Бяхме хванали да си говорим за нещо, и аз му споменах, какво съм чел за енергийното тяло, и в същия ден, за първи път видях етерното тяло, или казано друго яче- другото тяло, или пък божественото тяло- формулировки има много; но формулировката на Учителя Ваклуш Толев, най много ми допадна, показвайки ми- събожника. На тръгване беше излязъл преди мене в коридора, и в момента в който се подадох от вратата се сковах- направо се вцепених на място, краката отказваха и крачка.  Беше с гръб към мене, но до него стоеше нещо, което изглеждаше, като съставено от ефирни частици водна мъгла тяло, което ме гледаше. Следващия път, когато го видях събожника, беше в рейса, когато пътувахме, към Бачково на събор. Тъкмо седнах на седалката, и се загледах, към него- той беше седнал най-отпред, и видях как излъчи нещо като лъч от енергия широк колкото кюнец все едно от главата му- излезе, и се вля в мене отгоре. Беше доста свежо усещане, като някаква благословия (-Голямата благодат- както e нарече Учителят при едно от моите посещения у тях, но го направи показно с пирует на ръката до гърдите, като вторият пирует беше продължение на първия, но минаваше над главата, която леко наклони към мене). След това видях, как отправи лъч и към други хора. След, което видях как докато седеше на седалката се беше прехвърлил в събожника и премина по пътеката, между седалките, като спираше до хората, като им казваше по нещо- някои ги утешаваше- казваше им, че нещата ще им се оправят... Тоя път не се стреснах, беше ми даже интересно, и го следвах с поглед. След години, когато той си отиде, видях отново такова енергийно тяло на събожника, при едно посещение на Бачковския манастир. Влязох да запаля свещичка, когато цъфна пред мене. Тогава си спомних няколко подмятания на Учителя Ваклуш Толев, за тамошния монах, който той познавал много добре, че всеки път монаха се разтрепервал, когато видел Учителя. Учителя ми каза в двора на манастира: - като ме види и цялото му тяло се разтреперва.. аз го погледнах учудено, и той пак повтори: - да трепери. И навързах нещата, че е този монах е способен да достига до събожника, и да действа от него! Почуствах и още няколко присъствия, но интуитивно нещо в мене ми нашепна, че те в момента се учат (Кусури, които подлежат на изглаждане, а както казваше моя учител- "Зрелостта на един плод е в протяжността на времето.")  Щом на Бачково има то се питам, ако сега се разходя с тия способности из другите манастири, още колко ли такива изненади, ще видя, и то в колко ли манастири... Чел съм, че в древността при някои посвещения са показвали на посвещавания тялото насъбожника. Сега като се замисля, това е било с цел да се преодолее първоначалния стрес от появата му; сега вече даже не ми прави вчепатление- все едно се разминавам с някакъв човек, който се е прехвърлил в един от събожниците си, и ако ми досади, мога цветущо да си го отпратя да си гледа работата...