top of page
ОТЧЕ НАШ!
Да се ​​свети името Ти;
да прииде царството Ти;
да бъде волята Ти!
 
Научи ме,
жив да бъда в Тебе,
светъл в Дух и Душа,
целомъдрен в мисъл и тяло
и със събожническо служение
към всичко!
 
Ти си сега
и във всички времена!
 
А М И Н!
 
Послание на Планетния Логос
Учителю Всемирни!
1. Низпосли благодатните Си дарове на Твоите синове, та без страх да ходят Пътя и опазят Твоето творение;
2. Подкрепи духовното ни зрение без съмнение и с убеденост да свидетелстваме за нетленната светлина;
3. Подкрепи чувството ни за отговорност пред видимия и невидим свят!
Пази ни, Отче наш!
Матей 20
 1. Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
 2. И като се спазари с работниците за по един динарий# на ден, ги прати на лозето си.
 3. И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара свободни;
 4. и на тях каза: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха.
 5. Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото.
 6. А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите цял ден тук свободни?
 7. Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето (и каквото е право, ще получите).
 8. Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите.
 9. И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий.
 10. А като дойдоха първите, си мислеха, че ще получат повече, но и те получиха по един динарий.
 11. И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
 12. Тези последните работиха само един час и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата!
 13. А той в отговор каза на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли спазари с мен за един динарий?
 14. Вземи си своето и си иди. Моята воля е да дам на този последния колкото и на теб.
 15. Не ми ли е позволено да сторя със своето, каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?
 16. Така последните ще бъдат първи, а първите – последни.
 17. И когато Иисус се изкачваше към Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме и по пътя им каза:
 18. Ето, изкачваме се към Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците; и те ще Го осъдят на смърт,
 19. и ще Го предадат на езичниците, за да Му се подиграят, да Го бият и да Го разпънат; и на третия ден ще бъде възкресен.
 20. Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи към Него заедно със синовете си, като Му се кланяше и искаше нещо от Него.
 21. А Той каза: Какво искаш? Каза Му: Кажи тези мои двама сина да седнат – единият от дясната Ти страна, а другият от лявата Ти страна в Твоето царство.
 22. А Иисус в отговор каза: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия, (и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам)? Казаха Му: Можем.
 23. Той им каза: Моята чаша наистина ще пиете (и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите), но да седнете от дясната Ми страна и от лявата Ми страна не е Мое да дам, а ще се даде на онези, за които е било приготвено от Моя Отец.
 24. А когато десетимата чуха това, възнегодуваха против двамата братя.
 25. Но Иисус ги повика и каза: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях и големците им властват над тях.
 26. Но между вас няма да бъде така; а който иска да стане велик между вас, ще ви бъде служител;
 27. и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;
 28. също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.
Марко 9
 1. И им каза: Истина ви казвам: има някои от стоящите тук, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство, дошло със сила.
 2. И след шест дни Иисус взе Петър, Яков и Йоан и ги заведе на една висока планина насаме; и се преобрази пред тях.
 3. Дрехите Му станаха блестящи и изключително бели, като сняг, както никой белач на земята не може да избели.
 4. И им се яви Илия с Мойсей и те разговаряха с Иисус.
 5. Тогава Петър заговори и каза на Иисус: Равви, добре е да сме тук; и нека направим три шатри – една за Теб, една за Мойсей и една за Илия;
 6. защото не знаеше какво да каже, понеже се бяха изплашили много.
 7. И се яви облак и ги засени; и от облака дойде глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте.
 8. И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си освен Иисус.
 9. И като слизаха от планината, Той им заръча да не казват на никого това, което бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.
 10. И те пазеха това слово, като се питаха помежду си какво значи да възкръсне от мъртвите.
 11. И Го попитаха, казвайки: Защо казват книжниците, че първо Илия трябва да дойде?
 12. А Той им каза: Наистина първо Илия ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? Писано е, че трябва да пострада много и да бъде унизен.
 13. Но аз ви казвам, че Илия е дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, така както е писано за него. 
Лука 9
 18. И когато Той се молеше насаме и учениците бяха с Него, ги попита, казвайки: Какво казва множеството, кой съм Аз?
 19. А те в отговор казаха: Едни казват, че си Йоан Кръстител; други – Илия; трети пък – че един от старовременните пророци е възкръснал.
 20. Тогава им каза: А вие какво казвате, кой съм Аз? Петър в отговор каза: Божият Христос.
 21. А Той ги предупреди и им заповяда да не казват на никого, като каза:
 22. Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен.
 23. Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.
 24. Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Мен, той ще го спаси.
 25. Понеже какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?
 26. Защото, ако се срамува някой от Мен и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата Си и в славата на Отца и на светите ангели.
 27. А казвам ви наистина: има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство.
 28. И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли.
 29. И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и блестящо.
 30. И ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Мойсей и Илия,
 31. които се явиха в слава и говореха за Неговата смърт, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.
Иоан 7
 1. След това Иисус ходеше из Галилея; защото не искаше да ходи из Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият.
 2. А наближаваше юдейският празник Колиби.
 3. Затова Неговите братя Му казаха: Замини оттук и иди в Юдея, така че и Твоите ученици да видят делата, които вършиш;
 4. защото никой, който сам иска да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тези дела, покажи Себе Си на света.
 5. Защото и братята Му не вярваха в Него.
 6. А Иисус им каза: Моето време още не е дошло, а вашето време винаги е готово.
 7. Вас светът не може да мрази, а Мен мрази, защото Аз свидетелствам за него, че делата му са зли.
 8. Изкачете се вие на празника; Аз няма да се изкача на този празник, защото времето Ми още не се е изпълнило.
 9. И като им каза това, си остана в Галилея.
 10. А когато братята Му се бяха изкачили на празника, тогава и Той се изкачи, не явно, а някак си тайно.
 11. А юдеите Го търсеха на празника и казваха: Къде е Онзи?
 12. И имаше за Него голяма глъчка сред множествата. Едни казваха: Добър Човек е. Други казваха: Не е, а заблуждава народа.
 13. Обаче никой не говореше за Него открито поради страха от юдеите.
 14. Но вече по средата на празника Иисус се изкачи в храма и започна да поучава.
 15. Затова юдеите се чудеха и казваха: Как този Човек знае свещените Писания, като не се е учил?
 16. Иисус в отговор им каза: Моето учение не е Мое, а на Онзи, който Ме е пратил.
 17. Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.
 18. Който говори от себе си, търси своята си слава; а който търси славата на Онзи, който Го е пратил, Той е истинен и в Него няма неправда.
 19. Не ви ли даде Мойсей закона? Но никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете?
 20. Народът отговори: Имаш демон. Кой иска да Те убие?
 21. Иисус в отговор им каза: Едно дело извърших, а вие всички се чудите.
 22. Мойсей ви даде обрязването – не че то е от Мойсей, а от бащите – и вие в съботен ден обрязвате човека.
 23. Ако човек приема обрязване в събота, за да не бъде нарушен Мойсеевият закон, на Мен ли се гневите за това, че изцяло оздравих човек в събота?
 24. Не съдете по вида, а съдете справедливо.
 25. Тогава някои от ерусалимляните казаха: Не е ли Този, когото търсят да убият?
 26. Ето, Той явно говори и нищо не Му казват. Да не би първенците наистина да са познали, че Този е Христос?
 27. Обаче Този знаем откъде е, а когато дойде Христос, никой няма да знае откъде е.
 28. Тогава Иисус, като поучаваше в храма, извика и каза: И Мен познавате, и откъде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, а истинен е Този, който Ме е пратил, когото вие не познавате.
 29. А Аз Го познавам, защото съм от Него, и Той Ме е пратил. 
Агни йога:
1. Ще ви запитат — може ли идването на Майтрейя да ознаменува нова епоха? Отговорете — ако походите на кръстоносците създадоха епоха, то, разбира се, епохата на Майтрейя ще бъде хиляди пъти по-значителна. С това съзнание трябва да живеете.

113. Именно човешкото желание е скрижал на завета. Това което заспалия дух пожелае, пробудилият се ще получи. Вълната на прилива ще отнесе безнадеждните мисли. Участието в световните задачи е най-доброто закаляване на меча.

Отстъпващият поток няма да намери вече своята струя. Затова трябва да приемем световната битка. Който не умие лицето си в струята на потока, ще легне като камък в прохода.

Съкровената тайна може да се предаде само на малцина — техния брой е малък, но и самото пространство ги слуша, защото върху наковалнята на човека трябва да бъде прикована световната мисъл. Нека хората пазят мисълта.

147. Твърдо осъзнайте разликата между очакването и устрема. В очакването непременно има момент на неподвижност - устремът винаги е полет към бъдещето.
 150. Всеки, който макар и веднъж е съжалил за труда, положен за изпълнение на нашите поръчения, създава непреодолима преграда между себе си и Нас.

158. Хората обикновено мислят, че могат да достигнат съвършенство чрез множество способи. Това разнообразие от миражи успокоява ограничената мисъл. А при това човечеството разполага само с два пътя. Или мъдро и с усилия да се стреми към постигане на Аума, или подобно на греда да легне в гроба, считайки, че някой или нещо ще уреди съдбата на страхливеца.

 Истинският стремеж към осъзнаване на висшите възможности трябва да изпълва по-голямата част от живота на човека като най-необходимо и увлекателно занятие. Но светлината на познанието е заменена с условните формули на религията и човекът, призваният мислител, се кланя на тъмния ъгъл, покрива се с амулети, без дори да знае значението на изображенията по тях. Повтаряйте това на всички спящи в тъмнината на обикновеното.

 Никакви междинни пътища не съществуват — или устрем нагоре, или вкочаняването на смъртта. При това устрем пълен с радостта на космичното съзнание и смъртно вкочаняване, изпълнено с ужас. Тези, които се стараят да прикрият нищетата на мисълта си с маската на обикновените успехи, поемат върху себе си ролята на гробари. Нужно е да се предупреди младежта за настъпването на Йогата на живота.

 Всички предишни Йоги, дадени от висшите източници, приемат за основа определено качество на живота, но сега, с настъпването на века на Майтрейя е нужна Йога, която да обхваща същността на целия живот. Всичко да обръща и нищо да не отхвърля, по подобие на библейската легенда за неизгоряемите младенци, предали се мъжествено на огъня и придобили с това могъщество и сила.

 Може да се предложи името Йога на живота, но най-точно определящото название ще бъде Агни Йога. Тъкмо стихията на огъня дава названието на тази самоотвержена Йога. Докато опасностите в предишните Йоги намаляват с упражненията, то при Огнената Йога те се увеличават. Защото като свързващ огънят се проявява навсякъде и дава познания за най-фините енергии. Огънят няма да ни отдалечи от живота, той се явява надежден проводник на далечните светове. Защото кой друг изпълва неизмеримото пространство?

 Да се усмихнем на огнения живот.

231. Никога не викайте хората при себе си. Дори големи Учители са препълвали чашата на обръщението, опасявайки се да не би Учението да остане непредадено. А всъщност всяко Учение се явява в определен срок, прониква и изпълва пространството и дава излъчвания, които проникват по невидими пътища. Виждаме как оповестеното с голям шум потъва веднага още при първата вълна на живота. И интересно е да се наблюдава растежът на невидимия посев.

 Колко пъти една осмяна книга е била отхвърляна, докато най-после е разбрана правилно. По същия начин изгарянето на някои съчинения е помагало за тяхното увековечаване. Трябва да се страхуваме не от гонение, а от признание. Именно това е добре да се повтаря, защото хората са премного сервилни към тълпата и не разбират безполезността на случайното сборище от хора.

 Умението да се предадат думите на Учението скъпо, но мъдро, принадлежи на Йога. Да се даде всичко на всички значи да се създаде смут в самото пространство. Нека не много, но здрави стебла да образуват бъдещия лес. Защото дребните храсти се унищожават едни други и служат за скривалище на вредни същества. Всяко явление в природата ни дава условия да изучаваме растежа на висшите организми. Наричаме висши организми зараждането и въплъщението на мислите. Откъслечните мисли са нищо, но постоянната и точна мисъл може да бъде стълб на Учението.

256. Огорчен бе Пазителят на Седемте Врати: "Давам на хората непрекъснат поток от чудеса, а те не ги различават. Давам им нови звезди, а тяхната светлина не изменя човешката мисъл. Потапям в глъбините на водите цели страни, а човешкото съзнание мълчи. Издигам планини и Учения на Истината, но хората дори не обръщат глава на моя зов. Изпращам войни и мор, но дори и ужасът не може да застави хората да мислят. Изпращам радостта на знанието, но от свещената трапеза хората правят обикновена чорба. Аз нямам знамения, за да отклоня човечеството от пътя към гибелта!"

 Тогава Най-Високият каза на Пазителя: "Когато строителят полага основите на зданието, нима съобщава на всички работници, които ще работят на постройката? Малцина знаят за определените размери. Само на неколцина е доверено предназначението на сградата. Тези, които изваждат камъните на старите основи, няма да разберат нито една от основите на новото. Строителят няма да се огорчи, ако работещите не знаят същността на неговия замисъл. Задачата му е само да разпределя правилно работата."

 Така и по отношение на човешкото съзнание ще разберем, че тези, които не знаят нито да разбират, нито да слушат, са способни само за най-простите работи. Нека един, който разбира, се утвърди за сто хиляди мъдреци. И знаменията ще се разкрият пред него като начертания.

301. Ако в кръга на действието се появи някое дете, привлечено от особени причини, усмихнете му се и събудете в него съзнанието, че тези действия са неговият дом. Понякога децата идват по специален зов. Дайте им това, което е приготвено от тяхното минало. Плодовете стават сочни, когато корените са здрави.

429. Чудно е как хората си вредят без никакъв смисъл или причина. Чудно е как хората се лишават от предопределените им възможности. Чудно е как хората сами стесняват своите граници.

Ний казваме: по-добре грешете в действие, отколкото в бездействие. Смелостта в действията вече сама по себе си съдържа своето оправдание, като напряга и с това увеличава енергията. Нима огъня на диханието може да бъде запален в бездействие? Сочейки на необходимостта от действия, съгласувани с нашите, ний ви приличаме в спирала с особено напрежение. Наистина, в тази спирала може само да се издигате; трябва да я пазите като двигателя на най-ценната енергия. Зовем ви да вървите с нас не от желание да ви потискаме или унижаваме, но за да ви засилим и издигнем чрез полезни действия.

Огън, огън, слез над тези, които призовават от пространството твоите струи! За тях небесния свод е по-минерален от недрата на земята. За тях въздухът е като камък и камъкът е прозрачен проводник.

О, мои, вървете с нас през вълните на огъня, който не ще ви изгори, за да служим на доброто!

599. Една от главните задачи на близката еволюция ще бъде да преведе така нареченото отвлечено в областта на познаваемото. Изучаването на психичната енергия ще ни даде съвсем ново отношение към обкръжаващото. Резултатите от егоистичните и алтруистичните действия са били представяни съвсем различно и отвлечено. Но да видим от гледна точка на химизма на различните центрове. Противоположните мисли и действия ще се опират на различните центрове. Оттук съединението на еманациите ще бъде различно химически и видимо на светлината. Следствията ще влияят на самия създател и на обкръжаващото. По този начин най-отвлеченото става високо и измеримо. Един от простите опити ще бъде измерването на теглотона човека при различни мисли. Чувствителните везни и остротата на мисълта ще дадат ясно сравнение. Не е нужна наука за отшелници, а знание за подобрение на целия живот.
642.   Едно от най-трудните условия на Учението е уме­нието да се говори с необходимата мяра - да се насочи мисълта, без намеса в кармата. Да кажем всичко, значи да оковем във вериги. Учението събужда устрема и поддържа посоката, а покровителят невидимо следи растежа на съз­нанието. Както ръката води из тъмните криви улички, така Учителят полага ръка върху рамото на ученика. На такова ръководство съответства бдителността - заповедта изпълва пространството, но не удря по главата. Учението се дава не за отделната личност, а за общата еволюция. То е слън­чев лъч. Щастие е да си ловец на светлина!

645.   Мнозина се страхуват от всекидневната рутина. Намират я гибелна за творчеството, унижаваща достойн­ството.

Ние казваме: утвърдете във всекидневната си работа пранаямата, извисяваща съзнанието.

Праната се спуска от висшите сфери, но всяка работа поражда енергия, близка по същност на пространствената. Познаващият същността на енергията може да шие обувки, да бие барабан, да бере плодове- всяко от тези действия ражда висша енергия, защото неин извор е космичният ритъм. Само неразвитото съзнание бяга от труда и така из­гражда своя затвор.

Царят и обущарят са напълно съизмерими.

bottom of page