Диджеи в дискотеката на Всемирността
Духовната Мирова Вълна
на Мъдростта
Новата Религия
-Той е центъра да знаеш.. ,това бяха думите на Учителят при моите първи гостувания у тях, а тогава още не бях го срещал.
-Пиши за него.. още навремето ме посъветва, след което на съборите го видях човекът- винаги беше покрай Учителят.
-Около него съм изградил центъра. Той ще събира хората при себе си, ще ги обучава, и ще им разкрива много тайнства.
-Там е центъра, и трябва да остане там- да се получи една приемственост.
При един от съборите в Пловдив, когато се автографирах в тетрадката с участниците в групата- го видях, и на Бачково, и в София- винаги беше с Учителя.
"Сдружението „Общество Път на Мъдростта“ е доброволно, независимо, неполитическо и нерелигиозно сдружение с идеална цел."
Учителя навремето ми каза, че ще представя Учението му като Религия- ще правя Религия на Духовната Мирова Вълна на Мъдростта. Погледнаме и каза- Аз не съм религия да знаеш. И го загледах с недоумение, защото ми казваше, че ще представя Религия от неговото учение, а той бе направил общество. Но не ме укори- само го констатира. Че ще представя неговото Учение, и в друга (идеална религиозна) светлина. На една от срещите в София, преди поредното посвещение, за което ще пиша по-нататък, което извърши "за мене" в залата пред всички (той винаги посвещаваше хората пред събожниците в бързината между другото, не както някои разбират, че посвещенията се извършват на тайно, и скатано място далече от очите на другите- при него нямаше скрито покрито, както се казва. Ей така докато си каже някоя дума с него човек, и може вече да е посветен. Всичко ставаше за един миг, но този един миг може да се окаже много дълъг в едно особено повишено от него състояние на съзнанието на човека, макар реално да са минали само няколко секунди), се засякохме на вратата тримата- аз, той и настоящия центъра. Учителя беше между ни и бърборихме, кой кво там го интересуваше... (настоящият център го питаше за някаква роза- искаше да знае там нещо дали е роза [-само това ми кажи.. роза ли е... беше се заинатил- търсеше отговор], нещо бе видял или сънувал.... ) А Учителя в същото време докато си говорихме, говореше и в Мировостта; обясняваше ни нещо за лечителството.. -всичко което си спомням на този етап е, че не е редно да се занимаваме с него.
Как разбрах навремето, че в България има голям Духовен Миров Център?! Това стана при едно от гостуванията ми при Учителят Ваклуш Толев. Докато му задавах въпроси, които ме интересуваха той спомена, че в България има Център- Голям Духовен Център! И аз се зачудих къде е Център; за мене това изказване беше нещо ново, за което сега чувах.
Замислих се.. къде ли е този- Голям Духовен Център в България!
По твърденията на Учителя Ваклуш Толев този- Център съществуваше, и в него се действаше. Знаех че в Индия, Египет, Китай, Мексико е имало на времето Центрове за духовното. И когато Учителя спомена, че тук в България има Център- се зачудих малко недоверчиво. Възможно ли беше, или ме будалкаше нещо Учителя!? Той ми предложи да направя предполужения къде се намира този Център, и аз споменах за Родопа планина, че там се намира центъра а той каза- не, после споменах най-големият манастир в българия, а той пак каза-не; и на края като видя, че съм изчерпил идеите, къде е този Център каза- аз съм Центъра. Сега осъзнавам, че той беше прав. Учителят беше Центъра на Духовната Мъдрост в България. И не само, че беше, но и запали Огнища в цялата страна. Предаде знания на много хора. Огнища на Духовната Мъдрост, на Мировата Духовна Вълна на Мъдростта.
Погледна ме, и каза- Орфей е оставил в Родопа планина един голям храм- много голям храм. А аз попитах- само един ли? Той отговори- и няколко второстепенни. И тогава му предложих да идем двамата там, в този храм който е оставил Орфей. А той каза- аз съм стар вече, а той е далече, и е много на високо. А на мене, кво ми щукна, и се заинатих, като някво дете, каквото си и бях- искам та искам. А той спомена- там има страшен пазител, много голям и страшен. А пък аз му отговорих- ако съм с тебе, той ще ни пусне да влезем- и той се зачуди. След няколко дни, когато се видяхме отново разбрах, за какво говореше Учителят. Този храм на Орфей.... той не се намираше, някъде там от камъни и тухли, затулен нейде в недрата на Родопа планина- а вътре в моята душа. Показа ми на изпроводяк, как да стигам до този храм вътре в мене. -Ако имаш някога нужда от помощ, каза той- иди там, при него- Той помага, Той е слънчев- и знае какво да прави. Погледнах го недоверчиво и пак го попитах- знае ли?! И той отново повтори- да, знае какво да прави. Храма на Орфей не е само в мене, в моята душа.. ,този храм е във всички, но колцина знаят как да стигнат до него...
Всеки един човек приел тайнствата от Учителя, се явява днес- един Център, един Храм, едно Огнище. На времето той бе Центъра, и събираше всички около себе. Сега Центрове са неговите ученици, защото носят знанието, което той им предаде. Те са тия Огньове, дето ще събират хората, и ще дават, и учат на това, на което учеше Учителя и тях. Те са посветени, в тайните и тайнствата които Учителя им разкри- те са много повече от това, те са Божествени- това е градацията сега. Но тази нова градация предполага, и носи много по-голяма отговорност като поведение. И дай Боже да имат приемници, които да поемат щафетата, и да станат носители на тайнствата, които Учителят свише даде на хората, които поеха по неговия път. Кой колко голям Център, Огнище, или Храм ще бъде, ще определи сам за себе си, чрез своето служение.
