При едно от събиранията в София, на една от лекциите на Учителя, си спомням как ми каза: иди да седнеш най-отпредe; и аз отидох както ми каза, завъртях се малко пред предната редица, за да поогледам свободните места, ама си викам- пък ако са зети... ,може някои важни хора от неговата група да седят там, да не вземе някой да ме вдигне- ако Учителя ми каза: иди и седни най-отпреде.  И реших да отида в края на залата, където имаше свободни места, но се застоях доста до момчето дето снимаше с камерата- едно младо момче, с доста светло излъчване. Защото се зачудих за свободния стол до него, а и той се смести малко- явно никой не седеше там; и тъкмо се канех да ида към края на залата, когато усетих учителя, че беше вече застанал до нас, кога ли беше влезнал..!?... Обърна се към нас двамата, и момчето веднага се изправи от стола. След което последва едно представяне така го определям аз пред другите... За няколко секунди се случи нещо необикновено..... Учителя заговори на момчето (тогава беше младеж... сега вече е голям), заговори в Мировостта, и неговият глас се чуваше, въпреки какофонията от мислите на хората, които звучаха- като думи. Тогава осъзнах, че ме е включил и мене, към тая Мировост. Бях нещо като- хем наблюдател, хем като участник в предните редици. Видях как момчето засия много- аурата му светна изключително ЯРКО, блясъка беше великолепен (като едно голямо, сияйно яйце). Явно подпомогнат от силата на учителя. Имах чувството, че зад нас хората в залата долавяха ставащото, кой по-осъзнато, кой смътно- ставаха свидетели на случващото се в Мировостта; ако е имало някой със развити свръх сили там, е видял най-вероятно представянето, освен ако не се е залюхал в това време с друго. Учителя му каза: "ще бъдеш светец, и твоята сияйност, и ще е най-ярка- всички ще те видят, така както мене, ще ме видят във филмите, които правиш с камерата си" ,и рече, и нарече, и предрече, още неща, за него; и че ще направи шола, казвайки името на града. След това се обърна към мене, и ми каза, и ти ще си.. светец, но веднага се коригира, тъй като знаеше, за моето отношение към светците-негативно разбира се.... Каза ще светиш, и опитвайки да ме настрои, за да блесна думаше някои работи, които ще премълча; сага го разбирам на пълно- едно време, когато ходих у тях на гости, си спомням, че му казах: ще ти разкрия всичките тайни... ,всичко ще напиша, а той още на времето ми каза, като една вметка между приказки разни- е видя ли, че не може да пишеш за всичко- не че са тайни тия неща, но са твърде лични за обществено достояние, за да се пишат... Та, след като ме настрои, и аз светнах като онова момче с камерата, като добави в Мировостта пред всички, че ще бъда учител. И двамата светихме заедно. Учителя на няколко пъти усили аурата му, така че да проблесне много силно, като насочи вниманието ми към върха на неговата аура, на сияйното яйце; което цялото сияеше ярко и мощно; след което, за малко усили и моята, при което все едно гледах от високо; бях се извисил, все едно над тялото, и наблюдавах хората.. Учителя пак насочи вниманието ми към аурата на момчето която погледната от страни беше с един великолепен равномерен ярък блясък, който пулсираше усилван от Учителя, а пулсациите се издигаха светкавично на горе.... бях се загледал към върха на аурното яйце, и виждах преминаващите пулсациите на горе... По едно време все едно пърхах- усетих, за един много кратък миг, как двамата затрептяхме в унисон, беше някак игриво, в една приятна хармония.  След което Учителя ме върна в нормалното ми състояние, и настроение, но продължих да долавям сияйността от аурата на момчето с камерата то продължаваше да свети... и свети..... След което Учителя представи и настоящия Център, като каза за него, че щял да направи школа.