояще, но неизмеримостта е бъднината! Там е Бог – което сте вие, но още в развитие – дайте Му живот!“
“Затова вижте колко добре е казано: Осветена бъдност е вече Пътят... Всяка дума е толкоз стойностна, ако можете да ги гледате тези неща. Нищо излишно няма. (И понякога, когато някой се опита да ме поправя върху тези неща – то не е до смях, даже не е и до ирония.) В този смисъл какво трябва да кажем тогава за „Блажени са, които изпълняват заповедите Му, за да имат право да ядат от дървото на живота...“[17] Е, разбира се, в самото Откровение и в книга Битие ще намерите много евтини такива, човешки подтекстове. Но е логично – Блажени са, които ще ядат... – разбира се, че ще са блажени! А не могат да не бъдат блажени и ония, на които ще го носите! Така че трябва да се има предвид понякога всичко доколко стойностно е казано. Защото мисля, че в преводите много неща са объркани – и според културата на преводача. Като казвам „култура“ – не толкоз езиковата култура, отколкото културата на посветеност. Могат да станат много големи грешки и много големи изстъпления.“
''Вие имате един нов азбучник в душата и мисленето си – вашата бъдна енциклопедия на духослужители – Книгата на Живота. Децата на Деня вече имат право да строшат печатите на тази Книга и да четат в нея. И когато четат, те трябва да изгорят миналото си на кладата на свободата. За Книгата на Живота казах, че тя е бъдният ви олтар на изповед и причастие. Дори една страница да можете сега да прочетете, това е бъдната ви възможност цялата да я отлистите; дори един ред да можете сега да напишете от свещената история у вас, това е достатъчно, за да може да пишете бъдеще в нея!''
''Бъдете божествени, както е божествен вашият Отец!''
''Наистина мисълта развитие на теологичните идеи е изключителна и аз съм възхитен от това прозрение – да видите Божия дар в душата и в целостта на човека даден. Това е знание за еволюцията на човека, усет за теологичното начало, т.е. за Бога в Адам. Вие Го носите и Той отвътре-навън идва. После следва охранението на онова, което отвътре сте познали – разкритието на познанието за добро-зло, усетът за двуполовостта и пр. Това е охранение отвън, но Бог отвътре казва, че сте човек. Човекът тръгва към Бога, защото в човека е Бог! И именно събуденият Бог в човека тръгва да се търси. Ето голямата тайна.''
''Затова ми е дадено да ви кажа: Защитете Небесния Адам и Земния Адам! ''
''Това е велико тайнство на културата на Посланието! И това Послание вече не е за година, то не се определя в рамките на добродетелите. То е безмерно! ''
''Така ние имаме вложена една велика тайна – тайната на човека бог в еволюция, на зримия теогон. Пътищата се сменят, пътникът остава един и същ – сътвореният от Отца. ''
'' Така че Пътят е толкова древен, колкото е човекът!''
''Всички носим стотици въпроси, всички ще бъркаме в тази торба — ще вадим въпрос след въпрос, докато най-после в нея няма да има въпроси, защото ще има единство в живота с Бога. Въпрос не е Бог, въпрос сме ние в развитието си към Бога, защото като вложена същност в нас ние трябва да Го осъществим. ''
''Следователно "Вие сте врата на бъдещето" е "вие сте ключът на свободата".''
''Колкото и смутително да е, това е истина. Затова трябва да започнем да работим – да укротим мисълта си, та когато я прилагаме, да знаем, че ще вземем плод на радост, плод на сътворение.''
''Благодат е, че сте в едно битие, което ражда Път; или в Път, който прави битието ви. ''
''Целостта да се живее животът на Учението Път на Мъдростта е дългът ни да захраним сега човечеството с Мъдрост..''
''..ако едно учение не ви даде бъдеще, каква школа ще бъде тогава тя и какво учение ще направи?''
''..та да му позволим да прочете и Книгата на Истината. А тя пък ще направи човека достатъчно божествен, за да бъде свободен. ''
''Затова благодаря от сърце, че Децата на Деня имат своето искане да осветят Път..''