1977 | path-of-wisdom

ОТЧЕ НАШ!

Да се свети името Ти;

да прииде царството Ти;

да бъде волята Ти!

Научи ме,

жив да бъда в Тебе,

светъл в Дух и Душа,

целомъдрен в мисъл и тяло

и със събожническо служение

към всичко!

Ти си сега

и във всички времена!

А М И Н!

Учителю Всемирни!
1. Дай ни сили на служение да изпълним Твоята воля;
2. Вземи усилията ни да се слеем със закона на Еволюцията;
3. Съхрани планетата ни в мир и пътя на Учителя в сигурност!
А М И Н !

Посланиe на Планетния Логос

Матей 18

1. В същото време учениците дойдоха при Иисус и казаха: Кой е най-голям в небесното царство?

2. А Иисус повика едно детенце, постави го сред тях и каза:

3. Истина ви казвам: ако не се обърнете и не станете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.

4. И така, който смири себе си като това детенце, той е най-голям в небесното царство.

5. И който приеме едно такова детенце в Мое Име, Мен приема.

Марко 10

17. А когато излизаше на пътя, един се завтече, коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да направя, за да наследя вечен живот?

18. А Иисус му каза: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен Един, Бог.

19. Знаеш заповедите: "Не убивай; не прелюбодействай; не кради; не лъжесвидетелствай; не увреждай; почитай баща си и майка си."

20. А той Му каза: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си.

21. А Иисус, като го погледна, го възлюби и му каза: Едно не ти достига: иди, продай всичко, което имаш, и дай на бедните; и ще имаш съкровище на небето. И ела и Ме следвай.

22. Но той посърна от това слово и си отиде наскърбен, защото имаше много имот.

23. А Иисус се огледа наоколо и каза на учениците: Колко трудно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство!

24. А учениците се смаяха на Неговите думи. Но в отговор Иисус пак им каза: Деца, колко е трудно да влязат в Божието царство онези, които се уповават на богатството!

25. По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

26. А те се зачудиха твърде много и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?

27. Иисус ги погледна и каза: За хората това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.

28. Петър започна да Му говори: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.

29. Иисус каза: Истина ви казвам: няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради Мен и заради благовестието,

30. и да не получи сега, в това време, сто пъти повече къщи и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви, заедно с гонения, а в идващия свят – вечен живот.

Лука 10

1. След това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където Сам Той щеше да отиде.

2. И им каза: Жетвата е изобилна, а работниците – малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

3. Идете! Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.

4. Не носете нито кесия, нито торба, нито сандали и никого по пътя не поздравявайте.

5. И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом!

6. И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако не бъде, ще се върне на вас.

7. И в същата къща останете; и яжте и пийте, каквото ви дадат, защото работникът заслужава своята заплата. Не се премествайте от къща в къща.

8. И като влизате в някой град и те ви приемат, яжте, каквото ви сложат.

9. И изцелявайте болните в него и им казвайте: Божието царство е наближило до вас.

10. А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улиците му и кажете:

Иоан 6

53. Затова Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

54. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

55. Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие.

56. Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, стои в Мен и Аз – в него.

57. Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мен, ще живее чрез Мен.

58. Това е хлябът, който слезе от небето; а не както бащите ви ядоха манна и измряха. Онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века.

59. Това Иисус каза в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

60. Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това слово; кой може да го слуша?

61. Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му за това роптаят, им каза: Това ли ви препъва?

62. Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, където е бил преди?

63. Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва. Думите, които ви говоря, са дух и живот.

64. Но има някои от вас, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде.

65. И каза: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не Му е дадено от Моя Отец.

66. Поради това мнозина от учениците Му се върнаха назад и повече не ходеха с Него.

67. Тогава Иисус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

68. Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот;

Агни йога:

21. Клеветата е гориво за кладата на подвига. В историческа перспектива нейният пламък е твърде разноцветен. Без клеветата благодарното човечество би погребало и най-ярките явления.

Тактиката, наречена адверз, изисква човешките камбани да не замлъкват. За музиката на сферите трябва акомпанимент. Безумните завистници смятат, че техният вой уплътнява атмосферата и симфониите на вечността няма да достигат Земята, но добрият стопанин ще намери приложение на всички отпадъци. Нека факлите на клеветата осветяват неотклонния подвиг.

Наричайки Нашите посланици шарлатани, хората им издават сертификат за необичайност. Животинските ласки понякога са груби, но грубостта на изтърсаците от отиващата си раса надмина дори средновековната. Не толкова подлостта, колкото грубостта на възприятията превръща по-голямата част от човечеството в негоден материал. Грубостта ражда лекомислие, а лекомислието - предателството. Клеветата е факел на диваци, но в нощен преход всеки огън е полезен.

90. Достатъчно е да се уповавате всецяло на знанието, за да намерите изхода от противоречията. Невъзможно е да мислите, без да уважавате знанието. Учителят ви предлага да положите знанието в основата на вашето съзнание. Само знанието може да открие пътя към единното учение. Наистина ли човечеството не може да разбере, че знанието иде от един и същ Източник? Затова разделянето на знание и невежество ще бъде разделяне на светлина и тъмнина. Ние заменяме лесно Тора с химните на Ведите и със Заветите на Учителите. Защото не виждаме различия в Ученията, произхождащи от един Източник.

94. Никой няма да разбере как може да се приеме равенството при наличието на Йерархията. Равенството се състои в еднаквите възможности на духа, а Йерархията — в незаменимост на достигнатите степени. Затова правилно е да се каже, че комплексът от знания е врата към Йерархията. Обърнете внимание на понятието комплекс, защото само за една специалност не може да даде пълното съдържание на Йерархията.

Мислейки за знанието, познайте Учителя. Наистина почитането на Учителя е панацея дори против физическите болести. При събуждането на центровете се явяват по-големи затруднения, защото тогава всяко дихание на Стария свят носи неговата зараза. Само диханието на истинската еволюция ни носи неговата зараза. Само диханието на истинската еволюция ни носи оздравяването. Затова не се оставяйте да бъдете затрупани от Стария свят и привличайте малките към радостите на Новия свят.

Във всичко пазете радостна и сурова целесъобразност.

95. При Великия Посветен дошъл ученик, който желаел да види чудеса. След като видя, ще повярвам, казал той. Учителят се усмихнал печално и му показал голямо чудо. Ученикът извикал: "Сега аз съм готов да вървя под твое ръководство по стъпалата на Учението." Но Учителят му посочил вратата: "Сега ти вече не си ми нужен."

244. "На лежащите в гроба Аз дадох живот" — това е най-ясното признание на превъплъщението и на непрекъснатостта на живота.

262. Твърде много говорят за препятствията и твърде малко се ползват от тях. Умението да се справяме с препятствията носи радост в работата ни. Но само щом се покаже препятствието, хората почват да мислят за своите чувства, забравяйки удобния случай, който им се предоставя. Хората предпочитат всичко да става обичайно, по старите методи. Ние предпочитаме неочакваните действия и следствия. Хората са доволни, когато нещо става по най-обикновен начин, но ние искаме по-големи успехи. Учете се да преценявате истинската вреда и полза от това, което става. Трудно е да се праща на хората токът за необикновен успех, когато те избягват необикновените пътища. Всички познаваме хора, заобиколени от доволство, но ако те знаеха от какво ги лишава тяхното доволство! Хората искат да следват всички обикновени привички, забравяйки, че привичките на тялото създават привички на духа. Духът става безсилен и започва да се страхува от смели действия. Така хората стават подобни на всички със същите условни радости и скърби.

Нека се научим да се радваме на препятствията, защото посрещнатото с радост препятствие бързо се превръща в успех. И този успех ще бъде като мрежа, препълнена с улов.

Да отправим погледа си към това, което ни заобикаля и да осъзнаем от какви опасности сме избавени само поради предаността към Учителя. Често ние вярваме в Учителя за големите дела, а се колебаем за малките. Често виждаме големите препятствия, но пропускаме множество малки. Но ако не видим, малкият скорпион жили не по-малко от големия. Окото на орела ни е необходимо не за да видим планината, а малката песъчинка.

270. Всеки си има своя враг. По врага ще познаем значението на една личност, както сянката зависи от височината на предмета. Не е редно много да се занимаваме с враговете си, но не бива и да се отнасяме с пренебрежение към тях. Няма човек без сянка.

Акбар, наречен велик, много внимателно се отнасял към враговете си. Неговият любим съветник завеждал списъка на враговете му. Акбар често се интересувал не се ли е появило в списъка някое достойно име. Той казвал: "Когато видя достоен човек в списъка на моите врагове, аз ще пратя привет на преоблечения приятел."

Казвал още: "Щастлив съм, че можах да приложа в живота свещеното Учение, че можах да дам благоденствие на народа и че бях изложен на светлина от сянката на големи врагове."

Нито едно Учение не е било издигнато от приятели. Защото ако врагът е сянка, то клеветата е тръбен звук.

278. Често Учителят се намира в тежко положение спрямо своя ученик. Ученикът дава обещания да изпълнява всички нареждания на Учителя, но щом получи само едно нареждане, веднага намира причини да го видоизмени. Същото затруднение има Учителят, когато го обвиняват в бездействие. Представете си положението на стрелец, когато се готви да стреля, а зад гърба му викат: “Защо не стреляш?” Малките деца макар и да не знаят причините, все пак се подчиняват на ръката, която ги води. Но възрастните се опитват да прибавят към готовата реакция нещо от своето разбиране. Можем да ги сравним с тези които, изненадани от пожар, изоставят незаменимите ръкописи, за да спасят любимите си постелки.

Откъде идва това неуважение към указанията на Учителя? От липсата на доверие. Невъобразимо леко се посрещат даровете на Учителя и се забравят най-добрите му завети. Колко много обмислени задачи са отхвърлени и колко полезни действия са унищожени поради лекомислието! С едната ръка се отдава почит, а с другата се хвърлят бисерите в пропастта, забравяйки, че изпълването на пространството с лични стремежи е равносилно на заразяването му. Забравят, че избраният ръководител, ползвайки се от своя опит, няма да пренебрегне ученика. А как трябва да ценим сътрудничеството, което се крепи на доверие!

Когато вие сами станете Учители, настоявайте за неотложното изпълняване на указанията. Не давайте чести указания, защото те биха станали обикновени. Ако работата налага, дайте кратко указание. Нека знаят, че то е неотменимо. Може да се действа като се съединява самодейността със сътрудничеството. Изменянето на указанието е подобно на влак извън релсите. По-добре е да не се приема дарът, отколкото да се обезобразява вълната.

333. Преди всичко трябва да се говори за значението на Учителя. Трябва да се представи верига от Учители, всеки от които е ученик на по-високия от него. Трябва да се свикне с мисълта, че пълнотата на Учението не съдържа противоречия. Възможно е да намерим пътеводните знаци на далечни разстояния, но те отбелязват все един и същ път. Ако някой започне да твърди, че въплъщенията стават през три хиляди години, той ще бъде също толкова прав, колкото този, който дава за това срок от три месеца. Щастието от познаването на възможностите е щастие на бъдещето. Проявата на възможностите, баз да се нарушават основните закони, ни приближава към съвършенството. Ако за втората раса е бил нужен дълъг срок за въплъщенията, то за шестата раса приближаването на физическото и астралното състояние на телата намалява необходимостта от дълги срокове. Нужно е още да се привикне към смесването на расовите типове. Едва третата раса е достигнала своята зрелост и зародишите на шестата вече се явяват в пространството.

Който следва Учението на Огъня, е длъжен да разбира усъвършенстването на материята. Физическият свят и светлината вече са съединени значително. Този ще бъде признакът за преобразуването на това, което наричат смърт. Именно призракът на смъртта закрива вратата на знанието.

Полезно е в училищата да се изучава безсмъртието. Религията, която проповядва смъртта, ще умре, както ще умрат всички, които желаят това, защото нашето бъдещо състояние е вложено в съзнанието ни. Който съзнава потенциала на огъня в неговото невидимо състояние, той ще разбере външната страна на развъплъщението.

438. Това, което наричат заповед на волята, е пратка на психична енергия, която, бидейки продукт на огнената стихия, поразява, посредством огнения кръг, по слабите излъчвания. Значи, за засилване на аурата на живота е нужно не само чисто съзнание, но и приближаване на пространствения огън.

Гълъбът се е считал за символ на чистотата, змията — за символ на мъдростта и лъвът — за символ на безстрашието. Именно огъня на пространството изпълня човека се проявената смелост, без привързаност към преходното състояние. Стихията на огъня е най-увличащата. Гдето тя е осъзната, там радостта не се отнася за миналото. Този, който е разбрал, че огъня прониква всичко, лесно ще се убеди, че ние се съобщаваме чрез огъня.

Учителите никога не са имали много ученици. Може да се спомнят незначителните цифри шестнадесет и дванадесет и даже по-малко. Това показва доколко трудно се приближава и асимилира огъня на пространството. Но затова пък за насищането на пространството огъня е незаменим. Този, който може да мисли за психичната енергия, трябва вече да познава огъня на пространството. Би било безумно да се мисли, че стихията на огъня се намира някъде вън от нас и че нейното осъзнаване може да бъде лениво отложено.

Не, огънят бушува около нас. можем да го имаме като приятел или като враг.

439. В недалечното бъдеще не ще бъде трудно да се проектира астралното тяло по подобие на обикновени проекции. Лесно може да се приведат в система безпорядъчните отделяния на астралното тяло от физическото, които стават много по често, отколкото се мисли. Учението предвижда използването на всички налични сили; защо тогава да се остави без внимание приложението на тънкото тяло в живота? указанията относно тънкото тяло са много древни. Обикновено неговата дейност се съвършено изключва от физическия живот, но отделянето му все пак става. Значи, въпроса е само в съзнанието и в опита. Разбира се, както и в психичните опити, не трябва да се бърза там, гдето са засегнати две естества. Много хиляди години хората са разединявали тия естества, затова тяхното съгласуване трябва да става разумно. В самия живот трябва да се приеме едно положение, което съответства на тези две различни състояния. Например, когато физическото тяло остава неподвижно, не бива да се докосва и да се нарушава тишината. Когато погледът е отправен навътре, не бива да поднасяме светлина или да променяме температурата.Тези условия съвсем не са трудни при взаимно съгласие. Самият индивид трябва да съзнае, че той присъединява тънкото тяло към физическия всекидневен живот. Той ще наблюдава търпеливо проявите на астралното тяло. Дълго време то ще действа независимо от интелекта, но после ще влезе в хармония с висшето съзнание. Това не е опит, но привличане на силите, прогонени от интелекта. Но и интелектът трябва да се повдигне на следващата степен. Така, може естествено да се отнасяме с новите степени на живота.

446. За да видим успеха на живота в разширението на съзнанието, трябва да имаме изпитан дух. Хората дотолкова са привикнали да основават живота си върху нещата със земен характер, че те не могат дори да разберат основите на живота, докато продължават да живеят в досегашните условия. Нужни са, следователно, особени условия на живота. Няма определени правила за тази особеност. Животът на духа посочва условията на живота. Нещастието на семейство се състои в това, че живота на духа не влиза в неговия всекидневен живот. Животът трябва да бъде украсен и състоянието на духа повдигнато. Но има и такъв начин на живот, който превръща последния в зверско леговище.

Изгубвайки връзката с висшия свят, хората вредят не само на себе си, но и на всичко, което ги обкръжава. Дори техните кучета придобиват вредни привички; техните животни, птици и растения са неспособни да еволюират.

На човека трябва да се каже:” Виж какво твориш около себе си!” Цялата обстановка на живота носи върху себе си печата на живото или мъртвото начало.