Говорих си нещо с учителя седейки срещу него у тях, като се бях вглъбил докато говорех- гледайки на дясно. И по едно време, неочаквано за мене, той изръси: - Ти си бог.  И тогава,  тези  негови  думи  попаднаха  баш  в  целта. Изпълни  ме  едно  усещане,  една  вътрешна  увереност,  че това което учителя произнесе е доза истина, и ме обзе усещане за непозната до преди това мощ, която ме накара  да  се  извърна  отведнъж  към него;  изправяйки  се от  приведеното положение на стола, в което се бях улисал в приказки загледал се на дясно, и тогава видях нещо, което ме завладя напълно. Беше като ония египетски фрески, и рисунки на  фараони- седнали с изправен гръбначен стълб,и излъчваше лека неонова светло синя светлина. Учителя ми показа една специфична конфигурация на енергийното си тяло.Той излъчваше едно свежо почтилуминисцентно, фосфоресциращо светло синкаво сияние- широко през и около тялото си; тялото му- изчезна от вниманието ми, когато  се загледах в това излъчване. Но, ми  се стори нещо  странно- виждах това свежо сияние, но имаше един заформен широк светещ стълб- доста по-наситено светещ от дясната му страна в това сияние. Зачудих се: - защо този стълб не е по средата, а е от дясно? А и лявата страна беше свободна- не усещах нищо там, макар и да имаше сияние- нямаше стълб от ляво, нито пък по средата! По средата усетих нещо междинно като "канал". Беше ми направило впечатление, че той още на времето знаеше, какво точно съм написал в бъдещето с подробности! И ме съветваше да си меря приказките, тъй като на мене ми идваха все едни цветущи, кръчмарски фрази; искаше да съм малко по-дипломатичен в изказванията си. Дори и обсъждахме различни фрази- кои да използвам, кои не. Спомням си, че обсъждахме, и тая думичка "канал" ,която сложих- на него не му допадаше хич, и искаше да я заменя с друга; даде ми няколко предложения (път, връзка), които ...ама... визуално на мене не ми съответстваха с това, което виждах. Затова той фиксира вниманието ми към средата, за да мога да видя по-добре тази- връзка, път; както казваше той, за да добия по-добра представа, че тези термини са малко по-точни. И когато се загледах ми се стори доста по-широк пътя, връзката; от колкото при първоначалния оглед. Синкавото излъчване го нямаше, а гледах една широка, прозрачна "тръба" през който протичаше нещо като "димче" на горе, по едно време забелязах, че тая връзка както е нарече той е гъвкава като от найлон, подухван от лек вятър. След, което учителя насочи вниманието ми, към заформения светло син- наситено светещ стълб от дясно в неговата сияйност, като постепенно долових, че видението което зяпах- това фосфоресциращо свежо светло синкаво сияние на този стълб- ме беше "завладяло"; бях се потопил в тая свежи на напълно, и е разглеждах омаян. Беше нещо неземно- изкарано, като от някой филм със супермен, в ония "кристални пещери"; разглеждайки някакви неописуеми лъчи. Иска ми се да го опиша, ама уви- трудно е да намеря подходящите думи, та камо ли да опиша усещанията, които се пораждаха в сиянието. Учителя ми обясняваше за тия лъчи- какви са, какво представлява всичко, което виждах, но още съм в процес на припомняне какво точно ми разкри тогава. За това е казано, че тайнства ще има, защото не могат да се опишат с думи, но могат да се изживеят; докато тайните, които могат да бъдат описани с думи, ще бъдат разкрити всичките. Нещо, като че ли ме привличаше, и придърпваше все по-навътре, докато се потопих напълно в сиянието. Все едно бях вътре, и усещах всичко около себе си в тая свежи на, и се наслаждавах- беше интересно и приятно, макар и малко странно. След това долових Учителя, като присъствие пред мене, с много лека сияйна лицева визуализация, която се образуваше от излъчванията, и ми приказваше... Учителя ме потопи в неговото сияние, придърпаме във тази светло-синкава сияйност- в неговата сияйност! Това видение трая само миг, но беше един много наситен миг с изживявания. После ме попита- дали искам да се науча на това, като каза, че той щял да ми покаже, как да го направя, как да го постигна.. и последва едно обяснение, как се прави...