При една от срещите го запитах, дали мога да видя своите си чакри, дали има някакъв начин да ги зърна, а той ми каза: мини покрай някоя витрина, и ще ги видиш. Така след години и стана- докато се разхождах се взрях случайно в една витрина в бързината минавайки покрай нея, и ги зърнах за миг (тогава си и припомних неговите думи), като едни торнадо-фунии, чийто широк край беше към края на аурата, а към тялото се стесняваха. За първи път, когато ми се активира чакрата на гърлото, беше като някакъв взрив на вулкан от пара, като отпушена тенджера под налягане, и след това се завъртя стабилно фунията. За тая чакра си спомням думите на Учителя, който ми каза, че когато ми се активира- думите ми ще имат сила- каквото кажеш, ще се слува.