Диджеи в дискотеката на Всемирността
Духовната Мирова Вълна
на Мъдростта
Новата Религия
ОТЧЕ НАШ!
Да се свети името Ти;
да прииде царството Ти;
да бъде волята Ти!
Научи ме,
жив да бъда в Тебе,
светъл в Дух и Душа,
целомъдрен в мисъл и тяло
и със събожническо служение
към всичко!
Ти си сега
и във всички времена!
А М И Н !
Послание на Планетния Логос
Матей 7
15. Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас в овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.
16. По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни или смокини – от репеи?
17. Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.
18. Не може добро дърво да дава лоши плодове или лошо дърво да дава добри плодове.
19. Всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огън.
20. И така, по плодовете им ще ги познаете.
21. Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! – ще влезе в небесното царство, а който върши волята на Моя Отец, който е на небесата.
Матей 20
10. А като дойдоха първите, си мислеха, че ще получат повече, но и те получиха по един динарий.
11. И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
12. Тези последните работиха само един час и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата!
13. А той в отговор каза на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли спазари с мен за един динарий?
14. Вземи си своето и си иди. Моята воля е да дам на този последния колкото и на теб.
15. Не ми ли е позволено да сторя със своето, каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?
16. Така последните ще бъдат първи, а първите – последни.
Матей 26
59. А главните свещеници и целият Синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисус, за да Го убият,
60. но не намериха, въпреки че дойдоха много лъжесвидетели. Но накрая дойдоха двама, които казаха:
61. Този каза: Мога да разруша Божия храм и за три дни пак да го съградя.
62. Тогава първосвещеникът стана и Му каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб?
63. Но Иисус мълчеше. Първосвещеникът Му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш Ти ли си Христос, Божият Син?
64. Иисус му каза: Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.
65. Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите?
Марко 1
21. След това дохождат в Капернаум; и наскоро в събота Той влезе в синагогата и поучаваше.
22. И чудеха се на учението Му, понеже Той ги поучаваше като такъв, който има власт, а не като книжниците.
23. Имаше в синагогата им човек с нечист дух, който извика и каза:
24. о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо! Дошъл си да ни погубиш ли? Зная Те, кой си Ти, Светия Божий.
25. Но Иисус му запрети, като рече: млъкни и излез из него!
26. Тогава нечистият дух, като го стърси и изкрещя с висок глас, излезе из него.
27. И всички изтръпнаха от ужас, тъй че един други се питаха и казваха: що е това? Какво е това ново учение, та и на нечисти духове Той властно заповядва, и те Му се покоряват?
Марко 4
14. Сеячът сее словото.
15. А онези край пътя, където се сее словото, са тези, които чуват, но Сатана веднага идва и грабва посятото в тях слово.
16. Също и посятото на каменистите места са тези, които, като чуят словото, веднага с радост го приемат;
17. нямат обаче корен в себе си, а са кратковременни; после, когато настане напаст или гонение заради словото, веднага отпадат1.
18. Посятото между тръните са други. Те са онези, които са слушали словото,
19. но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото и то става безплодно.
20. А посятото на добра земя са тези, които слушат словото, приемат го и дават плод – тридесет, шестдесет и стократно.
21. И им каза: Затова ли се донася светилото – за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли за това – да го поставят на светилника?
Марко 9
38. Тогава Йоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва демони в Твое Име и му забранихме, защото не ни следва.
39. А Иисус каза: Не му забранявайте, защото няма никой, който да извърши чудо в Мое Име и да може скоро да Ме злослови.
40. Понеже онзи, който не е против нас, е откъм нас.
41. Защото, който ви напои с чаша вода в Мое Име, понеже сте Христови, истина ви казвам, той никак няма да изгуби наградата си.
Лука 6
19. И цялото множество се стараеше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всичките.
20. И Той вдигна очи към учениците Си и каза: Блажени сте вие, бедните, защото е ваше Божието царство.
21. Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се засмеете.
22. Блажени сте, когато ви намразят хората и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят, и отхвърлят името ви като лошо заради Човешкия Син.
23. Зарадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже така правеха бащите им на пророците.
24. Но горко на вас, богатите, защото сте получили утешението си.
25. Горко на вас, които сега сте наситени, защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
26. Горко на вас, когато всички хора ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
27. Но на вас, които слушате, казвам: Любете неприятелите си; правете добро на тези, които ви мразят;
28. благославяйте тези, които ви кълнат; молете се за тези, които ви нанасят вреда.
Лука 11
16. А други, изпитвайки Го, искаха от Него знамение от небето.
17. Но Той, като знаеше техните мисли, им каза: Всяко царство, разделено само против себе си, запустява; и дом, разделен сам против себе си, пада.
18. Също така, ако Сатана се раздели сам против себе си, как ще устои царството му? Понеже казвате, че изгонвам демоните чрез Веелзевул.
19. И ако Аз чрез Веелзевул изгонвам демоните, вашите синове чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии.
20. Но ако Аз с Божия пръст изгонвам демоните, то Божието царство е дошло до вас.
21. Когато силният въоръжен пази двора си, имотът му е в безопасност.
22. Но когато един по-силен от него го нападне и му надвие, му взема всичкото оръжие, на което се е надявал, и разделя каквото грабне от него.
23. Който не е с Мен, той е против Мен; и който не събира заедно с Мен, той разпилява.
Лука 17
1. И каза на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото идват!
2. По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на шията му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тези малките.
3. Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му.
4. И седем пъти на ден ако ти съгреши и седем пъти се обърне към теб и каже: Покайвам се! – прощавай му.
5. И апостолите рекоха на Господа: Прибави ни вяра.
6. А Господ каза: Ако имате вяра колкото синапено зърно, щяхте да кажете на тази черница: Изкорени се и се насади в морето; и тя щеше да послуша.
7. А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му каже веднага, щом си дойде от нива: Ела и седни да ядеш?
8. Няма ли вместо това да му каже: Приготви нещо да вечерям, препаши се и ми пошетай, докато ям и пия, а ти ще ядеш и пиеш след това?
9. Нима ще благодари на слугата за това, че е свършил каквото е било заповядано? (Не мисля.)
10. Също така и вие, когато извършите всичко, което ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.
Иоан 5
17. А Иисус им отговори: Моят Отец работи досега, и Аз работя.
18. Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само отменяше съботата, а и наричаше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога.
19. Затова Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: Синът не може да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; защото това, което Той върши, същото върши и Синът.
20. Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, което Сам върши; и ще Му показва по-големи дела и от тези, за да се чудите вие.
21. Защото, както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява тези, които иска.
22. Защото Отец не съди никого, а е предал целия съд на Сина,
23. за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, който Го е пратил.
24. Истина, истина ви казвам: който слуша Моето слово и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, а е преминал от смърт в живот.
25. Истина, истина ви казвам: идва часът и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят.
26. Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;
27. и Му е дал власт да извършва съд, защото е Човешкият Син.
Иоан 7
14. Но вече по средата на празника Иисус се изкачи в храма и започна да поучава.
15. Затова юдеите се чудеха и казваха: Как този Човек знае свещените Писания, като не се е учил?
16. Иисус в отговор им каза: Моето учение не е Мое, а на Онзи, който Ме е пратил.
17. Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.
18. Който говори от себе си, търси своята си слава; а който търси славата на Онзи, който Го е пратил, Той е истинен и в Него няма неправда.
19. Не ви ли даде Мойсей закона? Но никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете?
20. Народът отговори: Имаш демон. Кой иска да Те убие?
21. Иисус в отговор им каза: Едно дело извърших, а вие всички се чудите.
22. Мойсей ви даде обрязването – не че то е от Мойсей, а от бащите – и вие в съботен ден обрязвате човека.
23. Ако човек приема обрязване в събота, за да не бъде нарушен Мойсеевият закон, на Мен ли се гневите за това, че изцяло оздравих човек в събота?
24. Не съдете по вида, а съдете справедливо.
25. Тогава някои от ерусалимляните казаха: Не е ли Този, когото търсят да убият?
26. Ето, Той явно говори и нищо не Му казват. Да не би първенците наистина да са познали, че Този е Христос?
27. Обаче Този знаем откъде е, а когато дойде Христос, никой няма да знае откъде е.
28. Тогава Иисус, като поучаваше в храма, извика и каза: И Мен познавате, и откъде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, а истинен е Този, който Ме е пратил, когото вие не познавате.
29. А Аз Го познавам, защото съм от Него, и Той Ме е пратил.
Иоан 14
10. Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и Отец – в Мен? Думите, които Аз ви казвам, не ги говоря от Себе Си, а Отец, който обитава в Мен, върши Своите дела.
11. Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца и Отец – в Мен; или пък вярвайте Ми поради самите дела.
12. Истина, истина ви казвам: който вярва в Мен, делата, които върша Аз, и той ще ги върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца.
13. И каквото и да поискате в Мое Име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина.
14. Ако поискате нещо в Мое Име, ще го направя.
15. Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.
Агни йога:
26. Как да съчетаем указаната радост с нерадостното докосване до хората? Всеки Учител се радва на безграничната красота на далечните светове и се измъчва от сгърченото тъпоумие на въплътените двуноги. Нима може да им бъде даден ключът от далечните светове? След каменната тежест на тъпоумието те ще преживеят и отровната слуз на съмнението, и ужаса на себелюбието. Тогава гредата ще ги хлопне по тила.
Охлювите, паднали от стълбата, мечтаят да се прилепят поне към най-ниското стъпало.
Наистина, дори охлювите се държат по-здраво за своето стъпало и при това не водят безсмислени войни.
171. Агни йогът трябва да се освободи от условностите на националността макар и временно да принадлежи към една от тях. Агни йогът не се отдава само на едно занятие макар и да владее най-добре едно знание и един занаят. Агни йогът заменя кръвното родство с духовно родство. Щитът на Агни йога е в предоставянето на самия себе си на разположение на мировата еволюция и в суровото отричане от предразсъдъците.
181. Ние ви учим да долавяте основната мисъл, без да се поддавате на външността на изложението. Както Буда е учил с по една дума да се изгражда цялото съдържание, така и вие разширявайте разбирането на вашите ученици с една дума или знак. Главното — не се стремете да повтаряте. Ако приемащият духа е готов, то всяка мисъл се впива като стрела. Но ако разпадането на тъканите вече е достигнало до каналите на центровете, то никаква Йога не е достъпна.
Учението на Йога ще принесе полза на всеки, дори ако той не достигне до духовни явления. Външните принципи на Йога във всеки случай поддържат здравето, засилват паметта и очистват мисълта.
Кои са признаците на завоеванията, които издигат Духа? Първоначално ще пламнат вътрешните огньове на центровете, после ще чуете гласа на невидимия Учител и накрая ще се яви и външният пламък, който ще съедини личното съзнание със съзнанието на космоса. Тогава вече ще бъде възможно докосването до прекрасните, опасни и фини енергии, към всичко, което преобразява живота, като отстранява понятието за смъртта.
Трудността на докосването до необикновеното прави необходими понякога странни начини на живот. Сънят се съкращава и лежащото положение става тягостно. Напрежението на мускулите пречи на работата на духа и всяко отравяне на аурата може да причини страдание. Разбира се, тези особености могат да бъдат предотвратени, без да се излиза от потока, и светлината на Йога ще се покрие от светлината на пространството.
Има ли друг път към Нирвана?
200. Нещата не трябва да се знаят от мнозина. Тълпата, която не знае, че корабът е заминал, на сутринта ще пита: "Защо брегът е тъй пуст?" "Затова, защото вие не забелязахте как се товареше ценният товар и проспахте вятъра след изгрев." Не трябва да се казва направо на тълпата. На сутринта тя ще чуе гласа на нощта. Хидрата може да бъде поразена само с неочаквани удари. Задължение на Йога е да проучва сигурните удари.
Стремящият се към висшето знание винаги ще бъде на стража. Иначе кого ще назовем воин? Кого работник? И кого водач? Йогът трябва да бъде назован с тези три почетни имена. Ще дойде време да се посочи полето на посева. Кой би го измерил с лакти? Полето за действие на Йога е пространството. Кой може да назове неговите победи, когато огньовете блестят вътре в него? И кой ще пресметне спасените от него, след като той ги е водил, без да пита за имената им?
204. Мнозина мечтаят за щита на Йога, но им е скучно да коват меча. Умението да се поразява няма да се получи от чуждия меч.
273. Степените на приближаването към Учението не са еднакви. Толкова привлекателност има в първите степени и толкова отговорност в следващите!
В астралния свят е забелязано, че тези, които имат средно съзнание, не се стремят към височините. Средното състояние ги избавя от страдания и им налага задължението за самоотвержена дейност. Същото се наблюдава и при растежа на духа. Първият зов е и приятен, и благ. И в това състояние намиращо се под опекунство дете е неотговорно, но съзнанието расте и духът става достоен за специални задачи. Всяка една от тях противоречи на стария земен разум и затова е съпроводена с трудности и опасности. Наистина малцина са тези, които знаят да се радват на преодоляването на препятствията! И мнозина са готови да съжаляват за предишното си средно съзнание. Поръчките стават кратки и работата зависи от самодейността. Приятелите остават малко, препятствията се трупат и заприличват на непристъпна планина, а успехи сякаш не се забелязват. Въздействията на висшите енергии не са очевидни. Тъй наречените свещени болки са мъчителни. Разделението и сигналите на духа са необясними. Но над всичко стои изпълнението на желанието за общото добро.
Духовното сътрудничество се разширява безгранично. Подражанието на далечните светове изменя отношенията ни към заобикалящото ни и дейността в пространството вече не е празен звук. Възложените задачи ни изпълват с радост и стават неотделима част от нашата дейност. Иначе не може и да бъде. Тази радост не е като скок на коза. Преценката на действителността прави лицата строги, но животът се преобразява и от висините може да се наблюдават пръстените на Земния дракон. Безстрашието, проявено още при първия зов, ни приближава към нови вълни на светлината.
391. Неотдавна ви изпратих една тибетска монета, която бе поставена върху масата, под един ръкопис, за да можете по-лесно да я намерите. Обаче никой не повдигна ръкописа. На сутринта жената, която чисти стаята, я постави на видно място, но никой не я забеляза, докато не беше взета оттам по ново указание. Често същото нещо става с последствията на кармата. Подаръкът е даден, но е нужно и да го вземем. Често обаче пред очите ни има толкова неща, че изпратеното остава незабелязано.
Следствията на кармата са два вида: едните се отнасят към определена дата, другите са свързани с определена личност. Понякога кармата на определеното време може да бъде превърната в карма на личността. Но в никакъв случай не трябва да се осъжда Учителят. Как може да се познава съчетанието на всички обкръжаващи обстоятелства? Да вземем един пример. Можем да предвидим картините на бъдещето за двата вида карма; но ако външните обстоятелства поемат върху себе си кармата, това не значи, че нещо, веднъж зародено в пространството, може да се унищожи. Може би то ще вземе нови форми, но няма да изчезне. Така и тук добре организираната психична енергия може да помогне, задържайки срочната карма около личността.
392. Владеенето на огъня е съпроводено с много опасности. Не е лесно да се пробуди огънят, но осъзнавайки го, трудно е да се преодолеят свойствата на всепроникващата стихия. Съществото, което е осъзнало огъня, започва да звучи на зова на пламъка или става пламеннозвучащо. Можем да вземем за пример вчерашното земетресение. Сърцето получи едно опасно смущение, защото земетресението е резултат от дейността на огъня. Цялото същество е подложено на сътресение от стълкновението на различните огньове Но проявата на огъня е толкова важна като стъпка по пътя на еволюцията, че съветвам да бъдете извънредно внимателни при овладяването на тази стихия. Това е една съществена част от опита за реализиране на контакта с Космоса.
Пътят на огъня е път на достиженията. Този процес трябва да се следва без бързане, без раздразнение, със спокойствие. Може да се разчита, че Ние ще помогнем външните условия да не се явяват като затруднение. Но не бива да схващате знаците на успеха като знаци на ужаса. Човечеството е свикнало да отчита отнасянето на нечистотиите като разрушение и започването на строежа като безпорядък. Затова бъдете внимателни и действайте, без да бързате. Сроковете ще ви посочим ние.
434. Казано е във всички древни Учения — “ Не обръщай гръб към Учителя.” Това указание може да бъде прието робски или с почитание. Разумното почитане е като цвете на светлината. То не може да се наложи. Само разширеното съзнание ще ни даде опитността на запазване духовните ценности. Как може да се опише на слепия цялото каменисто надолнище? Как да предупредим глухия със зов? Но опита на живота ще ни покаже значението на указанието — “ не обръщай гърба си към Учителя.”
436. Можем да назовем много сътрудници, но трябва да се измерва запаса на тяхната преданост. Стремежа към нас обикновено се измерва с желанието за награда. Но може ли да се дава награда, когато нашето дело само по себе си е награда?
Напрягането на силите означава вече тяхно нарастване. Бдителността е светлината на опита. Преследването е развиване на енергия. Обърнете внимание как обстоятелствата се нареждат така, че в момента на крайната нужда се явяват нови условия. неопитността ще ги нарече случайност, но знаещите ще доловят спиралата на творчеството.
458. Хитростта и досетливостта са две съвсем различни способности. Хитростта — това е защита, лукавство, окаменение. Досетливостта е бъдеще, движение, преданост. Никой не ще порицае досетливостта. Когато корабът се стреми към назначението си, не е ли все едно дали той върви напред с десния или левия борд? Когато той маневрира срещу вятъра, никой не се учудва на зигзагите на сложния път, защото, въпреки всичко той преодолява препятствията. Напротив, проявата на хитростта предизвиква отвращение. Ясно е, че хитростта няма никакво предназначение, тя само отстоява настоящето, тя е символ на несъществуващото.
Трябва да ценим огъня на досетливостта. Ако наблюдаваме как се запалва огъня, ний ще видим, че най-чистите пламъци са съпроводени от мъжеството и досетливостта.