Едно от упражнение, което ми показа, беше на един от семинарите му в София. След словото си, той запита всички дали имат някакви въпроси, а аз исках да му го задам моя мислено- знаех, че той щеше да ми отговори, но изведнъж съвсем неочаквано за мене, а и за другите, той вдигна рязко ръка, и ме посочи с пръст, и аз изтръпнах- вдигнах, и две си ръце, и ги размахах, все едно уж бе сбъркал, защото въпроса ми бе свързан с упражнение, което исках да ми покаже, а не по темата за която бе приказвал. Всички пък в купом се обърнаха, да видят, кой е посочил Учителя Ваклуш Толев- той ме бе посочил, а погледа му все едно идваше от някаква дълбочина, и въпреки, че бях чак по средата на залата, той ме бе уловил с погледа си. Но въпроса ми бе отправен мислено, и той ми отговори.