top of page
Това, което ми е казвал Учителят Ваклуш Толев за виолетовата Аура, е че в нея се обучават учениците. Част от моето обучение премина в тази благодатна Аура на Учителя, за която той ми каза, че може да се сгъстява до желаните размери, както и да се разширява много, но при разширението спомена, че се разрежда много, и най добри резултати се получават при нейното сгъстяване; не че при разширяването и няма ефек,  хората пак  получават нейната благодат.
Един  път  в  София, при едно от събиранията Учителя Ваклуш Толев ми показа своята виолетова аура. Говореше пред аудиторията, а аз го разглеждах изучавайки жестовете, които той правеше, като по едно време се зачудих -къде е аура му..?! Напрегнах се да доловя очертанията и, но уви нищо, и точно в тоя момент долових един виолетов цвят около него. Стори ми се странно, досега не бях виждал нищо подобно- виолетовия цвят беше на всякъде около него. След малко, като че ли зрението ми се настрои, и видях, че виолетовия цвят се разпростира доста по-широко отколкото при нормална аура. Завъртях бавно глава да видя докъде ще свърши аурата, но цялата зала, като че ли беше в нея. Тогава си помислих- колко ли е голяма?; и неочаквано получих отговор на това, което си бях помислих. Все едно Учителя бе чул мисълта ми, и ми отговори мислено- един километър във всички посоки. А, аз се замислих дали имам и аз такава аура, и последва незабавен отговор- да, и твоята е толкова голяма. Значи по пътя на моята логика, всеки човек има такава аура, но не всеки се е научил да стига до нея, и да я използва съзнателно.
Един път бях станал, и показвах на Учителя, нещо което правех у нас като упражнения, а той бе пожелал да го види. И докато му показвах, завъртайки главата си на страни, ми се стори че, като че ли беше около него по-тъмно- като в сянка, за разлика от други части в стаята; към приятеля с който бях беше светло. Тогава стана дума за тая аура, която виждах като лека сянка навсякъде около него. Той каза тогава, че била виолетова на цвят, и че тя била доста широка, разпростирала се във всички посоки много- 500  метра. Но това което виждах не беше дълго толкова, а в рамките на стаята, и тогава той доизясни- тая аура може да се сгъстява до желаните размери, и във нея може да се обучават хората, учениците. Спомням си също, че много говорихме с него за тая аура, но както и за други теми, все още си припомням разговорите. Особените състояния, в които ме потапяше по време на разговор, от време на време се промиват, и изкачат нови и нови спомени с него, през спуснатата пелерина на мъгла. Всъщност част от моето обучение премина в тая аура на Учителя. Спомена за нея, че може да се разширява и много повече, само че се разреждала прекалено много, и най-добри резултати се получавали при сгъстяването и. Седях и си говорих с него когато осъзнах, че ме е потопил в тая виолетова аура. Гледаше ме малко унесено, а приятелят с който бях отишал, като че ли беше замръзнал неподвижно, или това което се случваше ставаше за части от секундата, което пък за мене си беше доста дълго време в това особенно състояние. И докато оглеждах какво става около мене, изведнъж Учителят ми предложи да се разходим в двора на къщата в това състояние, в което ме беше потопил. Учудих се, как ще стане, но за него явно беше, както се казва нищо работа- изпитах едно усещане за движение и преминахме направо през стената, и в следващия момент се озовахме, и двамата от страни на къщата до стената, и се разприказвахме. (Физическите ни тела си стояха в стаята, а когато се пренесохме в двора до стената на къщата, забелязах, че явно имахме някакви тела.. Виждах го добре учителя пред мене, но не бяха физическите тела. Тогава разбрах, че е използвал едно от събожническите си тела, и ми е помогнал, и аз да се прехвърля в едно от събожницеските си тела, като с тях сме се пренесли в двора на къщата.) След което във двора, преди да влезим в стаята, ми показа как да направя възкресението! Видях как събожническото му тяло се издигна във въздуха, и поетапно ми разясни показвайки ми, какво трябва да направя. Демонстрацията лъхаше на Учител с много опит, който разяснява демонстрирайки етапите, през които се преминава и постига възкресението. Накрая долових едно неуписуемо приятно, и красиво- свежо излъчване, което се получи в резултат- уникално сияние.... След което се придвижихме по стълбите, и коридора в саята, и се озовах отново на стола пред него. A приятеля с който бях, като че ли не бе забелязал нищо- беше се вглъбил в себе си, и нещо си мислише; за него явно бяха минали само няколко секунди... ,за него беше минал един миг.
Eдна от особеностите при виолетовата Аура, е че всичко се развива за един миг, за части от секундата, може един човек да бъде обучен на много неща, и да му бъдат разкрити множество тайни, които с течение на времето да се зараждат в него като идеи.
На събора в Бачково, един път  Учителя Ваклуш Толев, докато вървеше с учениците на горе към една местност по пътя, аз бях застанал от страни на пътя, и ги изчаквах, ми показа общата аура над групата. Имаше един ефирен виолетов цвят към края на аурата- тогава беше около 6-7 пръста, а над него ми се стори, че имаше и някакъв по-тъмен цвят в нюанса на виолетовото, към който цвят учителя ме насочи да постигна, над който една бяла ивица- защитна ни стена на групата. Попитах Учителя за тая защита, и той спомена, че има, и по -големи над половин метър- такава, ако блъсне човек може да го събори на земята. Попитах го дали е полезна, а той ми отговори, че помага и предпазва човек, и че по отделно всеки от нашата група я има.
Виолетовата Аура
bottom of page