top of page

ОТЧЕ НАШ!

Да се свети името Ти;

да прииде царството Ти;

да бъде волята Ти!

 

Научи ме,

жив да бъда в Тебе,

светъл в Дух и Душа,

целомъдрен в мисъл и тяло

и със събожническо служение

към всичко!

 

Ти си сега

и във всички времена!

 

А М И Н !

Матей 10
 32. И така, всеки, който изповяда Мен пред хората, ще го изповядам и Аз пред Моя Отец, който е на небесата.
 33. Но всеки, който се отрече от Мен пред хората, ще се отрека и Аз от него пред Моя Отец, който е на небесата.
 34. Да не мислите, че дойдох да донеса мир на земята; не дойдох да донеса мир, а меч.
 35. Защото дойдох да разлъча човек от баща му, дъщеря – от майка є и снаха – от свекърва є;
 36. и неприятели на човека ще бъдат домашните му.
Матей 18
 1. В същото време учениците дойдоха при Иисус и казаха: Кой е най-голям в небесното царство?
 2. А Иисус повика едно детенце, постави го сред тях и каза:
 3. Истина ви казвам: ако не се обърнете и не станете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство. 
Матей 24
 10. И тогава мнозина ще се заблудят и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят.
 11. И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина.
 12. И понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее.
 13. Но който устои докрай, той ще бъде спасен. 
Марко 4
 24. Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави.
 25. Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
 26. И каза: Божието царство е както когато човек хвърли семе в земята;
 27. и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.
 28. Защото земята сама си произвежда: първо стрък, после клас, а след това – пълно зърно в класа.
 29. А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жетва.
 30. Каза още: С какво да сравним Божието царство или с каква притча да го представим?
 31. То прилича на синапено зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята.
 32. Но когато се посее, расте и става по-голямо от всички стръкове, и пуска големи клони, така че небесните птици могат да се подслонят под сянката му.
 33. И с много такива притчи им говореше словото, както можеха да слушат.
 34. А без притча не им говореше, но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
 35. И в същия ден, когато се свечери, Иисус им каза: Да минем на отвъдната страна. 
Марко 9
 33. И дойдоха в Капернаум. И когато беше в къщата, Той ги попита: Какво разисквахте по пътя?
 34. А те мълчаха, защото по пътя бяха спорили помежду си кой от тях е по-голям.
 35. И като седна, повика дванадесетте и им каза: Който иска да бъде пръв, ще бъде последен от всички и служител на всички.
 36. Тогава взе едно детенце и го постави посред тях. И като го прегърна, им каза:
 37. Който приеме едно от тези дечица в Мое Име, Мен приема; и който приеме Мен, приема не Мен, а Този, който Ме е пратил. 
Марко 15
 40. Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалена, Мария, майката на малкия Яков и на Йосия, и Саломия;
 41. които, когато Иисус беше в Галилея, Го следваха и Му служеха. Имаше и много други жени, които бяха дошли с Него в Ерусалим.
 42. И когато вече се свечери, понеже беше денят на приготовлението, тоест денят преди съботата,
Лука 5
 30. А фарисеите и техните книжници недоволстваха против учениците Му, като казваха: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?
 31. Иисус в отговор им каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.
 32. Не съм дошъл да призова праведните, а грешните на покаяние.
 33. А те Му казаха: Учениците на Йоан често постят и правят молитви, както и тези на фарисеите, а Твоите ядат и пият. 
Лука 11
 5. И им каза: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ и му каже: Приятелю, дай ми назаем три хляба,
 6. понеже един мой приятел дойде у дома от път и нямам какво да сложа пред него;
 7. и ако той отвътре в отговор каже: Не ме безпокой; вратата вече е заключена и аз и децата ми сме си легнали; не мога да стана да ти дам;
 8. казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде, колкото му трябва.
 9. И Аз ви казвам: искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори. 
Лука 22
 23. И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще стори това.
 24. Стана още и спор помежду им кой от тях се счита за по-голям.
 25. А Той им каза: Царете на народите господстват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели.
 26. Но вие недейте така; а по-големият между вас нека бъде като по-малкия, и който ръководи – като онзи, който слугува.
 27. Защото кой е по-голям: този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като Онзи, който слугува. 
Иоан 4
 23. Но идва часът, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.
 24.Бог е дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.
 25. Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко.
 26. Иисус є каза: Аз съм, който разговарям с теб.
 27. В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не каза: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея? 
Иоан 8
 17. А и във вашия закон е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.
 18. Аз съм, който свидетелствам за Себе Си, и Отец, който Ме е пратил, свидетелства за Мен.
 19. Тогава Му казаха: Къде е Твоят Отец? Иисус отговори: Не познавате нито Мен, нито Моя Отец; ако познавахте Мен, щяхте да познавате и Моя Отец.
 20. Тези думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му още не беше дошъл. 
Иоан 17
 15. Не се моля да ги вземеш от света, а да ги пазиш от лукавия.
 16. Те не са от света, както и Аз не съм от света. 
 17. Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина.
 18. Както Ти прати Мен в света, така и Аз пратих тях в света.
 19. И за тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината. 
Агни йога:
ПОСЛАНИЕ НА ПЛАНЕТНИЯ ЛОГОС
43. Ученикът не е длъжен да се лиши от собствената си воля, нито пък Учителят може да заробва. При това необходимо е осъзнаване на връзката с Йерархията и съгласуваност в действията, хармонизиране на свободната воля с признаването на Учителя. Обикновено само слабите умове се смущават. Условията и ограниченията пречат на свободата в нейния вулгарен смисъл, но съзнанието за целесъобразността и културата подчертава огромното значение на Учителя. Приемането на Учителя ни отваря първата врата към еволюцията. Не трябва да внасяме надземни предпоставки в понятието на Учителя. Той е този, който ще даде най-добрия съвет за живота. Тази близост към живота обхваща и знанието, и творчеството, и безпределността.
198. Йогът няма привички, а определен начин на действие. Той лесно разсича веригите на привичките, защото с напрегната бдителност разкрива нови подходи към обстоятелствата. Неподвижността е скелет на невежеството. Колко царства са рухнали поради неподвижност!

 231. Никога не викайте хората при себе си. Дори големи Учители са препълвали чашата на обръщението, опасявайки се да не би Учението да остане непредадено. А всъщност всяко Учение се явява в определен срок, прониква и изпълва пространството и дава излъчвания, които проникват по невидими пътища. Виждаме как оповестеното с голям шум потъва веднага още при първата вълна на живота. И интересно е да се наблюдава растежът на невидимия посев.

 Колко пъти една осмяна книга е била отхвърляна, докато най-после е разбрана правилно. По същия начин изгарянето на някои съчинения е помагало за тяхното увековечаване. Трябва да се страхуваме не от гонение, а от признание. Именно това е добре да се повтаря, защото хората са премного сервилни към тълпата и не разбират безполезността на случайното сборище от хора.

 Умението да се предадат думите на Учението скъпо, но мъдро, принадлежи на Йога. Да се даде всичко на всички значи да се създаде смут в самото пространство. Нека не много, но здрави стебла да образуват бъдещия лес. Защото дребните храсти се унищожават едни други и служат за скривалище на вредни същества. Всяко явление в природата ни дава условия да изучаваме растежа на висшите организми. Наричаме висши организми зараждането и въплъщението на мислите. Откъслечните мисли са нищо, но постоянната и точна мисъл може да бъде стълб на Учението.

 291. Ако се изчисли времето, изгубено по злобата, то човечеството би изтръпнало.

 Популярността според човешките разбирания е смешна. Ние можем да я допуснем като по-удобни обувки.

341. Когато се възвестява Новата Ера на Огъня, това означава, че този елемент трябва да бъде завладян. С други думи трябва да се осъзнае жизнеността на Огъня. Отдавна вече са ви говорили за необходимостта от това упражнение — да държите сметка за мислите си. Може ли да се счита, че Учението е приложено в живота, когато дори мислите не са взели друга посока? Там, където всичко е останало по старому, не търсете нови израстъци. Където е старото, там Новият Огън ще изгори и животът няма да получи новото благословение.

 Нека казаното за огъня не се взема за отвлечен символ. Говоря за огън, който наистина съществува. Не за първи път планетата изпитва въздействието на тази стихия. При смяната на расите огънят се приближава като очистителен поток. Човечеството помни разрушенията, предизвикани от съединяването на огъня на пространството с неговите подземни наслоения. Защо да се повтаря разрушението на Атлантида, когато можем да привлечем благотворното действие на стихията на огъня? Но за да можем да се приближим без страх към огъня, трябва да мислим за него и да го приемем в съзнанието си.

 Когато почнете да прожектирате върху екран излъчванията на човешкото тяло, ще видите много ясно отвратително двойнственото съществуване, когато външността се усмихва, а мисълта точи нож.

 Трябва да свикнете да се отнасяте естествено с Учението и да изпълните с него живота си. Огънят може да бъде велико благословение.

374. Последователите на Учението отхвърлят тъй скъпото за хората бездействие. Останалите пък посрещат целия порой на кармата. Преценете кой е верният път. Нима е възможен неуспех, когато се прилага Учението? Грижливо спазвайте Нашите завети.
456. Болката е органически факт и не може да бъде унищожена сама по себе си. Разбира се, тя може да бъде намалена с наркотици или със силата на волята. Болката също може да бъде пренесена върху друго съзнателно същество. Още в древността се е прилагало груповото възприемане на болката, като например в Египет при болестта на фараона. Но пълен резултат се е достигало рядко, защото е било нужно не само съгласие, но и стихийно обединение на групата.
472. Често хората падат в отчаяние, не виждайки никакви възможности. Обикновено те забравят един от най-главните си съюзници — те забравят хода на времето. Ний не казваме, че трябва в бездействие да очакваме неизвестното, но понякога очакваните възможности не се явяват. Понякога те са изживени и не съществуват вече.

538. Когато всички книги са прочетени и всички слова изучени, остава наученото да се приложи в живота. И ако книгите бъдат прочетени отново и словата чути още веднъж, все пак приложението си остава далеч от живота и никое знамение няма да измени привичките. Затова трябва да се намери пътят за подвижност на съзнанието. Сърцето може да почувства срам от недостойното губене на време.

Ние съвсем не желаем да бъдем сурови. Ние предпочитаме да видим радостта на достижението. Но привичката на вековете ни заставя да държим меча си готов, защото страхът все още владее хората. Победата над страха ще отбележи прага на новото съзнание.

543. Можете да срещните хора, отричащи напълно Учението. Не се старайте да ги убеждавате. Нашето Учение не привлича, а упътва и предупреждава тези, които са готови за усъвършенстване. Мнозина ще си изберат една любима страница. Те ще пребъдат с нея, но не и с Учението. Някои ще покажат, че уважават Учението и ще поставят книгата под главата си по време на сън. Също така някои ще покажат любов към Учението, но не ще се откажат о нито един стар навик. Но ще дойдат тези, които са предопределени!
569.Най-добрата защита, не само от болести, но и от вражески нападения, винаги ще бъде съзнателното приложение на психичната енергия. Нейното развитие е най-съществената задача на човечеството.
605. Умът се колебае, но съзнанието ликува. Това не е противоречие, но повърхност и същност. Накъде да се обърнем? Дори и детето ще каже — към същността. Дори и детето се старае да махне бодливата кора, за да се освободи от сока. Нищо не може да ни попречи да обновим чрез съзнанието.
Дай ни Господи,
1. Ръце чисти да откъсат плода на надеждата и ожънат нивата на изобилието;
2. Сърце, което няма да плаче за обидените, а ще ги води при извора на утехата;
3. На земята мир с правда, хляб без унижение и път без страх.
bottom of page