"Олтарът е присъствал във всички религиозни съзнания"

 
"..милиардите човешки същества идват от пещерното търсене до олтарното моление в големите храмове. "

"– като се започне от пещерното, тотемното, митологичното – отивали са, преливали са вино и кръвни жертви са принасяли. А монотеистичните религии даже и малко по-жестоки от другите се оказват, повече кръвни жертви принасят. Но – олтар! Олтарът е мястото, където можете да обслужите вашата обредна преданост – молитва-жертвопринос. Затова се казва в християнството, че ако имате антиминса – тази свещена кърпа, можете било в планината или в долината, където и да е, да я сложите и върху тази одухотворена вече олтарност да направите своето велико моление – литургията, или да извършите някой от големите обреди."

"Защото никой не може да отрече тотема в себе си, на когото се е кланял най-напред, след това не може да отрече в себе си митологичните божества – стихии и богове, които раждат мъдрости... "

                                                                       защо човекът е поднасян в жертва на едно животно? Отиват пред олтара на тотема или пред олтара на кумира, т.е. пред олтара на идола, да поднесат човека в жертва. "

"И какво направиха общностите, всяка от които има религия със светилище? Вземете теогонистите – те дадоха безсмъртност на боговете и друго всичко да мре, вземете юдаистите – имат си племе за първосвещеници, имат си жертвени олтари с по сто агнета там или едри добичета!"

"Знание и страх! Знание, че този е белязан човек; и че от белязания знанието се носи. "

"И оттук пък религията, която в олтара сложи магична сила, за да няма промени. "

"Какво направиха и християните, в тази идея на социалното развитие как „осветиха“ будността? С инквизиция! "

"Инквизицията продължава линията страх и знание: знаещият – на кладата, защото буди бунт! Страхът – за да няма бунт, спира знанието. "

"Щом си буден, ти си магьосник, тя е вещица – хайде на кладата... Много е трагичен погледът, когато характеризирате историята на социалното развитие. "

"..олтарът на свободата ни. Там – на този олтар, човечеството винаги е принасяло само човешки жертви. В религиите са принасяни пред олтара на вярата и животни в жертва, но в олтара на свободата само човешки жертви са принасяни."

"..Иисус.."

"Но кой е, който прави внушенията за изстъпленията, че има един богохулник? Еврейската религия. И тя създава облика на бъдещото християнство..."

"Но идеята за свобода е взела най-много човешки жертви!"

 
"Свободата има само една предназначена стъпка още – да бъдем Божествени, т.е. да се слеем с Бога. "

"..където няма нито икони, нито олтари – там човек е у Бога!"

"Нарушителите са наричани еретици, бунтовници, богохулници, но те са, които са правили светът да се приближава към Храма. Те са, които са късали завесите на олтарите, за да дадат хляб на присъстващите за Божественост."

"Инквизицията ще те малтретира да не губиш Бог, а всъщност ти Го взема; индулгенцията ще ти даде едно удостоверение, че си безгрешен... Можете ли да си представите какво има в човека; и цялата тази дължина, ако бяха мотивирали доктрините, колко улеснена щеше да бъде бъдната култура! А сега тя е едно мъченичество – християнството прави мъченици. В Богословието са писали грехопадение, но именно по този начин ние влизаме в еволюцията, която създава формули на предопределение. Формулата сложена на предопределението е „грешник“ и човек започва да търси спасение, да търси покорности, за да се изведе до безгрешност. Тук институтите правят най-голямата спекулация – и личната, и социалната битиейност са подчинени на институцията – ако тя ти прости. И в католическия свят може да се види нещо изумително: олтарът на Христос е освободен – никой не се моли там, а пред иконите на Дева Мария, на светците е пълно: „Помощ, помощ...“ Разбирате ли от какво е освободен човекът – от Бог!                                                                                                Това е страшното! Християнството проведе една битка със стотици митологични божества, а бъдещото Учение ще води битка с хиляди светци..."    

"И нито една институция не може да стане бог – тя само приема богове, но и най-лошият човек в еволюцията ще стане бог! Тогава няма защо да се сърдят институциите, че личността е същността – тя е, която освещава институцията. В този смисъл трябва да спрем битката на света за святост, за светец, и да я насочим с всичката си енергия за свещеност. Свещеният! А не светецът, който е канонизиран в пресмятанията на таблиците на добродетелите или невежеството на института. Затова преходният олтар вън от нас е заменен вече."

"Учението Път на Мъдростта посочи – че човекът е Божия необходимост. Той винаги е бил Божия потреба, но йерархията (казва му се, че е грешен) го класира в смъртност, за която Хермес беше рекъл: да, той е смъртен – бог обаче! Една голяма истина, една наистина голяма тайна, която културите отблъскваха. Аз не зная защо човекът, който ще изгражда трон или ще прави молитва пред олтар, трябва да се страхува, щом Самият Бог не се е страхувал и не е криел, когато го е сътворил. "

"в тази избродена вече от човечеството пътека стоят олтар след олтар, стоят храмове, в които са поднасяни служения и са давани таблици за морал; вършени са покушения и възземания, давани са причастия и святости, за да се стигне до човека – бъдещ Бог."

"..одиха се стотици отклонения, философски доктрини, верски олтари, маймуни в храмовете, крави по улиците... Добре, но всичко това е за съществуването. Човекът трябва да се освободи от нагледности, които са го направили пленник на съществуването. Голяма е битката – милионногодишна!"

"..защото не е важна битката ви за забрава – важна е културата на преценка за забрава, това е важно. Може ли да се забрави? Ако тотемът го забравихме, това значи, че повече не правим мечката нито герб, нито тотем. Ако можем да забравим олтарния принос на животни, това показва, че расовата същност в идеята добро-зло е умряла в нашето съзнание. Тази голяма идея – да имате култура на преценка на забравата!"

"Много странни неща! "

"Затова тези, които насила са приели вяра, не смеят да се променят."

"А когато едно знание е безолтарно, то не носи нито святост, нито бъднина! То просто удовлетворява това, което съмнението на човека, недостигнал прозрение, говори с афоризма на всекидневието – че Бог бил гневен. Не, няма гняв у Бога! Ако една институция иска да си услужи действията, не може да ги слага върху Онова, Което казваме, че е съвършенство за дадена планета или за Мировостта!"

"Затова те не извеждат нагоре, а пращат в преизподнята. Човекът много болезнено е носил Бог. Страшно е да вземете тази низа от милиарди човешки същества, живели такава покорност и забрана: молитви – колкото искате, право да кажете името на Бога – не! Расата, олтарът на расата – причастие на кръвта, отмъщение. Страх от Бога и всичко друго в проклятие – това е ужасът!"

"Така думите на Христос ще бъдат реално осъществени: Ако не бях ви казал, не бихте имали грях – Прости им, те не знаят що вършат! Мъдростта не прощава, тя учи. Научете се да не мразите – няма врагове, само когато не се гледа с преценката, че ги има! А щом в лицето на всекиго видим своя брат, можем да снемем дрехата на негодуванието, да разкъсаме завесата и в олтара да имаме своята молитва – молитвата да обичаме всеки."

"Стойностите, които не оскърбяват душата на човека, са най-ценното, което трябва да знаем, и най-потребното, с което трябва да живеем. Човечеството се задръства от регламентации и закони, от грижи в безгрижието си. Но сега с будността на знанията на Мъдростта, която е свобода от ограничението, ще се изведе тезата, че като богове в еволюция трябва да имаме един свободен олтар на служението – без страх, без омраза, без проклятие. Нека възкръсне Свободата!"

"Но щом Господ казва по образ и подобие Мое, щом Адам носи Диханието Му, то в неговата същност е глиптирано какво – Книгата на Живота, бъдещият ви олтар е там. Олтарът на бъдещето (започвайки, разбира се, от Децата на Деня) вече не е от тухли, не е от камъни, висок десетки метри – не!"

"И все пак една преходност понякога е толкоз убедително властна, че с хилядилетия е битие. Много е смешно, когато видиш да отиват да поднасят телци в жертва или агнета, или нещо друго. Да, но какво трябва да прави Онзи, Който отвътре иска да събуди – вика, вика Себе Си: Адаме, где си? Този вложен Бог у нас винаги се е търсил! Какво да прави?! Трябва човекът да Му създаде олтар и в края на краищата ще трябва да Го изведе, да Го изведе из себе си. И тогава какво в идеята на Служението ни остава? Коя е онази олтарна молитва, за която казах: с какво ще се изповяда човекът в Духовната вълна на Мъдростта, пред какво, след като искам да се сринат кумири? Пред Книгата на Живота! Там, където всеки почва да пише. Да пише свободен от себе си като хиляди съзнания: свободен като божество от типа на тотема, свободен като теогонично божество, свободен като служител на Правда. Това е бъдният олтар – свещената Книга в човека! Този велик завет, този свещен завет, който е сложен в специалното ковчеже у нас и за който, както знаете, нямаха нито силите, нито смелостта двадесет и четирите старци край трона на Отца да разчупят печатите му. Това е бъдният ни изповеден олтар!"

".. бъдещият олтар на човека е той самият! "

"Вие не може да живеете със смут, че нямате опорност; вие не може да живеете със смут, че вашият храм един земетръс ще го вземе или че някакво пълноводие ще го отнесе. Не! Той е вътре у вас. Вашият олтар не може да бъде разрушен от земетръс, той може да бъде разрушен само от Божество, което ви носи възкресение. Хайде, разрушете го – но заради възкресение! Когато сложихме този олтар, ние родихме това, което светът също нямаше – йерархията на Духовните вълни."

"Примирението е страх! Страх, който се внушава от троновете на земята и от олтарите на причастието. Со страхом Божий и – една прибавка – с любов! То е страх от неизвестното, част от безсилието ни. А какво е смирението? Възхищавал съм се от Христовото слово: Смирих се до смърт! А когато я побеждава за Възкресение, `и казва: О, смърт, къде е жилото ти? Как не можа човечеството да вземе енергията на Възкресението, за да не бъде калцирано в недостатъка, че човекът е грешен, че трябва да бъде примирен!"

"Идеята за Духовните вълни е победа над онова, което наричам идеологическа корупция. Има идеологическа корупция!                                                                                                                                                                                                   , а по-грешният е по-верен на своя сюзерен. Разбирате ли какви са тайните?"

"До Съд върховен се стига за нарушени „божествени“ правила. Измишльотините на седем гряха и още други седем, които настоящият папа даде, е най-голямата нелепост на тези, които търсят трон, но не са удовлетворени, че имат олтар! И няма по-голяма глупост в човешката история от деветте кръга на Дантевия „Ад“! Няма. "

"Една от най-безспорните властности, която всява ужаса на властта, е съдбата."

 
"Това е най-големият конфликт в световната история – изповедание и признание. Пред олтара има изповед и от страх, че ще отидете в някой от кръговете на ада, вие казвате истината. А признанието, което прави робът пред света на трона – не на олтара – не го освобождава от възмездие. Така минавате йерархията на социалните пластове. "

"Потребата на човека обаче е не да прави разкаяние, когато не е намерил верния път. Това, което може да стане лош навик, е да отива пред олтара на разкаянието, и след това да повтаря в друга форма или фраза своето несъвършенство. Затова потребата е знанието! Знаете разликата между предходния момент от хилядилетията, в който сме изграждали таблици на добродетелите (макар и потребни, но недостатъчни), и онова велико светило, което знанието позволява."

"Религията има своите олтари, има основание в своето искане за коленопреклонство. Ако я потърсим и в нехристиянски страни, ще видим и неудобството човек да се моли със задника си нагоре, а не с главата... "

"Човечеството в своята еволюция е изправено срещу нея в съпровод на мълчалива покорност, наречена поданство в социологията, и принос пред олтара, наречен обред. Обредът на мълчаливата пестеливост, защото куражът не можеше да направи пробив за голяма жертва. Единици са се жертвали в името именно на този обреден принос, който още е толкова властен, че човекът се губи в грешност. "

"Една от най-трагичните формули на битието ни – грешникът!"

"Институциите се вкаменяват и дори ако не принесете дар нямате благослов и прощение!? Обсебен е олтарът на светостта от дарението.."

"„Угодно“ не е най-точно да се каже. Защото Той върши онова, което е присъщо на Отца Му, а не угодно. Може би тази дума илюзира всички религии – мирянинът да върши нещо угодно: угодно на попа, угодно на олтара, угодно на Господа... Или лошо е преведена, или неправилно тълкувана. Присъщо! Така че: Той Ме е пратил и е винаги с Мене! Тогава чак ще разберем: Това е Моят възлюбен Син, над Когото е Моето благоволение! Искате да се освободите от съдбата? Ето ви път: Ако повярвате в словото Ми... Ето това е голямата тайна! Ако повярвате в това, което казва. Може ли някой да каже, че до такава степен са били кръстени във вярата си, щом трябваше три века да изчакат!" 

"Или пък другата, която в източните религии стои в кастовата система с веригата на вечно обвързания – „такава ми е кармата“!"

"Ето защо ние казваме – свобода, а не олтар, който те принуждава да имаш религиозни потреби във външния свят. Защото той е наблюдаван и когато го нарушиш, получаваш наказание. Оттук е и тезата на Инквизицията, която изкоруби Христос в поведението и на европейския, и на други народи. Ето откъде идва протестантството, идват различните секти... Но те се удовлетворяват в размерите на промени по отношение на същата религия, само че спрямо официоза, който е употребил Инквизицията... Можете ли да си представите какви ексцесии живее човечеството?!"

"И така виждате, че тази социална молитва кумирно създава Инквизиция; създава Кръстоносни походи и ги изпраща на стотици места, за да вършат злини, оправдани с това, че имат олтар, че имат Божество. А точно в Свещената им книга е казано да не си правят кумири..."

"Но такава е тази духовна вълна, тя е със скритото божество и отнема от човека идеята за общност с всеки, който с тази природа е сътворен."

"Оттук идва изкорубената психология на човека, която и сега стои.. "

"За нещастие в някои от тях, както в хилядите джамии, се оверижват и с хилядилетия стоят без импулса на Безпричинната аспектност... както сега – неудобството да се почувстват като богове в еволюция."

"Моята мисъл за страх от застоя е по-другаде. Застоят е липса на будност. И тогава може човек да остане само в едно и също ложе, а казано е: „Вода, която не се оттича, тя тинясва.“ Ако човешкото живеене не сменяше подвига на своята динамика в личната, социалната и духовната област, щеше да стои в пещерите. "

"И нищо не си правете в живота като кумир, защото кумирът съществува като съображение на ума и като страх, че ако не му се покориш, няма да може да ти даде блага. Кумирът е смутителят на волята за еволюция; кумирът е спънидинамиката в човека! А го изграждат не само като кумир, той е и олтар – олтар, на който евреите трябва да занесат триста добичета, които да нямат никакъв недостатък. И това беше трагедията до известна степен, когато еврейството влезе чрез апостол Павел в т. нар. поведение на обреда, който остана пак вън от нас. Човечеството има и досега поведение на олтар вън от нас. За първи път в световната история и в културите ние поставихме въпроса за олтар, който е вътре у нас – Книгата на Живота. Там няма друго какво да принесете в жертва освен това, което ви е давало до този момент правото на преценки – вашият ум на философи (един от Седемте Лъча на еволюцията). А той е много удобен; много удобен е защото той ви извади от пещерата. Но това, че излязохме от пещерата, не значи да му правим като на кумир поклонение!"

"Утехата да се извините с приноса на жертви от животинския или растителния свят е това да стоите още в природата като нейни само съставки, а не като нейна формула, с която можете да изменяте и претворявате, за да станете не съставка на Космоса, а Съсътворители на цялата Бъдност!"

"Цялата история се сменя, но тя се сменя с прииждане на Духовните вълни. 
Религиите ги е страх да приемат еволюцията, защото, ако я признаят, значи техният път още не е съвършеност. Затова олтарът ви подчинява в изповед. Изповедта на пасома не прикрива истината, както признанието не освобождава роба от възмездност."

"Защото стара, вечна идея е: непризнаващият боговете е богохулник, дайте да го изгорим; искаш да пазиш една чистота: даваш един принцип, каквото е весталското целомъдрие, нарушиш го – в земята."

"Душевната бедност е страдният кръст, с който човечеството ходи. В дадени моменти на историята има отживелици, които за нещастие имат властен трон и олтар, който ви дава причастие, но и проклятие. Това е самата реалност!"

"И тогава, когато имате тази пълнота, наистина бихте разбрали фразата, че културата е социална молитва. Наистина е социална молитва!"

"Това е идея за свобода от минало, където гаврата с добродетелите е станала извинителност за престъпление и те няма да имат стойности."

"Ето защо казвам, че Христос извършва първия взрив в човешката история. Извървява целия преход – от тотемното божество до Бога, и освобождава човека от земното притегляне, извежда го от Адеса и го издига в небесните селения, изричайки най-смелата фраза в земната обител:                                                                                                             "                                                  
"Така тази голяма битка, този кръговрат извърши Христос и Учението на Мъдростта го класира в път на Служение.  Когато се тръгне в пътя на Служението, вече имаме един зрим теогон. Служението е върховенството в идеята на богоосъзнатото обожествяване на човека. Всеки трябва да освети олтара си, а този олтар има една голяма тайна – Книгата на Живота, съзнанието на Бога. Там трябва да извърши великата си евхаристия; там трябва да даде, така както Христос рече: Ето този хляб е Моето тяло. Той даде толкоз ясен знак, че можеш да одухотвориш материята! Ето това вино е Моята кръв – излива се като нов завет на бъдните поколения. Той спря идеята за кръвните жертви. За нещастие следовниците Му ги продължават. Може да се каже в богословието, че това е безкръвната жертва, а не може да се повели на изпълнителите в църквите да не правят кръвни жертви – убийствените курбани!"

"А Иисус ни остави един изключителен образец: „Не търся Моята воля, а волята на Отца.“[9] Показа, че човекът има основание да се изживява в неосъщественото. И тогава, когато не може да се осъществи със своята воля, да предостави господството на Онзи, Когото трябва да изведе от себе си. Но човекът винаги може да намери мотив, с който би искал да го отмине чашата. Разбира се, когато не може да изведе Бога от себе си, той ще ходи пътищата на тотемните моления и олтарните възпеви; ще ходи пред Стената на плача (независимо от ранговете); ще оправдава насилието, неразбрал великия закон на Възкресението. Няма по-голямо обезсилване на идеята на злото, на идеята на злосторството, на идеята на властност над тлението от това, което остави Христос – законът за Възкресението. Възкресението е надгробна властност! Никой не може да бъде по-властен над гроба си, освен Възкръсналият, Който е вътре в човека! Ако Го изведете, тогава вече можете да кажете, че наистина Възкресението е част от големия Път в идеята за съдбовната нужда! Човечеството не иска да приеме, но Волята на Всемира е по-властна."

 "(Пази Боже от натрапено незнание, осветено чрез олтари!) "

"Тази грешка ние трябва да я тушираме в съзнанието на бъдещите поколения.
Учението Път на Мъдростта е мостът, през който трябва да се простите с миналото."

"Освен битието ни, в което Учението Път на Мъдростта създава една особена аура, ние сменихме и олтарите. Не защото бяха неосветени – повтарям: човекът е, който ги освещаваше."

"Сега вече имате Мъдростта! Не променяме само юдаизма, сега сменяме цялата таблица на добродетелите. Вие сменяте олтара си! Той не е вън от вас – той е вътре у вас."

"А и всички олтари са пълни със скръб.Защо? Защото се приема Разпятие, а не се приема Възкресение. Това е Пътят на Децата на Деня – те трябва да възкресят в себе си Онзи, Когото човечеството разпна! Затова говоря за събожника – не говоря за изповедника. Не привидно, човекът реално възкръсва и прави нови епохи!"

"Олтарът вън от нас е сменян в хилядилетията като поведение, но олтарът, който ви дава право на обожествяване, не е проблем на поведение, а е проблем на предназначение. Този вътрешен олтар ви дава право на култура на себе си. Това е най-великата тайна, която Културата на Мъдростта може да ви даде. И не е проблем на съображение, нито е проблем на умувания. Това е проницанието на едно велико бъдеще, което аз наричам Служение!"

"..тогава вие можете да кажете: „Ядохме тотемните богове, но нямахме съзнание, че ядем събожници.“ Ядяхме тотема, защото го считахме за бог, „ядяхме“ богове вън от нас като олтарни и като институции, но не и събожници. Бог е вътре у нас и никой не можа да го „яде“! "

"И затова тук е поставено: Обезгрешете пътищата на човечеството! Не е грешен олтарът! Може да не е осветен от човека, но не е грешен (макар и на него да са поднасяли по 300 животни), пътищата към олтара са грешни и не всякога са обезгрешени. Защото един отива да се погаври, друг отива да се надсмее... Обезгрешаването е предмет на моралните добродетели, с които съдбата ви е изграждала да приемете един олтар. А вие не може да отидете до олтара, ако не изходите пътища. И не можете да ходите пътища (които са грешни или негрешни), ако съдбата ведно с енергията на еволюцията не ви определя мерките или това, което наричаме заповеди."

"Има неща, за които сме длъжни да бъдем благодарни. Човекът не е създаден в идеята: „Ето, ти си моят Бог!“, а е създаден да направи Бог в себе си живот. Тогава кое трябва да отречем?... Отговорна преценка на забравата! А това носи в себе си раздяла без тревожности и скърби и благодарност към енергията и Боготворчеството. Това е, което трябва да се научи. Ние не можем да не забравим онова, което като олтари отживя и прие своите жертви, и даде пътища, причастие и пр. И точно тук е нашата преценка – какво в тези олтари и какво в тези култури трябва да забравим и кое е онова, което като преценка на културите трябва да се научим да имаме? Ако не можем да изведем от всичко това, което културите са дали, само едно зрънце, както Христос го нарече „синапено“, и да го посеем... Само че тогава беше с вярата, сега е с Дървото на Мъдростта – да ядете плода на битката за свобода от съдба."

"Най-тежкото бреме, което Децата на Деня имат, това е да имат поведение към олтара. Всички олтари са били свети – те са били възможното усвояване на божествата, които считате за съвършени. Тотемът е божество, свято божество! Този велик покровител, когато го ядете, ви прави събожествен. Така че всеки олтар е свят. Тогава какво значи да го осветите? Това е, защото олтарите се сменят – от олтара на тотема до олтара на Христовата жертва (на Агнеца Божий), а сега – до олтара, който Децата на Деня имат, наречен Книгата на Живота."

"Чрез Откровението тя дойде... Тя трябва да бъде съхранена. Тя е излязла из енергиите на едно Всемирно съзнание, наречено Откровение. Следователно, когато е вложена в пазвите на Учението Път на Мъдростта, тази аура, която е раждала, поема и стражата или крепостната стена за опазването на това светилище."