При едно от гостуванията си спомням как докато седях срещу Учителя, и си говорехме, усетих как съзнанието ми стигна един праг подпомогнат естествено от силата на Учителя, който бих могъл да го опиша най-точно като безмълвие. При който праг- запазването на будността на човек е определяща за осъзнаването на това, което се разкрива след преминаването му.  Усетих все едно нещо от мене се надигна, и сe извисих на горе произнасяйки някакво свещено име; спомням си, че започваше с буквата-А...  Бях се загледал напреде, готов за атака, изпълнен с невероятна мощ, готова и способна да съкруши всички противниците пред мене, но пред мене нямаше такива. Точно в този момент из отгоре усетих и видях  Учителя как се беше наклонил на ляво, и пееше някаква  песен. Тогава забелязах, че това не беше физическото му тяло, което седеше и приказваше с мене, а едно друго ефирно- неговия събожник; в което той се беше прехвърлил, и от което пееше успокоителна песен от събожника, за да се избегне евентуална атака. И тази песен явно ми беше подействала, защото настроението ми се беше променило; чувствах се свободен, беше ми добре- все едно се бях освободил от някакво тясно пространство, което ме оковаваше. Попитах Учителя каква е тая песен, а той ми отговори, че е песен за свободата. В това състояние, след извесни приказки Учителя ми каза, че ще трябва да изпитам отново това чувство при моето излизане, оная непобедима мощ, която изпитах; като той щял да извика няколко хора от моето бъдеще пред мене няколко човека, които трябаше да победя в това състояние, като ме инструктира да ги гледам право в очите докото усетя страха им, и се скрият от погледа ми. След което моментално се почуствах могъщ и непобедим способен да срази всичко и всеки пред себе си, и пред мене изникна една група от хора от моето бъдеще, и започнах да виждам, как тия точици от очи започнаха да изчезват пред моята страховита мощ. По-голямата част от тях моментално изчезнаха усещах страх в погледа им; по едно време Учителя се намеси и каза- гледай този, и фокусира вниманието ми към един от тях, който ме зяпаше, а Учителя ми каза- гледай го дакото видиш сраха в очите му; след което го видях и неговият срах, и той изчезна от картинката. След което се доближих ме с Учителя до моето тяло, до един отвор от кръг в горната част, който отвор беше направен в едни армартурни нишки от светлина, които Учителят  беше  раздаличил, за да мога да изляза. Беше ме освободил, а сега искаше да ме връща...  след тая подготовка, и обучение..., трябваше отново да вляза, а не ми се щеше- пространството ми се струваше тясно. Мисълта за тези окови пораждаше недоволство.. Тогава Учителя ми каза, че трябва пак да се върна, а на мене не ми се искаше хич, и той добави, че това е само временно- за кратко, и че отново ще бъда свободен, ще се освободя от тия окови, и че трябва да го направя, защото имам да свърша важна работа. След  което ме изкуши с нещо, което исках много. Каза ми: -виж то се случва, ще стане, и аз се загледах в бъдещето- започнаха да изникват картини, и неусетно докато зяпах сцените, усетих преминаване, като през времеви пластове, след което всичко поутихна, бях в нормалното си състояние на съзнанието, или по-скоро Учителя го възвърна. Седях пред него  на  отсрещния  край  на  масата,  и   си  думахме  по  въпросите  които си бях  приготвил  на  хвърчащ  лист  предният  ден да му задам...  На другата среща се случи нещо подобно, само че от Учителя излезе една огромна човекоподобна форма; може да се каже от главата и раменете изведнъж се издигна нагоре огромна възтъмна фигура високо над него (4-5 пъти по-висока от него)- тавана да и беше нисък, и много широка..  Излъчваше несравнима мощ и сила, произнасяйки при излизането си някаква свещена дума. Думата която произнесе той не беше като моята; от него разбрах, че има йерархия при Адама, като произнесеното име разкрива и постигнато ниво от човека.  В същия момент все едно нещо ми шептеше да се наклоня, и да пея- а аз се бях захласнал да го гледам, а трябваше да пея песента за свободата, която ми показа Учителя предния път, която той запя, и като че ли някой зад мене се намеси и запя вместо мене и ми казваше пей... ,след това се видях като от горе-  физическото ми тялото седеше на стола, а пък аз се бях наклонил с едно друго енергийно тяло от левия ми край на ляво, с което и пеех някаква успокоителна песничка; макар и да не усещах заплаха, тъй като фигурата излъчваше зрялост, и мъдрост, и разбиране. Изпълних повелята, която ме накара да се наклоня с това друго тяло от мене, със събожника в мене (защото всички  тела на човека се явяват събожници и съсътворители, тъй като са части от целостта, чрез които човек се изявява. Това което забелязах, е че мога едновременно да действам, чрез всички събожници в мене (от всички тела). Физическото седеше, и си бъбреше с Учителя докато всичко това се случваше; другото (-не е правилен термин лъха на чуждо и нещо неясно, а е част от цялостта на човека) от ляво пееше наклонено на ляво успокоителна песен, докато го наблюдавах от една по-висока точка- от някакво друго тяло..., след като бях видял огромната фигура, която излезе от Учителя), и запеях; може би, за да се избегне евентуална атака; като си спомня за моето излизане предния път, и каква сразяваща мощ само усещах в себе си, и какъв невероятен устрем.. това е начина да се успокои излезлия Адам от тялото на човека, когато е възтъмен значи не е в настроение, а ако е светъл човек трябва да се надява да не го ядоса.. Учителя поясни след това, че това, което съм видял, това което ми е показал е било- Адам; той ми показа Адама.